"Тотко е силен и смел герой, макар на пръв поглед да е малко момче, което всяка вечер заспива с чаша прясно мляко и поне една кръгла бисквита. Къщата, в която живее, е мъничка и бяла, съвсем обикновена, с червен керемиден покрив. За него обаче, тя не е само дом, а е неговата крепост, неговият кът от света, в който расте и се чувства в безопасност. Неведнъж му се е налагало да я защитава от зли същества и недобронамерени хора, с които понякога се справял сам, а понякога и с помощта на приятел. Тотко е стражът-принц, който патрулира неуморно ден и нощ, а родителите му - Кралят и Кралицата, са благодарни и признателни ... |
|
"Ha онези, според които животът на тази планета не би се различавал от затворническа присъда, ако не бяха прозорците към един по-велик свят отвъд; онези, на които вярата в човешкото всемогъщество се струва арогантна; които са по-силно привлечени от стоическата свобода, произтичаща от овладяването на страстите, отколкото от Наполеоновия тип господство, стремящо се да повали всички царства на този свят в краката си - с една дума, на хората, които не виждат човека като подобаващ обект на преклонение - светът на прагматика би се сторил тесен, дребнав и лишен от всичко, което придава на живота стойност, на човека - ... |
|
Тяхното приятелство ще промени всичко. На Мечия остров вече няма бели мечки. Поне така казва бащата на Ейприл, когато двамата се отправят на научна експедиция в Арктика. Една вечер обаче Ейприл зърва на хоризонта силуета на мечка. Мечка, която не трябва да е там. Мечка, която е гладна, самотна и далеч от дома си. Как се е озовала на Мечия остров и колко буркана с фъстъчено масло ще са нужни на Ейприл, за да спечели доверието ѝ? Последната мечка е пленителна история за красотата на планетата, за разрушителните последици от климатичните промени и за едно невероятно и незабравимо приятелство. Като дете Хана Голд е ... |
|
Зовът на племето (2018) е своеобразна интелектуална автобиография на Марио Варгас Льоса . В нея на преден план са изведени произведенията, формирали начина на мислене и погледа му за света през последните петдесет години. С блестящо перо перуанският Нобелов лауреат съставя мъдър и увлекателен пътеводител из трудовете на либералните мислители, помогнали му да развие нови идеи, за да преодолее голямата идеологическа травма както от разочарованието след Кубинската революция, така и от раздялата с възгледите на Жан-Пол Сартр , повлиял му най-силно през младежките години. Варгас Льоса анализира Адам Смит , Хосе Ортега и ... |
|
"На 15 април 1934 г. Едит Щайн дава вечните обети и взема името Тереза Бенедикта Кръстна (Teresia Benedicta a Cruce). Тереза - в памет на света Тереза Авилска, Кръстна - на свети Йоан Кръстни. Не е просто възпоминание на двамата големи светци на Кармилския орден. Взетото име означава Тереза, благословена от Кръста. С него Едит Щайн посвещава себе си на Кръста, на следването на Христос като кръстен път, като отиване към Кръста. Този път, път към срещата с живия Бог, е очертан за Едит Щайн от кармилската духовност и начин на живот. Това е път, който цели да обърне разпиляващото навън движение на съществуването, за да ... |