Двуезично издание на български и гръцки език. ... "Извор на знанието" е основното съчинение на Св. Йоан Дамаскин . В него той дава систематично изложение на християнското учение. Изключителната дълбочина и яснота на догматическите формулировки отреждат на това съчинение непреходно място в Преданието. То се състои от три части. Първата част, т.нар. Философски глави (в средновековната славянска традиция получили названието "Диалектика"), е методологичен увод и своеобразна логика на богословското мислене, изхождаща от учението на Аристотел и античните коментатори. Втората - "За ересите накратко" ... |
|
|
Двуезично издание на български и гръцки език. ... "Извор на знанието" е основното съчинение на Св. Йоан Дамаскин . В него той дава систематично изложение на християнското учение. Изключителната дълбочина и яснота на догматическите формулировки отреждат на това съчинение непреходно място в Преданието. То се състои от три части. Първата част, т.нар. Философски глави (в средновековната славянска традиция получили названието "Диалектика"), е методологичен увод и своеобразна логика на богословското мислене, изхождаща от учението на Аристотел и античните коментатори. Втората - "За ересите накратко" ... |
|
|
Петър и латвийското момиче Агнесе си припомнят в писма петте дни щастие, което не е било възможно да продължи в реалността. На раздяла Агнесе е подарила на Петър кехлибар, онези камъчета с цвят на огнена луна, недокоснати от нищо, освен от времето. "Подари ги на момичето, когато го срещнеш", казва Агнесе, онова момиче, с което любовта ще бъде възможна. И в живота на Петър наистина се появява момичето, на което може и иска да дари мечти - Анна. Изглежда, че щастието е възможно. Но защо тогава, полагайки камъчетата в дланта ѝ, той поглежда към луната и от душата му няма се отронват думите: "Агнесе, ... |
|
|
Изследването е продължение на публикуваната вече монография "Основнонаучната философска школа в България. Първата половина на ХХ век" (2006) и проследява жизнените и научните пътища на представителите на тази философия (Д. Михалчев, К. Чолаков, Х. Николов, А. Бънков и др.) през втората половина на същия век. Както в първата разработка, така и тук са използвани документални факти, спомени, интервюта, архиви и т.н., въз основа на които се верифицира твърдението на Димитър Михалчев, че "ще дойде ден, когато нито аз, нито Тодор Павлов ще бъдем живи: тогава философското поколение, което ще ни наследи, ще може ... |
|
|
Усвояването на обществен опит от детето и развитието му все повече се свързват с въпросите на диагностиката. Същевременно ролята на диагностиката в педагогическата дейност не е изяснена напълно, поради което не намира необходимото приложение в практиката. Това не се отразява благоприятно на развитието на потенциалните възможности на децата. Независимо от посочения факт, интересът към проявите на човешката индивидуалност датира от далечни времена. Донаучното формиране на идеята за диагностика се свързва с имената на древните философи Аристотел и Платон. Психологическата диагностика като наука възниква едва през XIX век. В ... |
|
|
След трите части на "Сума на теологията" (над 6000 страници) можете да се запознаете и с философските трактати на великия теолог Тома от Аквино . Тома от Акино в онзи мислител, който осъществява най-всеобхватното и цялостно грандиозния синтез между езическото философско наследство и християнската вяра. Воден от дълбокото си убеждение, че между вярата и разума. между теологията и философията не може да има принципно противопоставяне, той реализира световно-историческата задача за "дисциплиниране" на проникващите в католическа Европа нови философски идеи и за тяхното безконфликтно включване в сградата ... |
|
|
Германският писател, интелектуалец и политик Йохан Волфганг фон Гьоте постига на практика себеусъвършенстването, за което Аристотел мечтае и говори. Върховното осъществяване на личността той развива през 80-те години на своя живот от 1749 г. до 1832 г. Това е път, изпълнен с максимализъм: в ученето, в работата, в любовта, в света като цяло. Гьоте се превръща в звезда още приживе, литературната му слава се носи из цяла Европа. Но това не го отклонява от търсенията или от творчеството му, напротив - кара го да емигрира с тайна самоличност в Италия, където продължава да развива себе си. Гьоте вдъхновява прохождащите ... |
|
|
Димка Гочева завършва философия през 1987 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и през следващата година започва работа върху дисертация за телеологизма във философията на Аристотел с научен ръководител проф. дфн Ради Радев. От 1990 г. е редовен асистент по история на античната и средновековната философия. Защитава докторат през 1997 г. и се хабилитира през 2004 г. Води историкофилософски курсове за студенти в различни бакалавърски и магистърски програми по философия, културология, реторика и класическа филология. В книгата са събрани статии и студии, които показват богатството и красотата на ... |
|
|
Книгата "Борбата на идеи в науката" беше написана преди около 30 години. Тогава, през съществуващия политически режим и цензурата на партийни идеолози, тя не можеше да бъде публикувана. Затова беше поставена да отлежава в останалата научна документация на автора. Но сега, когато настъпва така наречената информационна епоха, т.е. епохата на господство на науката във всички социални сфери, книгата вече може да бъде публикувана. Няма съмнение, че темата за дискусиите в науката е вече особено актуална. Защото става дума за една основна закономерност на функционирането и развитието на науката. При научната ... |
|
|
Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
Николай Гочев е роден през 1964 г. в София. По баща произхожда от Тракия, а по майка - от Македония. Завършил е НГДЕК (1983) и Атинския университет (1993 г.). Преподава старогръцка литература и класическа древност в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Античният херметизъм", "Александрия. Разкази за книги, хора и градове", "ΠΟΙΗΣΙΣ. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература", "Писма до Егина", "Фантастичното през античността", "Александрия II" и " ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това?". ... "Класическата политическа философия е нетрадиционна, защото спада към плодородния момент, когато всички политически традиции са били отслабени, а още не е съществувала традиция на политическата философия. Във всички последващи епохи философското изследване на политическите неща е било опосредствано от традицията на политическата философия, която е играла ролята на екран между философа и политическите неща, независимо дали даденият философ е приемал или отхвърлял традицията. От това следва, че класическите философи са възприемали политическите неща ... |
