"Защо "Рана"? Защото раната оставя белег? Защото исках мое хайку да остави драскотина. И още: защото раната е нещо осезаемо, боли, носиш го в себе си, после отминава и не съвсем, оставя спомен. Какво казва детето: "този белег е когато паднах с колелото". Не е същото, раната е друга, болката е друга. Боли и има ли лек? Природата! Тя, която е преди нас. И светлината, която дишаме... И въздишката - като поезия. Като хайку, като миг и явление, като съчетание на покоя с движението. Като мирис на сезоните. И моето хайку, като "един звук, един дъх". Поетичната енергия на хайку. После идва ... |
|
|
Животът със песен, без песен, и труден, и лесен минава. А после камбана, дълбоката яма, пръст, кръст, цветя и... забрава. И само доброто което, защото на някого сторил си всъщност отново те връща, със спомена също. Доброто безсмъртно остава! ... |
|
|
Творци, учени и политици за себе си във времето пред Виолета К. Радева. ... Виолета Костадинова Радева е завършила българска филология, а после и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В Института по философия при БАН е защитила докторска теза за идейно-естетическите възгледи на д-р Кръстю Кръстев. Работила е като журналистка във вестниците "Дунавска правда" - Русе, "Кооперативно село", "Земеделско знаме", "Подкрепа", "Родна реч", "Философска мисъл", "Общество и право", "Жената днес", "София", " ... |
|
|
Исторически етюди. ... "Това, че някой не те обича и се грижи, причинявайки ти беди, за собствения си интерес, не е трагедия. Но е крайно омерзително да разбереш, че и твои сънародници са работили, в ущърб на собствения си народ, за каузата на един злонамерен завоевател. Истината за срамното дело на тези наши сънародници трудно се преглъща, защото е пряк удар върху чувството ни за национално достойнство. Да, истината често боли, но човек не може да се чувства свободен, ако живее в лоното на лъжата (на недомлъвките и на полуистините, които не са нищо друго, освен лъжа). Чест прави на Виолета Радева , че не подминава ... |
|
|
"Стойностната поетеса Виолета Пенушлиева прекрачва лирическите граници и представя синтетична проза, каквито са тези къси разкази. Това е приятна и сполучлива художествена изненада, защото е създадено необичайно повествование с нестандартна образност и със своеобразна лексика, с която се самохаректеризират героите. Това е жива проза - образите израстват от думите свежи, осезаеми, пластично изградени. Тези разкази са са населено човешко пространство с много духовни ценности - героите са с извисена нравственост и пробудена съвест, с безкористна обич към света около себе си. Те не са социално обвързани и върху тях няма ... |
|
|
В „Гравитация“ Виолета Пенушлиева постига универсалност при своята поетическа интерпретация на човека, има философски обобщения за цялостното човешко битие. Чрез тази стихосбирка поетесата ни сродява с тревогата си за смисъла на съществуването, в което човеците да не бъдат самотни и разделени, а да има взаимопретегляне между тях, да се приобщават един към друг, да бъде единение на духовна основа, защото само в духа човекът се доказва и самоосъществява. ... |
|
|
Книгата представя примери за добрата и лошата комуникация между лекар, сестра и пациент. Предлага успешни стратегии, умения, техники и средства за вербалните взаимоотношения в лечебното заведение и в медицината изобщо между лекуващия и пациента. ... |
|
|
Изданието е с нестандартна полиграфическа изработка и съдържа две отделни книги в едно общо тяло. ... |
|
|
Българо-английско издание. ... Сезон след сезон. Помежду различна боя! Season after season. Inbetween different paints. ... |
|
|
Добре дошли в света на Хайга, кратки рисунки и фотографии вдъхновени от хайку стиховете . Терминът хайга, в буквален превод означава „хайку рисунка”: „хай” - от хайку и „га” на японски - картина. Днес много творци използват фотографията, вместо традиционните картини за хайга. В такива случаи може да се говори за „фото хайку”. Хайгата е неформално изкуство. Обикновено изображенията са малки и подобни на скици или графики, но граматиката на изобразителното изкуство и фотографията, като цяло се прилагат в хайгата. Въпреки подчинението на тези норми хайгата е и носител на нещо уникално, а именно събирането на стих и ... |
|
|
Юбилеен сборник в чест на проф. Ирина Колева . Проф. д-р Ирина Колева е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" от 1991 г. Тя е един от водещите български специалисти в областта на етнопсихологията, етнопедагогиката и интеркултурното образование. Заедно със своя учител проф. д.п.н. Георги Ангушев е основател на българската школа на рефлексивния подход в системата на педагогическото взаимодействие. Автор е на стотици публикации, сред които няколко монографии, учебници, учебни помагала, програми, държавни образователни изисквания, студии, статии, както и книжки за деца. Теренните ѝ ... |
|
|
Това е проект за литературна история, ползваща и изкази извън езика на/за литературните творби, или - литературна история, пресичаща полета на нелитературни дискурси. Генеалогията превръща миналото в пейзаж от множество лични истории, частни истини, възел от страсти. Истеричното е дори там, където мислим, „че няма история - в чувствата, любовта, съвестта, инстинктите". Точно тук, според Фуко, зейва различието между традиционната история и генеалогията, която не пренебрегва детайлите, държи на случайностите, оживява забравените неща, за да открие потеклото им, взира се в полумрака на времето, за да съзре проблясъка на ... |
