"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Харесвам фейлетона, обичам го и го пиша, някой път веднъж дневно, друг път веднъж седмично. И като пресметна, сигурно ми се събират няколко хиляди вестникарски текста за тридесет и пет години. В тази книга са събрани малка част от тях. Фейлетон е лист на френски - това му е най-големият недостатък. Веднъж написан, изсъхва като лист отбрулен, щом вестникът се отпечата. Но има фейлетони, дело на майстори, които не изсъхват, не се сбръчкват и остават вечно свежи. По тях можеш да събереш пъзела на изминалото време и да разбереш епохата. Сатириците по-вярно пишат историята от историците. Иска ... |
|
|
В лиричната комедия "Звезда без име" младата дама Мона от букурещкия "бо монд", избягала от любовника си от казиното в Синая, е свалена като пътник без билет и пари за глобата на малка гара. В градчето живее учител по математика, интересуващ се от астрономия, който е открил непозната звезда. Той я приютява за една нощ в квартирата си и я запознава с откритието си. Мона открива друг, непознат за нея свят. На сутринта тя все пак се прибира с пристигналия от Синая любовник, а учителят, назовал новата звезда с нейното име, повече никога няма да я види, "защото една звезда никога не се отделя от своя ... |
|
|
Акад. Михаил Виденов през последните години е насочил вниманието си към макросоциолингвистиката, т.е. към статута и взаимното влияние между езиците. Като дългогодишен професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по такива въпроси е водил лекции и спецкурсове. ... |
|
|
„Ако се гледа по-широко на нещата, ако се има предвид какво реши съдбата, като ме направи не просто участник в един от най-големите поврати в историята, но и човекът, който даде инициативата за процеса на обновление и го придвижи – на мен ми провървя. Аз почуках на вратата на историята и тя се отвори, отвори се и за тези, за които се стараех. Не съм се стремял към властта заради самата власт и не съм се опитвал да налагам моята воля, каквото и да ми струваше.“ Михаил Горбачов ... |
|
|
"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение." Михаил Тонев "Преди месец ѝ видях некролога на входа в кооперацията, където живееше. Десет години от смъртта ѝ. Остана си на 42 години. На снимката - усмихната, чаровна. По-хубава, отколкото беше в действителност. Тръгнах си замислен за съдбата - нейната и моята, която ни доближи един до друг, но не позволи да се съберем. И която остави за спомен от нея един съвет и една поука. Запомних ги за цял живот. Те няма да ми позволят да я забравя..."Из "Не отлагай, а трупай спомени" ... |
|
|
"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение." Михаил Тонев "Мисълта, че човек на млади години трябва да трупа спомени, които да придадат смисъл на живота му, когато остарее, ми оказа голямо влияние в живота. Тя ми беше казана преди трийсетина години от едно момиче, според което така е разсъждавал великият Леонардо да Винчи преди пет века. Дали е така, не знам, но знам, че се разминахме с момичето и не можахме да си подарим по един спомен. То почина преди повече от десет години и от него ми остана само тази мъдра мисъл и болката от разминаването. Но съвета ѝ започнах да ... |
|
|
Под заглавието "Езикът на града” се публикуват две от най-важните книги на акад. Михаил Виденов – "Съвременната българска градска езикова ситуация" и "Софийският език", които с основание могат да се нарекат класически трудове по българска теренна социолингвистика. Изданието е посветено на социолингвистическия подстъп към градската реч, доскоро смятана за непроучваема и хаотична. Проучването на градския език в днешните условия е модерна и актуална научна задача, към която проявяват траен интерес както специалистите езиковеди, така и всички, които се интересуват от езикови проблеми. ... |
|
|
"В книгата за пръв път на български език са публикувани откъси от дневници на Михаил Булгаков (издадени едва след 1989 г.) и негови писма заедно с документи от важни моменти в живота му. По този начин са представени три страни на преживяното от него: как самият той го е почувствал, как го е препредал на близките си и какви са последствията, наложили общуване с властите. Известно е, че писателят е преследван и забранен, но от тази книга става ясно колко чудовищно е престъплението на управляващите към него. Включени са и 23 статии, къси разкази и фейлетони на Булгаков, като повечето досега не са излизали на български ... |
|
|
Михаил Михайлов е роден на 15 юли 1955 г. в София. Завършил е архитектура през 1982 г., а от 1985 г. живее в Африка. Бил е декан в Колежа по изкуствата на Намибия. Почетен консул е на Р. България в Р. Намибия. Член е на Съюза на българските писатели. Първият му роман "Анича" е социална фантастика, третираща появата и хипотетичното изчезване на парите като основна причина за моралния разпад на човешкото общество. За този роман писателят черпи вдъхновение от древната цивилизация, обитавала преди седем хиляди години Варненския черноморски залив. Михаил Михайлов е страстен ловец. Част от неговото творчество е ... |
|
|
Сборник с разкази. ... Обществото все повече се превръща в предприятие, във фирма, чийто смисъл е да се печели. Човекът купува и продава, сам се продава и купува себеподобни. Той все повече става фирмаджия. Ние все повече сме еднолични търговци, съдружници-ортаци и съдружници със самите себе си, ние имаме своите златни акции в акционерните дружества и на разкоша, и на циганията. Разбира се, че тези превъплъщения са в някаква степен естествени, но в друга те са абсурдни. Затова е усилие да запазим равновесието, приятелството между управителя и счетоводителя у себе си. Тази книга е за промените. Тя е едно усещане за ... |
|
|
Михаил Кръстев е автор на художествено-документалната трилогия "Виното на надеждите", посветена на Априлското въстание. Роден е в град Перущица. Завършил журналистика в Софийския университет. Автор на романа "Орехова поляна". Работил в телевизията и пет национални вестника."Толерантността е същност на човешката душа. Самото ни съществуване е свързано с мира между хората, с инстинкта за общност, облагороден от човешката култура. В джунглата няма толерантност: има принудителна търпимост, война за кокала, женската и територията. Ако това се случва и между хората, значи човек живее в два свята - ... |
