Алманахът "Лотос" ни запознава с историята, културата и традициите на родината на Буда - Непал, една спираща дъха страна, разположена сред осемхилядниците на Хималаите, рай както за алпинисти и трекери, така и за духовно търсещи хора и поклонници от цял свят. Наред с интересни материали за Катманду и будизма, за Падмасамбхава в Непал, за Лумбини и Бхактапур, за историческите земетресения в региона, за Матийо Рикар, ви представяме ексклузивно интервю с живеещия в областта Солукхумбу непалски лекар д-р Лхакпа Нгодуп, племенник на големия будистки учител Науанг Тензинг Зангбу - настоятел на манастира Тенгбоче в ... |
|
|
"Какъв е смисълът на света?" и "Какъв е смисълът на живота ми?" са двата най-основни въпроса, които всеки човек си задава. Макар и по различен начин, те се коренят в развитието на философията, науката, религията и психологията. Тези от нас, израснали на Запад, могат твърде лесно да се плъзнат в клопката на обичайното становище, че философията се занимава само с истинността на аргументите, науката - с фактите, религията - с личните възгледи и посвещаването, а психологията - с вътрешната работа на съзнанието. Но подобно разделение никога не е задоволително, всъщност разбираме, че как се чувстваме, на ... |
|
|
"Източна Румелия" на Михаил Маджаров е книга, в която през погледа на очевидец и творец на събитията, е претворена кратката история на "първата българска република". "Авторът на тази книга Михаил Маджаров е роден на 31 януари 1854 г. в Копривщица. Завършва Пловдивското класно училище и Робърт колеж в Цариград. След Освобождението се установява в Пловдив, столицата на източната Румелия, където е един от редакторите на вестник "Марица". От 1882 до 1885 г. е депутат в Областното събрание, директор на финансите и един от водачите на Народната (Съединистка) партия. След преврата срещу княз ... |
|
|
Алманах Лотос си поставя за цел да отговори на нарасналия интерес в България към будизма и Изтока като цяло. До учения на изтъкнати будистки учители се нареждат реномирани изследвания върху будизма и отделните източни култури. Всеки брой има акцент; в настоящия втори брой това е културата и традициите на Индия. Един от смисловите центрове на алманаха е будизмът в литературата, изобразителното изкуство и философията, както и българската следа в необятната източна тема. По такъв начин съвместното издание на Нйингма Будизъм и издателство Изток - Запад се стреми да даде своя принос към многовековния диалог и обмяна на идеи ... |
|
|
Какво е Източна Азия? В представите на обикновения българин това е доста аморфно и твърде неясно понятие. Какво точно разграничава Източна, Южна и Югоизточна Азия - понятия, също добре дефинирани в световната геополитическа и икономическа литература. Каква е връзката на Източна Азия с България и може ли въобще да се говори за наличието на каквато и да било връзка? Какъв е интересът на България към страните от Източна Азия и обратно - имат ли тези държави интерес към една малка балканска страна, получила своята национална независимост едва в последната четвърт на ХІХ век, следваща път на догонваща модернизация, бедна на ... |
|
|
В книга си "Пратраки и траки в Източните Балкани" изследователят Светлозар Попов ни представя някои съществени моменти от историята на днешните български земи от края на неолита до късната бронзова епоха. Авторът ни дава сериозни доказателства, че историята ни се пише от хилядолетия, преди да бъде създадена България като държава. Че земите и са били населявани от древни народи, че още преди осем хилядолетия тук са живели предприемчиви и способни хора, първи в света развили орното земеделие, промишления солодобив, корабоплаването и търговията по море, металургията, металообработването и ювелирното изкуство. ... |
|
|
Живко Лефтеров е историк, преподавател по съвременна българска история в Нов български университет. Научните му интереси са в областта на най-новата история, с акцент върху историята на вероизповедните общности в България, религиозната политика на КПСС и БКП, атеистичната пропаганда и англикано-православните отношения. Автор е на редица студии и статии по тези теми. ... |
|
|
Източният въпрос е основният компонент от цялата външнополитическа стратегия на Бисмарк. Отношението на Бисмарковата дипломация към Източния въпрос и всичките негови действия са подчинени изцяло на политиката на обединяване на Германия и нейната консолидация като велика сила в Европа. По своите обективни резултати германската политика във връзка с Източния въпрос оказва до известна степен благоприятно въздействие върху развръзката на българската освободителна борба. Тъй като Бисмарковата дипломация действа против запазване целостта на Турската империя и помага на Русия в нейната борба срещу Портата, тя се превръща в ... |
|
|
Книгата е посветена на 15-месечните интензивни сражения на Източния фронт по време на Втората световна война - от края на Курската битка през август 1943 г. до навлизането на съветските войски в Източна Прусия. Сухопътната немска армия продължава да е силен и опасен противник със запазена боеспособност и възможности за стратегическа отбрана чрез гъвкави маневрени действия и контраудари. Вермахтът се ръководи от тезата на Манщайн: "Който иска да освобождава територии, да плаща с кръв". До края на 1944 г. Червената армия след ожесточени сражения освобождава Миус, Донбас, Украйна, Крим, Белорусия, части от Полша и ... |
|
|
Книгата е продукт от научноизследователски проект на тема „Научни подходи към взаимовръзката нормативен текст – социокултурен контекст в изследването на религиите“, осъществен през периода 2009–2010 г. от Центъра за изследване на религиите с колегиалната подкрепа на Международната асоциация по история на религиите и с финансовото съдействие на Фонда за научноизследователска дейност при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – ФКНФ, предоставено в рамките на „Тематичен конкурс“, 2009 г. ... |
|
|
Това DVD не е кодирано за регион и може да бъде гледано навсякъде по света. Понеже е в PAL формат някои плейъри, които не поддържат PAL формат, могат да имат затруднения при възпроизвеждането му. ... |
|
|
Познат ли е Раковски в България днес? Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросът, който възниква впоследствие е: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери! И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има ... |
