Зелено е Зелено е в душата ми сега, зелени клонки носи пролетта, премяна нежна старото дърво покрива, зелено стана като младостта. Листа в безброй нюанси на зелено, от тях се ражда любовта зелена, млада и красива. Зелено е в душата ми сега, зелено като след студена зима. Андон Роков Андон Роков е роден в гр. Пловдив през 1970 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат в гр. София. Това е първата му стихосбирка. Стиховете му са дълбоко човешки, писани с любов, изпълнени с много чувства и емоции. ... |
|
Стиховете на Капитана е сборник с любовни стихотворения, посветени на Матилде Урутия, които Неруда пише, докато е в изгнание на остров Капри. Това е едно от най-забележителните му произведения, публикувано за първи път анонимно в Неапол през 1952 г., тъй като по това време той все още е женен. Самоличността на автора е разкрита едва през 1963 г. и книгата се утвърждава като едно от най-великите произведения в испано-американската литература. Страстно чувствена и изригваща с цялата еротична мощ на една нова любов, творбата се е превърнала в класика за влюбените читатели по света."Провъзгласих те за царица. Има по- ... |
|
Знай, че Нищо даром няма под небето. Трайното се плаща с пот и кръв. Нарочи си връх или планета, до които сам ще стигнеш пръв. И не стъпвай в чужди коловози, колкото и гладки да са те. Пътят към небесното ти лозе само в твоето сърце расте. Господ те проводи на земята за един обидно кратък срок. Удуши в душата си земята! И живей свободен като бог! Върбан Велчев ... |
|
Една уникална стихосбирка, която ви впуска в света на поета и ви представя нейните мисли по великолепен начин. Славка Антонова е журналист, работила е като заместник-завеждащ отдел "Наука и образование" във всекидневника "Работническо дело" и главен редактор на месечното списание "Логос". Защитава дисертация по журналистика в Московския държавен университет и преподава във Факултета по журналистика на Софийския университет. В края на 1993г. емигрира със семейството си в Канада. След завършване на втора аспирантура в Канада С. Антонова сега е професор по комуникация и преподава в " ... |
|
"Когато стиховете достигат до сърцата и до разума ни, когато ги възприемаме не като плакатни, а като изпълнени с болка и с вяра картини на Фрида Кало, ние чувстване как "математиката" на силно въздействащата поезия руши капаните на времето и ни отвежда "в заслона на чувствата", "последен пристан", но и силно оръжие в ръцете на вярващите и на талантливите, отказващи да оставят света в гибелната прегръдка на не-човеците. Искрено се надявам, че вие, чувствителните читатели, ще оцените бялата магия в словата на Мария Цакова и ще оцените камбанния звън, който се разнася от Математиката на ... |
|
"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
Цанко Серафимов ни поднася своята Лествица, която също се състои от 30 поетични стъпала по 12 стиха и звучи като откровение, а тъй като се появява след кончината на сродна душа, аз я чувствам и като реквием, трагичен и същевременно отвеждащ ни към духовните простори. Тръгналият по пътя на вярата не бива да обръща главата си назад - "с думи и мисли, с вяра дълбока в Светата троица / само добро ще твори и умът ти, и твойта десница." Струва си да извървите трънливия път, подет от поета - всъщност той ни поднася една от най-силно въздействащите изповеди в християнската поезия. Георги Цанков ... |
|
Книгата е част от поредицата Училищна библиотека на издателство Дамян Яков с уводна статия от доц. д-р Елка Димитрова. Народен С идеали все боравих - Всичко друго смятах грях, с тях и себе си забравих, на света свят не видях. Все за другите залягах, трябва, казвах, тъй е ред, свойте работи отлагах - чуждите все по-напред. Минах живот любороден, със неволи бол и бол... И личи, че съм народен - гладен, жаден, бос и гол. 1875 Петко Славейков ... |
|
"Пътуват с моя флот мнозина и в тая весела дружина достига всеки до целта, доказвайки, че глупостта е волна и безгрижна. Цял свят сякаш тук се е събрал! Ще предизвика мойта книжка и смях, и не една въздишка, ще я прелистват мъдреци, но и събратята глупци и всеки, който зачете я, ще се открие вътре в нея." Себастиан Брант Себастиан Брант (1457 - 1521) е германски писател, хуманист и сатирик от епохата на ранния Ренесанс, роден в Страсбург. Доктор по право, той преподава в юридическия факултет в Базел, по-късно получава титлата пфалцграф и званието съветник от император Максимилиан I. Автор е на юридически, ... |
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
Не е четвъртата поетическа книга на Александър Христов, автор на Крайпътна обител (2017), До първата сянка (2021), Ако мястото е време (2022). Александър Христов е доктор по българска литература и асистент в Катедра Българска литература, ВТУ Св. св. Кирил и Методий. Носител е на награди за поезия, белетристика, критика. Стихотворенията му са превеждани на английски, испански и немски език."Вниманието е оръжие, когато сирени като великани стъпкват работливите мравки на мислите и мъртвите потъват като вино в големите гърла на малки екранни говорители. Приласкават пияни призраци на измислени голиати и давидовци. Няма ... |
|
"Когато реших да събера на едно място цялата си лирика - още от първите опити в ученическите тетрадки, та чак до последните издадени стихосбирки, съвсем не подозирах, че всъщност съм написал повече от хиляда стихотворения. Не се наемам да ги преброя с точност. Защото въпреки трайните ми увлечения в театъра, в режисурата, в композирането и пеенето, Поезията е тази, която упорито ме е преследвала и не ме е напускала никога. Докато събирах стихотворенията си от 15-годишен досега, когато съм на 85, аз преживях отново целия си живот. Колко имам още - не знам и не искам да знам." Недялко Йорданов ... |