Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
"Роман за домовете за изоставени деца, написан от първо лице. Има една особена категория хора, дамгосани от обществото. От същото това общество, което ги е създало. Има един закон, който се грижи това заклеймяване по възможност да е за цял живот. Има особени "порядки и ред", налагани в много домове за сираци. Този роман е моята лична борба срещу един остарял закон, пълен с желани "грешки". "Грешки" - облагодетелстващи конкретни институции и властимащи. Романът е и моята последна надежда да открия корените си. Надежда - той да попадне в ръцете на онази единствена жена, която ще съумее ... |
|
Тасмания е роман за бъдещето. Бъдещето, от което се боим, но и за което мечтаем, което едва ли ще имаме, ала все още можем да изградим. Общото усещане в нашата епоха е, че вече губим контрол над света и над себе си, и топлият глас на Паоло Джордано го изразява по неповторим начин. Та нали всеки търси своята Тасмания, своята обетована земя, където ще бъде спасен. И за да покаже опасността, надвиснала над днешните поколения, Джордано прави паралел с ядрения апокалипсис, сполетял Хирошима и Нагасаки, описва срещите си с последните живи хибакуша - оцелелите от ада на атомната бомба. Увлекателен, но и поучителен, Тасмания е от ... |