"Книгата е събитие в българската историческа наука и китаистика. На основата на богат автентичен изворов материал от американски, руски, български, китайски и източноевропейски архиви и най-нови изследвания проф. Й. Баев разкрива историята на политическите взаимоотношения между Китай (КНР), Русия (СССР), източноевропейските страни и България от гледна точка на голямата геополитика през XX и началото на ХХІ век. Той коригира редица наложили се поради една или друга конюнктура клишета за китайската външна политика и за отношенията на КНР със страните от Съветския блок с акцент върху българо-китайските връзки по време ... |
|
|
Един ден на вратата в дома на Йордан Радичков се чука. Две момчета с червени фуражки от политехническия университет са пристигнали с копие от книгата на автора Коженият пъпеш. Дошли са за автограф. На въпроса дали са чели книгата, студентите си признават, че не са я чели, но заглавието им напомнило за школата им по ръгби. Радичков разписва книгите, момчетата си тръгват и едва след тяхното заминаваме авторът възкликва "Те са!", но момчетата вече са се изпарили. Това са мнимите телевизионни техници, които неотдавна са оправили телевизора на автора като са задигнали всичките му вътрешни компонентни. Тяхното ... |
|
|
Из архивите на автора. ... Оставеният след смъртта на писателя архив продължава да съдържа непубликувани ръкописи, внушителен корпус от кореспонденция, планове за книги, пътеписи, чернови варианти на статии и творчески замисли. Предлаганата книга е един необичаен факт от неговите усилия и занимания, особено актуален, разкриващ своята същност на "урок по документалистика и морал" както спрямо довчерашното, така и спрямо днешното време. Всичко, което намира мястото си в двете обемисти папки от архива на Йордан Вълчев , е поднесено изцяло и в своята автентична форма - без намеси с днешна дата, без преакцентуване ... |
|
|
Йордан Йовков е един от най-големите майстори на разказа в българската литература. Основният дял в творчеството му е свързан с българското село, Добруджа, Стара планина и животните. Йовков е съвършен художник. Той е най-чувствителният и най-нежният български писател. В неговия свят няма "злодеи". Но в този свят няма и "богове". В Йовковия свят има човеци. Има и грешници. Според разбиранията на Йовков човек е едно единство от слабости и добродетели. Тези мисли трябва да бъдат разбрани от всяко дете, защото това е част от нашия свят. ... |
|
|
От книгата ще научите: * Как да поканим и да посрещнем гости; * Как да подредим масата и кои прибори за какво да използваме; * Как да пишем писма и как да водим телефонен разговор; * Как успешно да кандидатстваме за работа, как да осъществяваме контакт с представителите на различни държавни, обществени или бизнесинституции. Книгата дава отговор и полезен съвет по всички тези въпроси. ... |
|
|
Размери на таблото: 33 х 48 cm. Таблото е изработено от двустранно ламиниран картон. ... |
|
|
През 1963 година Йордан Радичков се запътва към сибирските земи с три прости тетрадки с бели листа и голямо любопитство. Той ще прекара няколко месеца в обиколки на всевъзможни места из необятната шир. Макар с предначертан маршрут авторът ще се губи по пътеката, ще се отклонява от нея и ще се среща със сребърни лисици, величествени елени, директори на златни мини, влюбени младежи, лагерници, еленовъди и много други причудливи обитатели на замръзналите земи. Той бързо ще се сближи с всички свои герои и през разговора си с тях и през фината му чувствителност към техните често тежки животи Йордан Радичков ще се вдъхнови ... |
|
|
Поредицата "Българска класика" на издателство "СофтПрес" среща читателя с емблематични произведения на български майстори на словото, оформили лика на родната литература. Тези специално подбрани творби са застъпени в учебната програма на българските училища и са подходящи както за ученици и кандидат-студенти, така и за всеки ценител на класическата българска литература."Литературата е възможност за достъп до многообразието на човешкия опит. Тя ни позволява да се ориентираме в миналото, да разбираме настоящето и да създаваме проекти за бъдещето. Когато се научим да я четем и разбираме, тогава имаме ... |
|
|
Препис на новобългарски: Д-р Николай Иванов Колев . Преписана през 1785 г. от монах Яков в параклиса "Св.Апостоли". ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш най-кратката българска история, намерена в Зографския манастир и наречена Зографска българска история. Тя е съставена преди или около времето на Паисий и съпоставяйки историите на Паисий и Спиридон Габровски, виждаме, че тези наши възрожденци "са черпили, но всеки по своему от някои общи извори". Съпоставяйки тази история със съвременните ни сведения, виждаме удивителна точност на голяма част от споменатите сведения. Наред с това има ... |
|
|
"Въодушевителното виждане на живота и вярата в добрите сили на човека и на света е характеристика, която все повече ще прави българския разказ световно достояние." Йордан Вълчев ... |
|
|
Заекът на Йордан Радичков разказва историята на безделника Заяко, който трябва да обгрижва имота и благосъстоянието на сирачето Перуниката. В нелеп инцидент Перуниката губи своя живот и из селото тръгва мълвата, че младежът се е превърнал в тенец. Постепенно селото забравя мълвата и продължава своето кротко съществуване. Хората се събират около новопоявилите се кълвачи в дървото пред старата къща на Перуниката, наблюдават гущери, които се учат да се катерят и посрещат в селото новопристигнала банда ковачи, която се на настанява в къщата на Перуниката. Битието на селото продължава да се оттича, суеверията отстъпват под ... |
|
|
Един ден в света на самотния козар Йоно и неговият козел се появяват няколко пъстри палатки. Група изследователи пристигат в техния регион, за да търсят скални рисунки. Виденията на Йоно започват да се смесват с реалността и скоро става трудно за читател и герой да разграничат халюцинациите от истинския свят. Нещо прастаро започва да зрее във вътрешния свят и сърцата на героите и да напомня за себе си. През 1970 година Йордан Радичков пише "Козел". За него авторът си спомня: "... нека издам някои свои тайни, занимаваше ме "примитивът". Мъчех се да погледна, доколкото мога, от неговата вътрешна ... |
