"Ивайла Александрова не громи идоли и не сваля ореоли. Оценките, доколкото ги има, не идват от нея. Тя не произнася присъди, нито контраприсъди - оставила ги е на другите, на нас. Най-голямото и важно постижение на тази книга е, че от дълбината на морето от факти - факти, които не спираха да изскачат до края по един почти свръхестествен начин, сякаш чакали осемдесет и повече години точно този момент - в крайна сметка действително се е надигнала истината, и то не само тази за конкретния случай, а понятието за истина изобщо - такова, каквото най-много ни плаши. Този разказ не ни казва нищо, което не знаем за ... |
|
|
Странният плавателен съд се приближаваше към него. С приближаването му, Филип все повече се удивляваше. Нещото сякаш бе едно цяло, не си личаха никакви сглобки или свързващи елементи, повърхността му беше идеално гладка, не успя да различи никакви отвори, нито прозорци. Въпреки идеалната гладкост на повърхността му, то не отразяваше слънцето, а сякаш попиваше светлината. Като акостира, горната част на нещото започна да се разполовява, като че ли някой беше сипал точно по средата й киселина, която я разяждаше... ...Колкото повече го наблюдаваше, толкова по-трудно й бе да прикрие вълнението си. Тя трябваше да го придружи ... |
|
|
Алфред Дюфур е професор във Факултета по право в Университета на Женева. В книгата си той тръгва от първите споменавания на Женева (в писанията на Юлий Цезар), преминава през нейната трудна политическа и религиозна еманципация в средновековието, улеснила провеждането на Протестантската реформа на Калвин и превръщането на града в суверенна протестантска република, за да стигне до проследяването на перипетиите, направили от Женева не просто част от Швейцария, а интернационален икономически, културен и институционален център. ... |
|
|
Този удивителен роман е една от най-известните творби на Джеймс Оливър Кърууд (1878 - 1927). В него той описва част от многобройните си преживелици сред кучетата на Севера. Книгата носи името на главния герой - един вълк, внушаващ страх и респект - Казан. Ненаситен и безпощаден хищник, Казан обаче е и много специален, защото е наполовина вълк, наполовина куче. Какъв всъщност е Казан - куче или вълк? Предан приятел или свиреп враг? Поставен да избира между света на хората и света на вълците, той живее като вълк, но помни, обича и е готов да умре за онези, които е приел за свои приятели. Книгата внушава идеята, че не ... |
|
|
Заплененият от Хавана американски писател и историк Дик Клъстър и кубинският изследовател и есеист Рафаел Ернандес рисуват завладяващ портрет на един от най-пъстрите, кипящи и удивителни световни градове. Те черпят с вещина от множество документи, писмени извори и живи свидетелства, за да очертаят дълголетния път на кубинската столица - от основаването и през 1519 г. на земите, на които Колумб стъпва в края на XV в., до днешния ден. Авторите разкриват какво означава да бъдеш жител на Хавана, кои са социалните, икономическите, културните и емоционалните измерения на живота там. Драматичните преломи, климатичните, военните ... |
|
|
Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно. Екзотично и тривиално естествено се преплитат и чертаят полетата на тази стилистика, която се изкушава от „нефритени пчели”, „облечен в шлифер Ангел”, „лукава миризма”, „черен влак се композира” и „волимо се лудо”, „мрачини”, Суринам. Стихосбирката е разделена на три части - „Ифигения в Таврида”, „Сезонът на облаците”, „ ... |
|
|
Книгата е шестата част от многомилионната епична поредица на Лусинда Райли "Седемте сестри". ... Историята в "Сестра на слънцето" се развива от Манхатън до великолепните земи на Африка. Електра - най-красивата, най-бурната, най-чувствителната от сестрите Д’Аплиез - е на гребена на славата като най-известният топмодел в света. Но в същото време, наркотиците и алкохола я тласкат към дъното. След като приема смъртта на Татко Солт като поредното предателство на съдбата, красивата Електра е на косъм от това да причини собствената си смърт. Докато хората около нея се страхуват за здравето ѝ, Електра ... |
|
|
"Въображението на Борис Ф. Поршнев, неговият изумително могъщ диалектически метод, най-сетне интелектуалната му смелост, граничеща с безумие, ще доставят на читателя онова същинско удоволствие, което може да носи единствено свободната мисъл. Изводите, крайната картина, отговорът на загадката за нашия произход не са лесни за преглъщане; не само защото истината се оказва някак прекалено страшна. А преди всичко защото от тази версия (ако, разбира се, е вярна) следват прекалено много и прекалено радикални промени за всички наши "знания" за себе си. В това е и отговорът на въпроса: докога един неунищожим ... |
|
|
Съвременната математика е станала прекалено абстрактна и дяволски сложна, като огромни нейни дялове едва ли някога ще станат достъпни за неспециалисти. Истината е обаче, че всеки човек в ежедневието си (незави- симо дали го осъзнава, или не) е малко или много математик. Всеки път, когато преценявате коя поничка е по-голяма, когато делите пица на равни парчета, когато си броите рестото или дори погледнете часовника, вие влизате във функциите си на "всекидневен математик". В тази книга е разказана удивителната история на математиката още от нейното зараждане до времето на най-поразителните съвременни открития на ... |
|
|
С поправки и добавки от самия автор. ... Преди близо 140 години младият чешки учен Константин Иречек написва "История на българите", която в началото на 1876 г. излиза едновременно на чешки и немски език. Наскоро след това се появяват два руски превода - единият на Ф. К. Брун и на българина В. Н. Палаузов в Одеса, а другият на проф. Яковлев във Варшава. Само след няколко години се появяват българският превод на Райнов и Бояджиев в Търново през (1886) и унгарският на Р. Майер през (1889). Така в навечерието на големите политически събития - Априлското въстание, Ботевата епопея, Руско-турската освободителна война, ... |
|
|
Според един разпространен либерал-позитивистки догмат миналото е това, което е било, но вече не е и няма да бъде. Хипертрофираната представа за линейния характер на прогреса и за неговата необратимост се основава върху опростената представа за миналото - че то е подобно на килер, запълнен със стари и ненужни вехтории, които се пазят за всеки случай, но които вече никога няма да са потребни. Това е представата, че вчерашният ден оттича в канала необратимо и напълно закономерно. Това е още представата за историята като широка и мътна река, която завлича всичко, попаднало в нея, и рано или късно то изчезва в устието на тази ... |
|
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
