Киното не дискриминира. То обича своите герои и чудовища по равно. Публиката обаче нерядко страда от предразсъдъци - предпочита щастливия край и съкрушения злодей. Критиката като че ли също има предубеждения - за нея са по-важни обективно признатите класики, а към второразредните заглавия се отнася с равнодушен или с високомерен скептицизъм, въпреки неоспоримата симбиоза между двете. Тази книга е опит да се помирят лагерите и да се посочат някои от по-значимите заглавия на седмото изкуство, които не са непременно първокласни, но носят в себе си достатъчно чар и креативност, за да им се обърне подобаващо внимание... а и за ... |
|
|
Съставител: Невена Дишлиева-Кръстева. ... "Бащите растат. Понякога се превръщат в призраци и тревожат някой мрачен Елсинор. Друг път са непоклатими като Каменния гост..." В тази книга са събрани две дузини разкази за начините, по които покойните бащи остават с децата си. Отворените от тях празноти са място за размисъл за едни, убежище за други, за трети - обида. Като говорят за баща си, едни говорят за приятел, други за ангел, трети за странник, четвърти за себе си. Едни са осиротели твърде рано, други - "няма изчисления, които да накарат смъртта на любим човек да изглежда навременна". Едни бащи са ... |
|
|
Към края на своя не само дълъг, но и невероятно наситен с важни събития, любопитни случки и най-драматични обрати живот, Димитър Маринов пише като венец на богатото си творчество и своята автобиография. В нея той напълно разгръща недоизявения си до този момент талант на художник на словото, с умело подбраните "митарства" (приключения и изпитания), живия диалог, сюжетните обрати и великолепно обрисуваните герои и негодници тя е по-увлекателна и се чете с по-голям интерес и от хубав роман. Благодарение на добрата си памет и със силата на яркия личен спомен авторът пресъздава по неповторим начин автентичната ... |
|
|
Сборникът съдържа 42 хумористични разказа, които са като 42 блюда със здравословен, добронамерен и заразителен смях. Мариана Царкова вярва, че чувството за хумор е едно от най-великолепните качества на интелекта и че 5 минути смях са равни на 5 обиколки на стадион. "Е, това с обиколките не е научно доказано, но опитите продължават!" - намига тя и се смее щастливо. Нека се посмеем заедно. Очаква ви фойерверк от остроумие, интелигентен и добронамерен хумор, и съвсееем малко тъга, колкото е нужно, за да оценим, че усмивката с намигване е нещото, което ни прави повече хора. По-добри хора."Свеж, забавен, ... |
|
|
Книга за Кирил Христов. ... "Първоначален тласък за книгата ми даде стъписването и недоумението на младите хора, когато чуят името. Те питат: "Кой е Кирил Христов?" Литературните програми на училищата неизбежно се обновяват, техният обем не е безкраен и под натиска на новите автори биват изтласквани някои по-стари. Той има тази нещастна участ. Но въпреки всичко, мястото му на класик на българската литература не може да се оспорва. Пророчество е епитафията на поета: "- Ти, който цял живот безумствуваш за слънце, как ще лежиш в тъма и студ, довека сам? - Щом закопаят ме, ще бъда като зрънце: обилния си ... |
|
|
Прогресисти и консерватори предлага концептуално осмисляне на процесите в българската литература от края на 40-те до 70-те години на XX в. през призмата на проблема за времето. Книгата извежда два основни темпорални модела - линеарен и цикличен, като проследява техните трансформации в литературата и литературната критика на изследвания период. Въведената изследователска перспектива открива възможности за нов, задълбочен прочит на писатели като Йордан Радичков , Николай Хайтов , Васил Попов и на критици като Тончо Жечев и Кръстьо Куюмджиев. Бойко Пенчев е поет, критик и литературен историк. Научните му изследвания са ... |
|
|
Тя е мъничка и нежна, но обича да прави големи, сериозни и важни неща. Е, поне според нея са такива. Хана е на 7, с дух на откривател и мислене на мечтател. Вижда във всичко около себе си възможност за приключение. Но възрастните имат малко по-различен поглед... Тогава Хана взима решение! Големите често не одобряват нейните игри. Всеки път щом приключенията ѝ завършат с някоя драскотина по невнимание, те не са съгласни."По-добре да не скачам в локвите... Какво пък толкова може да ми се случи, когато съм с оранжевите ми гумени ботуши, но знае ли човек?" Из книгата Историята на Хана е опомнящо намигване ... |
|
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета", "Без упойка", "Твърде лично", "Вдъх", "Сърцебиене", "По теб", "Помни ми думата", "Свидно", "Ще ти го кажа на ухо", " ... |
|
|
Николай Йорданов е роден през 1978 г. във Варна. Работил е като креативен продуцент на предавания като "България търси талант", "Страх", "Африка: Звездите сигурно са полудели", "Ясновидци", "X Factor", "Гласът на България", "Игрите на звездите" и други. В момента е асистент по драматургия и преподавател по риалити тв формати в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Съавтор на биографичната книга "Записки по ада", написана заедно с Валя Червеняшка. "Не казвай на мама" е първият му роман. Кой бях приживе? Мъж или Жена? Дали бях Нае-ил, ... |
|
|
"Неуморно чета книгите и публикациите ви. Толкова различни чувства събуждате, че причинявате истинска вихрушка във вътрешния свят на всеки от нас... Невероятно е. Благодаря. Поезията ви създава градивните частици на друго измерение. Изгубваш се и се намираш в него. Прекрасно е. Скоро бих искала да имам и новата ви книга." Читателско мнение Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи ... |
|
|
Книгата разказва историята на 1946-а като година на избор. Фокусира се върху дилемите на зависимостта и свободата. Представя първите сцени на лирическо обожание на вожда Георги Димитров. Тълкува битките за надмощие в Съюза на българските писатели и инструментализирането му като подчинена организация на режима. Изследва пълзящото фаворизиране на социалистическия реализъм и тенденциите за литературно обслужване на държавната политика. Описва и осмисля преследването на свободата на словото и на нейни персонални носители - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други, ... |
|
|
"Стиховете на Бистра Окереке обещават не едно, а много начала, много пътувания, и не само към себе си. Понякога те са кадър и няма нужда от повече. Друг път са онова, по-голямото, по-необяснимото - чувстващата мисъл, която създава поезия. Но винаги са живи и ако човек разгръща страниците внимателно, ще ги чуе как дишат между бялото и черното." Елена Алексиева "В своето търсене на самоличност и принадлежност Бистра Окереке разбира, че зад черното и бялото е невъзможно да открием сиво, нито празнота. Понякога зад категоричната черно-бяла графика на живота се натъкваме на светове, цветове и емоции, насищащи ... |
