Бойко Панов Ламбовски е роден в София през 1960 г. Завършил е френска гимназия в София и литература в Москва. Пише съвременна поезия, лауреат е на множество поетични награди, между които: "Владимир Башев" - за дебютна книга, "Гео Милев" - за принос в съвременното изкуство, "Дървената роза" - за книгата му "Ален декаданс" и др. Книгата му "Тежка картечница преди сън" е номинирана от България за Международната награда "Балканика" 2003. Негови стихове са превеждани на сръбски, немски, английски, руски, чешки, полски, италиански и др. Пише още публицистика и ... |
|
"на това място в този миг и в тази възраст спокойно спри застани тихо и се потърси в делото на свойте дни" Из "На това място, в този миг" ... |
|
"В Непоръчан портрет Таня Николова превръща опита си (житейски и поетичен) в пестелив стихотворен фойерверк, който избухва, за миг осветява и украсява безрадостния екзистенциален пейзаж на ежедневието с искряща ирония и болезнен лиризъм и изчезва в мрака преди да сме го осъзнали. Дълго след това обаче отпечатъкът от светлината остава върху ретината - да дълбае, докато се отлее безвъзвратно в паметта. Няма как да не се връщаме отново към тези кристалчета мъдрост, които бодат закоравяващия ни инстинкт за съпричастие, към тези грахови зърна, върху които истински аристократичната природа на човешкото никога няма да ... |
|
Антология на полски поетеси и поети, дебютирали след 1989 година. Двуезично издание на български и полски език. ... Антологията на съвременната полска поезия е издадена по инициатива на Полския институт в София по повод 25-ата годишнина на независима Полша и 65-ата годишнина на Полския институт в София. Тя съдържа 100 стихотворения на 25 полски съвременни поети, дебютирали след 1989 г. Подборът на стиховете и предговорът към книгата са дело на двама поети - Яцек Денел и Мачей Вожняк. В антологията "Любов не е думата" (заглавието е цитат от стихотворение на Анджей Сосновски) са включени творби на поети, издали ... |
|
Сън в алени покои е китайски роман от времето на династията Цин, смятан за един от шедьоврите на китайската литература и един от нейните Четири класически романа. Написан е в средата на 18 век и е публикуван анонимно под името Историята на камъка. Предполага се, че автор на книгата е Цао Сюецин , който е включил в творбата много автобиографични елементи. Цао е автор само на първите 80 глави. Последните 40 глави са добавени в последствие и тяхното авторство продължава да е обект на дебати. Както авторът пояснява още в първа глава, основната цел на романа е да увековечи спомените му за всички жени, които е познавал в ... |
|
Поезия, която предефинира същността на битието. ... "Много е трудно да се отговори една поезия, която в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения, от ред традиционни идентичности на лирическия аз. В поезията от новата стихосбирка "Мълчания от Надежда" на Надежда Искрова намираме стремеж за постигане на същността на битието чрез оголването на различните обвивки на делничното и всекидневното. Да се каже, че тази поезия е мощно завладяна от културата на Изтока, не означава почти нищо. Защото това е не само очевидно: имаме не просто често срещаната "имитация" на будистки ... |
|
...себе си в стихове изля... Раните кървящи той отвори и пред теб разкри своята тъга... ... "Лека нощ, Обич моя... Отдавна забравил си за мене ти... Обичаше ме, докато станах твоя и после захвърли ме, без да ти тежи... Лека нощ, спи спокойно - аз няма да те прокълна... В живота казват: "Връща се двойно" - но Омразата не е по-силна от Любовта!" Из "Ангелът проговори..." ... |
|
Антология. ... "С Георги Братанов ни свързваше единствено литературата. Никога не сме си говорили за нещо друго, освен за поезия. Преди близо 50 години - някъде около 1970 - 1971 г., създадохме в Софийския университет литературен клуб между Юридическия факултет и Българска филология. Аз бях от Плевенския край - той от Ямболския. Сближихме се неусетно по диагонала на България. Мисля, че той беше от главните инициатори. Защото бързо доведе другите Ямболски звезди - Димитър Кралев, който пък водеше Яръмов и Димитър Вълев. Доведе и все още разумния, но обезумял от поезия Недялко Вълев. Около две години живяхме в този ... |
|
"Когато метафорите, петролът и доброто са на изчерпване; когато пренаселен с мъртви поети и философи, приличащи на Ахав - наследените книги теглят към бездната, и заедно с това си Йона посред кита на ежедневието (то спасява от прекомерна сериозност); когато чуваш как душата се смее на тялото, а то ѝ отвръща със същото, и си хем в метрото, хем в себе си, наясно със самозаблудите и с товарите на привързаността - тогава какво? Тогава сядаш да играеш с Господ на думи. Тази тук партия в стихове е брилянтна (въпреки предчувствието кой - най-безмълвно - ще спечели накрая). С мъдростта се трупала и печал. Може би не е ... |
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
Андрей Филипов е роден през 1965 г. в София. Следвал е във ВТУ "Св. Кирил и Методий", Щатския университет на Ню Йорк в Олбъни, завършил е в СУ "Климент Охридски". Бил е драматург в Столичния репертоарен театър на Ню Йорк "CapRep" и в Народния театър "Иван Вазов"; в момента е драматург на Театър 199 "Валентин Стойчев". Сред пиесите му са "Среднощен град", "Липсващият разказ", "Времетръс", "Снягосници", "Скапано време", "Убийство без убийство", поставяни у нас и в чужбина, превеждани на английски, руски, полски, ... |
|
Книгата е събрала поезия от Достена Ангелова Лаверн. ... За истината Лекотата с която се ражда стихът без любов ме утешава – поезията е всемогъща! казвам си и се надявам да отворя вратата є без усилие да съзерцавам страстта на залеза невъзмутимо да се събуждам да се връщам да заминавам но това което виждам няма ухо нито уста нито очи. Стихът, разбирам, не е метафизична журналистика, свободен е да замълчи: когато го разпитват за истината, уповава се на любовта. Достена Ангелова Лаверн ... |