Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
Това е анатомията на изкуството - наблюдение и идея, радост и полет, труд и съмнения, вплетени от твореца в кратък сюжет, мелодия или картина... Но най-вече искреност, каквато Марин Урумов без съмнение притежава и ни разкрива в най-пълна степен в разказите си. В разказите на Марин Урумов има движение, звуци и багри - пъстри и монохромни, драматизъм и обич, човешки състояния и съдби... И на този фон в тях откриваме едно привидно нехайно, но дълбоко вглеждане в проблемите на днешния ден. Анатомията на неговото творчество е наблюдение и идея, радост и полет, мъка и труд, съмнения и тревоги. И най-вече искреност. ... |
|
42 стихотворения от Марин Бодаков ... Световъртежна записка "здания, изтривани от въздуха; изтърбушено разточителство: козунакът на Казиното опиянява, за кратко, туристическата индустрия закъснява, смъртта закъснява, имперското богатство отдавна се е оттекло от жилите на този град - кожата на призраците се зачервява, опъва и лъсва от слънцето зад Констанца жаля с мярка и леко, вслушвайки се в Овидий""Наивно изкуство": върховна поезия,която посвещава в живота на живота." Илко Димитров ... |
|
"Доскоро световната музикална критика наричаше България "Страната на басите", цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана "Българският славей". Люба Велич е прославена като "Саломе на Саломеите". Райна Кабаиванска е или "най-бележитата изпълнителка на Тоска", или "преродената Елеонора Дузе". Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като ... |
|
"Тенорите - та те са това, което бихме искали да бъдем, но не можем да осъществим поради липса на глас или актьорска култура. Затова ги обичаме, обожаваме, не само защото са най-редките и най-тачените гласове. Книгата ми има и друга цел. Да възроди патриотичния дух на младото поколение, да го накара да се почувства гордо от факта, че малка България е с такова мащабно присъствие в света на операта, че парламенти на отделни страни дават поданство на български певци и ги короноват за първи тенори на своите опери... че български гласове нарушават правилата на десетки оперни театри и дори уволняват диригенти и директори, ... |
|
"Още един човек от село си отиде. И гробището ни расте. И селото ни се смалява." Марин Георгиев Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт". В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В ... |
|
"Това са стихотворения, които търсят език за неназовимото. Които карат нагнетеното мълчание да проговори. Които заекват на самите себе си и ни позволяват да ги чуем. Без да дообясняват нищо. Натрупват се навътре, вместо да се разгръщат навън. Избухват като имплозии. Вътре в елементарните частици на материята, които се намират едновременно навсякъде и никъде. Защото са всъщност енергия. Не се улавят от дебнещия разсъдък, а само от освободилото се от него шесто чувство. Не търсят читател, за да го убеждават в някакви открити от тях истини. Както заобленият камък не търси ничий поглед. Просто съществува. Поезията, казва ... |
|
Книга втора от поредицата "Ламя ЕООД". ... Шеметният полет на първата част на Ламя-та грабна интереса на читателите и още буни духовете, а пред нас вече нетърпеливо фучи втората Ламя от трилогията на Марин Трошанов . Станимир все така не приема смъртта на любимото момиче, а и обърканите пътища в себе си. Дали неочаквана нова любов няма да му вдъхне нова надежда или най-сетне отчаянието ще го погуби? Докато той се лута в мрака на собствената си душа, в София се надигат отмъстителни древни сили, които заличават и последната плаха вяра, че на кошмарите му е сложен край... Във втората част на "Ламя ЕООД" ... |
|
Спомени от живота и дейността му преди Освобождението. ... "От 1864 година до Освобождението "влачих въжето" след себе си. Слава богу, доживях да видя свободата на родината си. Много жертви се дадоха за нея. На свой ред и ние, русенци, дадохме всичко, каквото можахме, според своите скромни възможности, за извоюването на тази свобода. Не сме работили тогава с оглед на бъдещи някакви материални облаги, защото тогава идеалът ни беше само свободна България. Струва ми се обаче, че по отношение на Червеноводската чета се извърши навремето една голяма неправда от Народното събрание. Нейните участници не се ... |
|
Книга трета от поредицата "Ламя ЕООД". ... Мрачно красивата приказка продължава с бесни гонитби из улиците на София, със зловещи приключения и с провокативни обрати на фона на най-тежката борба - тази със самия себе си. Шеметното трио Марин Трошанов , Петър Станимиров - автор на корицата, и Веселин Чакъров - художник на илюстрациите, отново оставят читателите си без дъх. "Миро, Лина и Мая са като нас - споделя Марин Трошанов, - обичащи, мразещи, противоречиви, допускащи грешки... И тяхната приказка е като нашия живот - криволичеща между щастието и тъгата, предателството и верността, достойнството и ... |
|
Разговори с полски интелектуалци. ... "Интересът на българската интелигенция към полската култура е отдавнашен и като че винаги е бил свързан с желанието за разчупване на традиционните схеми и отваряне към съвременното европейско изкуство - за какъвто и период да се отнася определението "съвременно". Настоящата книга на Марин Бодаков е подбор от разговори с гостували у нас интелектуалци по покана на Полския институт в периода между 2011 и 2019 година, и то изключително прецизен подбор. Направен е, от една страна, от автора, който бе не само утвърден поет, но и преподавател по критика и критически практики ... |
|
Въпреки че ни дели само една граница, българският читател знае малко за ужасите на войната в разпадналата се Югославия. За мнозина специалисти това не е конфликт между въоръжени армии, а организирана жестокост на враждуващи военни сили към невинно цивилно население. Равносметката е ужасяваща - загиналите са стотици хиляди, над два милиона са прогонени от домовете си, десетки хиляди са изнасилените жени и момичета... Всичко това е в основата на книгата. На автора не му се налага да измисля. Като участник в хуманитарна мисия на Германия, в продължение на 14 години той става свидетел на всички фази на конфликта - от ... |