С камбанен звън, утринна молитва и дълбоко смирение пред Бога е започвал деня на средновековните български монаси. Приведени над книгите от изгрев до залез, сами сред манастирската тишина и светостта на своето дело. Сега векове по-късно, ние ще посетим светите места във Велико Търново, водени от величественото сияние на българското средновековие. Ще се вслушаме в историята на манастирите и съдбата на всеки един от тях ще навее в душите ни удивление от гения на българските книжовници, иконописци и архитекти. Историята на Царската Света гора е сред най-славните моменти от летописа на България. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света. Дао е леко, защото в Дао няма земя. Дао живее в себе си, в чудния си разкош. Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив. Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо. Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив? Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял. Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува. Който има Дао, смъртта му свети още тук. Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има. Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"За да чуя Дао, трябва да съм в Дао. Ако съм в Дао - съм несътворен. Дао е като мед в устата ми. Не мога да пипна Дао, но Дао умее да ме докосва. Само към Дао се стремя. Дао успя да ме привлече. Когато жадувам за Дао, Дао оживява в мене. Дао е живо, а аз само си въобразявам, че живея. Дао е в мене, а аз все повече се приближавам към себе си. Ако имам Дао, всичко имам, но как става това не знам. Дао умее да ми дава Себе Си, а аз не успявам да Му дам себе си, но Дао ще ме научи. Когато се доверявам на Дао, все едно е каква трудност срещам. Не знам кога Дао е вътре в мен, но ако Дао се издаде, тогава Го узнавам. Дао ми ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Суфи Пътят е нектар от скрития свят. Суфи е същество на Любящата Милост. Суфи казва: Докосни Бог в себе си, останалото е последствия. Суфи има в себе си Тайна Книга. Неговото сърце е Книгата преди книгите. Видях много Суфи със сияеща мъка. Сърцето на Суфи е по-дълбоко от музиката на света. Когато Суфи умре, той не дава отчет пред Аллах, защото отдавна е заживял в Сърцето на Аллах. Веднъж смъртта казала на един суфи: "Как така ми се изплъзна?". Суфи казал: "Извинявай, не те видях!". Попитали един Суфи: "Ти, като си голям суфи, защо си се родил в света?". Суфи казал: "Тук съм, но ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Съставител: Елеазар Хараш . ... "Твоето отсъствие е твоята свобода. Ако Нищото се влюби в тебе, то ще те изпълни с любов и пълнота. Нищото е последната тънкост на нещата. Нищото е квинтесенция - чист еликсир. Всичко може да бъде овладяно, но е и нищото. Нищото е входът за Бога. Когато преживееш Бога, ставаш нищо." Елеазар Хараш ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Върховното лекарство ни изцелява от сътворението. Ще се изцелиш, когато заживееш в Бога, а не в себе си. Постигането на Бога е изгубването на болестта, наречена свят и време. Грижи се за Бог в себе си, а не за себе си и тогава ще имаш и себе си." Елеазар Хараш ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Защо е Майстер? Защото се е завърнал. Защо е дълбинен? Защото е истинен. Защо е велик? Защото е тихо чудо. Защо е жив? Защото е ослепителен." Елеазар Хараш ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Съставител: Елеазар Хараш . ... "Египет, Египет. Египет, това е Необятността, Неизмеримостта. Египет има специално отношение към Амон - Скритостта, Безпределността. Египет има специално отношение към смъртта - Безграничния живот. Родих се от смъртта и в нея се завръщам, защото съм родена свобода. Който ме е познал в живота, ще му стана близък и след смъртта, защото само в Невидимото се познаваме истински. Блажен е този, който ме е познал като Невидим." Тот "Ние сме невидими същества, облечени в странна материя и затова хората се заглеждат в нас - те търсят Невидимото в нас. Ние сме същества без корени. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"В невидимия свят живея, от него съм дошъл." Учителят Петър Дънов "В началото бе подходът, а после се родиха човешките отношения." Елеазар Хараш "Аз видях дълбините на тъмнината и там изгрях." Мани "Мъдрият не се взира в доброто, а в Истината." Жрецът Атлант ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Една изключителна и много рядко срещана книга на Елеазар Хараш за вътрешните Тайни на Библията. Книгата съдържа 22 лекции с тълкувания на откровенията на Йоан и Космическият Език на Библията. Видението на Праобраза. Христос - Великото Универсално Същество. Любовта. Христос - Магическата Врата към Магическата Реалност. Волята. Чистотата. Новото. В нея е представено концентрираното Слово в Откровението на Йоан, което е "сърцето на Новия завет - заветът на Логоса". Откровението се извисява така, както слънцето над планините. Всички евангелия са плодове на посвещения, но евангелието на Йоан и Откровението на Йоана ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Парацелз е лекар с душа, защото е мъдрец с дълбоко отношение към бога. Парацелз е мъдър и любящ поток, посветил се на своето дело. Земните лекари не могат да разберат Парацелз, защото той спада повече към неизвестното. Много негови мисли, ако се съберат и сгъстят, създават олтар. Силата на Парацелз е в неговия скрит живот, а не в неговия явен живот. Парацелз е дух, а не тяло и ум. Само дух може да го разбере дълбоко. Парацелз се е срещнал с лицето на истината, за което земните лекари нямат представа. Парацелз е от тези, които са прозрели живота. Парацелз е открил в медицината своя съкровен път към бога, защото, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец."Древността е мистерия без светове, без минало, без бъдеще. Мистерията е неведома, а не несътворена. Несътвореното е замислено да стане впоследствие сътворено, а неведомото всякога си остава в мистерия. Първото излъчване на абсолюта е Дарахар - гласът. После Дарахар изрича и произнася мистерията, а тя отделя от себе си бездната. После Дарахар произнася в бездната словото аривара - същността, а от нея чрез друго изричане е потекъл ахамира - животът. Този изначален живот е бил недосегаем за несътвореност и сътвореност. Този живот е бил сияние, а не светлина и ограничение. В ...![](/b-images/quad-transp.gif) |