През годините интересът към автобиографичните романи на големия български поет и писател Любомир Левчев не стихва, затова те претърпяват няколко преиздавания. В настоящите, за първи път са включени и снимки от личния архив на автора. "Убий Българина!" е първата част от пъстрата мозайка от събития на един динамичен живот, изпълнен с превратности и срещи с незабравими личности. Следва книгата "Ти си следващият". Заедно с романа "Панихида за мъртвото време", трите книги събират спомените, житейската история и най-запомнящите се преживявания на Любомир Левчев. Настоящият комплект се предлага ... |
|
|
|
|
|
Изданието е двуезично - на български и на английски език. ... Книгата съдържа кратки разкази за светите братя Кирил и Методий. Разкажи ми за е поредица книги за най-великите българи, специално адаптирана за деца. Целта на книжките е да допринесат за формирането на ценности като родолюбие, национална гордост и високо българско самосъзнание, които са от изключително значение за пълноценното развитие на подрастващите."Преди повече от 1000 години благочестиво и знатно семейство живяло в намиращия се в днешна Гърция град Солун. Глава на това семейство бил висшият византийски военачалник, който носил гордото име Лъв. ... |
|
|
Един от най-своенравните автори на нашето време, около когото съществува истинска истерия. Той се превръща в легенда с онова, което е казал или написал. Селинджър се превърна в мит благодарение на една-единствена книга - "Спасителят в ръжта". Тази култова книга е сред 25 -те най-продаваеми книги в света за всички времена. Героят Холдън Колфийлд продължава да вълнува с бунтът срещу общоприетите норми на обществото, с младежката си искреност, с отвращението от лицемерието, с трудностите на човешкото съзряване. Произведенията на Селинджър са изпълнени с философски разсъждения за живота и смъртта и често се ... |
|
|
Майката на народния поет Иван Вазов разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми. През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ... |
|
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
|
В литературата ни има автори, без които националната ни културна идентичност би била немислима. Сред тях са Иван Вазов , Алеко Константинов , Елин Пелин . И, разбира се, Йордан Йовков . Разкази като Йовковите По жицата, Другоселец, Индже, Вълкадин говори с бога разкриват повече за българската душевност от хиляди страници задълбочен изследователски анализ. Представят ни пред света с най-красивите черти на човешката природа. Учат ни на смелост, честност, благородство. И от поколение на поколение пренасят съкровената светлина на любовта, съчувствието и надеждата. ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
В Моите спомени О'Конър разказва болезнената история на детството си в разбито и изпълнено с насилие семейство. Вдъхновена от плочите на Боб Дилън, тя намира убежище в музиката. Шиниъд си припомня първите опити с местни ирландски банди, завършването на първия си албум, когато е бременна в осмия месец, и разбира се - постигането на невероятна популярност с кавъра на песента на Принс - Нищо не може да се сравни с теб. Нейните мемоари са интимно и преливащо от проницателни наблюдения и цинични шеги четиво, в които от първо лице е разказана истината за неконвенционалната кариера на влиятелен артист с дълго присъствие на ... |
|
|
Сборникът е посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Георги Божинов . "Смок свири на върба, всички жабки той събра..." е стих от стара детска песничка, нещо като бивалици-небивалици, малко нещо като щяло-нещяло, шарени приказки... Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси. Писани са в различни периоди - от 1937 година до края на 90 -те . В сборника те не са подредени хронологично - хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и ... |
|
|
Внимание! Тази книга се препоръчва на признателни синове и дъщери от всички възрасти. ... Дали се е случвало скоро да ти кажа, тате, че те обичам? Твърде рядко в забързаното си ежедневие се замисляме колко важна за всяка възраст е подкрепата от безрезервно вярващия ни баща... Сега, пораснал и набрал сили и увереност, аз мога да покоря всеки връх. Но поглеждайки назад, непременно ще видя този, който стои в подножието му и ми маха с ръка. Моят любим татко! Затова посвещавам на теб тази книга. Книжката е в удобен джобен формат с размери 11.5 x 16.4 cm. ... |
|
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
