Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
|
Второ издание. ... Второто издание на култовата стихосбирка "Канела" на Елин Рахнев идва осем години след онази зима, в която всичко ухаеше на канела. И сега, както и през 2008-ма, имаме нужда от поезия, която ни вади от обичайното живеене, залива ни с купеста тъга и ни превръща в "дистрибутори на винилово щастие". Книжното тяло е все така красиво и изящно, благодарение на оригиналните графики на Кольо К., който сигурно продължава да пътешества с небесното си такси, развял все същия копринен шал "сред кипнали зелени облаци, с тъмни очила за залези и изгреви". Корицата е обновена и стилна. ... |
|
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ... |
|
|
"Тази книга е за авантюристите. За безразсъдно смелите. За онези, които са готови да раздават сърцето си парче по парче. За онези, които не се притесняват да прегърнат непознат. Които отговарят на упрека с усмивка. Които обичат живота и грабят от него с пълни шепи. Ако ти, драги читателю, си един от тези малцина благословени, то знай, че в момента стоиш на прага на любовно приключение, което никога няма да забравиш. Ако се осмелиш да разлистиш следващите страници, рискуваш да попаднеш във вълшебен свят на омайни песни, пъстроцветни багри и разтърсващи емоции, от които може и да не искаш да излезеш. В познатия си ... |
|
|
Зодия Скорпион Неразгадана скорпионска любов и черна скорпионска омраза. Седя като котка и чакам да трепне в живота ми някаква фаза. Веднага да сграбя зъби да забия, и жива пак да изляза. Текла Алексиева ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". Световната поетична класика ... Когато се говори за Борис Пастернак, се изтъкват като най-характерен белег на творчеството му оригиналната, неповторима образност, индивидуалният почерк и странният, на места трудно достъпен, маниер на словесно общуване. А оттук е една крачка до обвинението в камерност, бягство от значимите проблеми на времето и обществото, самоцелна метафоричност - "прегрешения", които винаги ще бъдат напомняни от враговете на един самобитен и самостоятелен в поведението си талант. "Да си прочут ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна - голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Двуезично издание на гръцки и български език. Преводач: Константинос Марицас . ... Константинос Марицас е роден на 29 септември 1957 г. в София, в семейство на баща - грък и майка - българка. Средата, в която израства, е наситена с литература и музика. Така опознава и двете балкански култури до съвършенство. Дипломира се като инженер в Атина и като магистър философ в София. В зрелите си години пише много, пътува и превежда. Философските му идеи са екстравагантни и провокират нов прочит на раждането на цивилизацията и мястото ни - на мъже, жени, хермафродити и други - в нея. Публикуват книгите му на български, гръцки, ... |
|
|
Литания е третата поетична книга на авторката Бина Калс и съдържа 48 стихотворения."Още не съм завързала ветровете, които ми пречат да се приближа към Теб. Мисля за пораженията от горчивата вода, но се радвам на тишината около мен, на цялото мирно творение. Не съм ли кърмаче, което търси мляко за утеха, вкусва живота за първи път и се удивлява на непресъхващия му корен? Поливам дървета с лична история, ям плодовете им, но има дни, през които трудно удържам тежките им пространства и изпитвам вина. Сълзите на нашата радост са на върха на планина. Към него се изкачваш сам." Бина Калс Бина Калс е родена на 15 март ... |
|
|
"B лежерния следобед на летен ден полюлявам се безгрижно във въжена люлка. Приятно горещо е - наоколо природата е стихнала в сладка дрямка, но трепти в неспирно движение с всяко дихание. С освежаващи длани вятърът играе с косите ми и нашепва приказни истории. Мелодично е настроението, композирано от ефирни, галещи, непретенциозни нотки. В блаженство затварям очи. Картини изкусно дефилират, наслагвайки пореден кадър с повея на вятъра." Миглена Пешева С вятъра С повея на вятъра събуди се небето. Семената на глухарчето припнаха в полето. Да засеят мечтите на малки и големи. Да изгреят лъчите за нови поколения. ... |
