Книгата е част от поредицата "Разказът - един пренебрегнат жанр". ... Бернар Коман (1960) е френски писател и преводач, роден в Швейцария през 1960 г. Автор е на близо петнадесет произведения - романи ("Сянката на паметта", 1990; Флоренция, завръщания, 1994; "Риба на сухо", 2007 и др.), сборници с разкази ("Мравките на Бернската гара" 1996, "Дори птиците", 1998; "Между двете: детство в Ажоа", 2007 и др.), есета. От 2004 г. отговаря за поредицата "Fiction & Cie" на парижкото издателство "Сьой". Сборникът "Всичко отминава" носи на ... |
|
|
Фин, разказвач, Колъм Тойбин е особено прецизен в кратките форми. Разказите му са нерядко минорни и носталгични, но силно въздействащи дори с паузите между думите, с мълчанията, побрали в себе си цели светове. Празното семейство събира точно такива истории - изтъкани от болка по безвъзвратно изгубеното. Героите в тях са самотници, отлагали възможността за щастие твърде дълго. Те често се чувстват опустошени от любов, предателства, излъгани очаквания или непримирими разминавания. Поемат с надежда по обратния път към дома - не непременно физически, понякога само в мечтите си - но в края на пътя разбират, че домът не е там, ... |
|
|
"Ръката ми напипа нещо плоско. Извадих го и го разгледах. Дискета. Без етикет. Лежеше в дланта ми цялата тази смърт. Латентна, кодирана, чакаща. Стоях и те гледах как дишаш, гледах как гърдите ти се повдигат и отпускат. Гледах устните ти, леко разтворени, и в изпъкналата ти долна устна аз видях съвсем слаби следи от натъртване. Върнах дискетата обратно в чантичката ти. Когато легнах до теб, ти се сгуши в мен, пробуди се за миг, бъдещето засия у теб като ярък флуид и за мен не съществуваше нищо друго освен този момент. Това беше магията ти, че не живееше в настоящето. и знаеше как да ме заведеш там. Заведе ме за ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Пред вас е първата книга с разкази на един самобитен писател - сюжети от живота и за живота, често невероятни - като самия живот. В "Бакъреният кон" Марин Урумов ни среща с хора и съдби, завихрени в български истории от различни времена и места. Роден разказвач, авторът живописно изобразява късове реалност - от епохата преди Освобождението до прехода на 1990-те и след това. Героите му говорят и книжовно, и диалектно, и жаргонно, и старинно - всякак; и това е едно от постиженията на книгата. С езика и ... |
|
|
Жена обхожда улиците на чужд град и търси баща си с надеждата да открие истината за неговото изчезване. Вдовица се опитва да проследи неизвестна жена, която тайно оставя цветя на гроба на съпруга ѝ, а съмненията раздират душата ѝ и тровят скъпоценните спомени от миналото. Бивш любовник на политика Роджър Кейсмънт стои сред тълпата на държавното му погребение и мълчаливо отдава почит на скрития свят, който двамата са споделяли. По време на бляскавата премиера на новата му книга романист се изправя срещу единствения човек освен него, който е наясно с тайната зад успеха му. Друг писател е призован да посети ... |
|
|
"Разказвачът е почти невидим, а главните герои в повечето истории са жени. Много от тях са прокудени от войната, често в Киев, от райони с тежки сражения през 2014-а. Мащабът на техните светове е почти винаги домашен, но през обектива на Белорусец незначителни действия и срещи придобиват митологична значимост... Ефектът е сякаш Исак Бабел и Светлана Алексиевич са си родили дете." Клеър Месуд, Harpers "Белорусец постига впечатляващ баланс между моментното страдание и вечните механизми за справяне, наречени хумор и въображение. (...) Много от тези 32 разказа са дълги едва по страничка, но силата им е в ... |
|
|
Обединяващо начало в седемте сюжета са обредите, по-точно стародавните обичаи, характерни за словенската култура. Те, с изключение на едноименния разказ, дал заглавие на целия сборник, са положени в съвременен контекст, където придобиват нова роля и функция. На преден план е изведена темата за семейството, било то неосъществено (Ябълкоядка), било събрано и по-късно разделено поради житейски превратности (Червеният петел), или пък формално, каквото при други обстоятелства би станало истинско (Пчелно семейство). С виртуозен език авторката ни въвлича в свят, който не познаваме, макар да живеем в него. Заедно с ... |
|
|
В книгата Разкази и легенди: Българските герои от издателство Пан ще прочетете за Орфей, Спартак, Крали Марко, Чавдар войвода, Индже войвода, Страхил войвода, Румена войвода, Панайот Хитов, Вълчан войвода, Ангел войвода, Васил Левски, Райна Княгиня, Георги Бенковски и Поп Харитон. ... |
|
|
В книгата Разкази и легенди: Българските владетели от издателство Пан ще прочетете за Хан Кубрат, Хан Аспарух, Хан Тервел, Хан Крум, Хан Омуртаг, Княз Борис Михаил, Цар Симеон, Цар Самуил, Цар Асен и Цар Петър, Цар Калоян и Цар Иван Асен II. ... |
|
|
"Първият въпрос, който се мярна, когато зачетох ръкописа на Ния преди година (мярна се, не го задържах, но той се върна, остана), беше: а не сме ли попаднали на едно от Онези деца? Попрочитала съм по нещо за тях в занимателно-мистичните страници на умерено жълтата преса - наричат ги деца индиго, кристални, звездни... Ненужно ги наричат. Познавам някои. Единственото общо помежду им е, че всяко едно е различно. Различна е Ния. Разказите ѝ. Направо си е чудо: в епицентъра на вихър от свръхусети, архетипни свързаности, въображение, създаващо светове - стои едно крехко момиче. Оказа се не крехко. През въпросната ... |
|
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |
|
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
