Класическата игра Дженга от Woodyland ви предизвиква да играете и бъдете по-концентрирани, да не потрепва ръката ви и да се забавлявате с цялото семейство. Целта е да подредите колкото е възможно по-висока кула от дървени елементи, като всеки играч добавя по една част най-отгоре на кулата. Играта Дженга развива фината моторика, координацията и концентрацията на играчите. Височината на кулата е 23 cm. Размерът на дървеното блокче е 5.5 cm. ... |
|
Както и в "Любовен еликсир", и в този роман авторът материализира идеи от класическо произведение, в случая "Ромео и Жулиета", свързвайки го с трудностите при съзряването - тема, която обича и разработва в други свои произведения. Четири "най-добри приятелки в света" преживяват бурята на първата любов, първите предателства, първите рани. Всяка от тях обича, мрази, пише дневник и се бори едновременно за и срещу надигащата се в нея зрелост. В училищната театрална група за края на годината те ще участват в постановка на "Ромео и Жулиета". Но кой е Ромео? Защо Жулиета е такава? Къде ... |
|
Една вечер, след края на приемните часове, в лекарския кабинет на Александър Вертхаимер се появява съмнителен и изплашен мъж. Придружава го тежко ранена, по всяка вероятност непълнолетна украинка. "Любовна история" е протокол, съставен от Александър Вертхаимер за срещата му с Мария Мелник и произлезлите от нея фатални последствия. Това е същевременно личен спомен, изповед, защитна реч и признание за вина, този протокол е цял космос от патология и насилие, които обаче бива възприеман от разказвача като любов и страстно влечение. Чрез своята уникална елегантна стилистика Томас Йоник разобличава типичния профил на ... |
|
В живота няма нищо по-могъщо от любовта. В най-мрачните ни мигове, през най-трудните ни дни, нейната притегателна сила ни дава увереност да продължим напред. Но с възходите идват и паденията, а тогава любовта е в състояние да постави човек на колене, опустошавайки същия този живот, който някога е обогатявала. Нестихващата всепоглъщаща болка, изпълваща празнината след изгубената любов, не прилича на никое друго чувство, въздействието ѝ е почти неописуемо. В това томче са събрани писма, които поне донякъде онагледяват сложната ни връзка с тази пленителна енергия. Тъй като писмото е най-интимната форма на общуване, ... |
|
В този сборник ще откриете женски, кратки хумористични разкази с неочакван край и любовно-еротично послание. На ръба на приличието и добрия тон в реалността и в литературата, те създават впечатление за лековато, фейлетонно отношение към живота, но това е само на пръв поглед. Зад фигурите на традиционните персонажи съпруг/съпруга, любовник/любовница, зад просторечния език и тротоарния жаргон, зад присмехулния поглед към брака, любовта, секса, верността и ревността прозират чувствителност, нежност и обичливост. С остроумие и незлоблива закачка, Петя Александрова развенчава мита за беззащитната девойка и чаровния принц, за ... |
|
Не заменяй любовта с омраза, защото е подло да мразиш някого, на когото до скоро си казвал: "Обичам те"! ... |
|
С допълнителни рисунки от Джудит Парк . ... Йошитака изобщо не разбира момичетата и това го притеснява. Новият му съученик Ягате е съвсем различен. Момичетата му се лепят като мухи на мед. Йошитака моли Ягате за съвет и той му помага. Един от членовете на журито в училищния конкурс по красота се разболява и Ягате взема новия си приятел на мястото му. Бъркотията започва, когато момичето на мечтите му излиза на сцената... ... |
|
Фамилия Чорбаджийски е едно от най-уважаваните и най-богати семейства в България, живеещо на улица Първи март, край река Янтра в град Велико Търново, където имат хотели и ресторанти, както и в цяла България. Йордан е щастлив баща на 3 деца: Марио, Стела и Милан, както и любящ съпруг на прекрасната си съпруга. Той много вярва в първородния си син, който ще го наследи и затова решава да го запише да учи право в Германия. Но Симеона - майката, не е съгласна с това, защото мисли, че това не е нужно. Но какво очаква Марио, търсещ истинската любов в Германия, както и Стела, ученичка в последен курс и също търсеща любовта? ... |
|
Девет истории. Девет възможности читателят да се отдаде на удоволствието. Девет, понеже в истинската любов винаги остава една част, която да избегне завършеността на десетте. Защото в обичта винаги се върви по острието, има недоизказано желание, нещо недовършено. Скуката като форма за общуване, несподелената любов, вечната връзка отвъд смъртта, страстта като призрак, който разяжда, идеализираният романтизъм, желанието като право да се грижиш за любимия. Книга, която е толкова приятно да четеш, колкото е невъзможно да забравиш. Мемпо Джиардинели е известен аржентински писател и журналист. Книгите му са преведени на ... |
|
"Звездинов е поет със свой глас, със своя насока на развитие. Той и до днес си остана верен на онази линия на непосредствена и жизнерадостна лирика, с която започна и която очевидно е органически присъща на човешката му природа..." Атанас Свиленов "Любов, не ти си жива рана, макар че чувствам как минава през тебе времето копнежно... Не заздравяваш, не заръбваш, отворена към Вечността, упойваща, неразгадана..." Атанас Звездинов ... |
|
Една сватба. Пътуване до Испания. Най-вбесяващият мъж на света. И три дена преструвки. С други думи - план, който няма как да сработи."Каталина Мартин е най-сетне обвързана. Семейството ѝ с радост съобщава, че тя ще доведе американското си гадже на сватбата на сестра си. И всички са поканени да станат свидетели на най-вълшебното преживяване за годината. Това със сигурност ще е водещото заглавие на утрешния вестник в малкия испански град, от който идвам. Или епитафията на надгробната ми плоча. Целият ми свят се преобръща след едно-единствено телефонно обаждане. Как ще успея да намеря някой, готов да прекоси ... |
|
Любовна лирика с илюстрации от Николай Майсторов . Тя помни На П. Тя тогава прошепна в ухото ми име на някакъв непознат който носел моите дрехи обитавал моята стая пиел от моята чаша скитал по моите пътища стенел от моята болка сънувал моите спомени изричал моите думи и щял да умре с моята смърт бях го изгубил като игла в купа сено ала тя за щастие помни. Цочо Бояджиев ... |