Съставител: Стефан Калайджиев . ... Сегашната управленска култура е просмукана от плесенясалите идеи на жреческата каста, която от векове и хилядолетия е насаждала едни и същи погрешни схеми на управление, докато накрая самите те, също, не са се оплели в тези погрешни схеми. Защото днес, нито народите ги слушат, нито тайните им общества ги разбират. Колкото и да е чудно, обществото ни е проумяващо древната истина, че ако самата Система не поиска да се смени, тя така е разработена, че промяна в нея всъщност не може да се осъществи. Самият Манипулатор на Системата, тоест Глобалният предиктор е така разработил вътрешните ... |
|
|
Съставител: Елеазар Хараш . ... "Незнайното ни е по-близко от знайното, но ние не го виждаме. Незнайното - тишината му е песен. Знайното е произлязло от незнайното, а незнайното - от неведомото, а то е мистерия. Незнайното те вижда. Незнайното лети без крила, но е по-бързо от всяка птица. Знайното се нуждае от опората на незнайното. Незнайното не го знаем, защото има покривало. Незнайното може да изненада всеки и всичко. Незнайното е повече приятел, отколкото враг. Незнайното излива потайност. Незнайното само свещеното ухо го чува. Незнайното променя възгледи. Незнайното извира от ядрото на нищото. Незнайното е ... |
|
|
Рилски беседи. ... Мястото на Бога е посоката, в която всички същества концентрират съзнанието си в едно направление и то е нагоре. Всички същества независимо от йерархията си насочват своите съзнания точно натам. Човек възприема благото, излизащо от Бога само, когато съумее да приобщи съзнанието си към съзнанията на всички останали същества. Всеки трябва да върви по пътя, определен му от Бог. Точно както Слънцето се движи по своя път. Отклоните ли се от предначертания си път, няма да имате Божието благословение и ще ви се струпат куп нещастия. Те се причиняват от отклоненията. Докато вървите по Божия път, вие сте ... |
|
|
Книга трета от поредицата Заветът от Дженифър Л. Арментраут . ... Историята се повтаря, а нещата не приключиха добре последния път. Александрия не е сигурна дали ще доживее осемнадесетия си рожден ден - денят на своето Пробуждане. Отдавна забравен фанатичен орден е напът да я убие. Ако Съветът някога разбере какво е направила в Катскилс, то тя със сигурност няма да оцелее... както и Ейдън. Освен това, всеки път, когато Алекс и Сет прекарват време в обучение, Александрия се сдобива с още един белег на Аполион, който я приближава с още една стъпка до преждевременното ѝ Пробуждане. Страхотно. С наближаването на ... |
|
|
Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец."Само чистото съзнание може да лети в бездънността на абсолюта. Тръгни на поход към своята собствена чистота, защото тя е окото за видението на бога. Само миг ако не мислиш за бога, и ти вече се отдалечаваш. Не изпускай мига! Това е древният завет. Превърни себе си в дълбинна тишина и тук, в тази тишина, ще откриеш чудото на живота. Казвам: Тишината е окото на истината. В дълбините на тази тишина световете са отстранени. Тишината е самият наш древен живот, но ние сме се увлекли в думите. Тишината е есенцията на всички учения. Те са слезли отломъци от нея, но тя никога не е ... |
|
|
"Майстер Екхарт е същество от неизповедимата бездна. Той е брат на свободния дух и същество на откровената мистика. Бездната е тайната на собственото ни съществуване. Бездната е непоклатимият духовен център. Бездната ни обгръща отвсякъде, тя е и в нас. Бездната е най-съкровената вътрешност на собственото ни съществуване. Бездната е без форма, без ред и без облик. Колкото повече вървите към бездната, толкова повече утихва всяко слово. Бездната е съвършено отвлечена от всичко. Бездната е първоначало. Първоначалото е неназовимо. Бог е създал началото и края без той самият да има произход, защото той е нищото и битието ... |
|
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
|
"Отче наш""Всичко в живота е постижимо" Ще прочета пета глава от Второто послание към коринтяните. Потребно е човек да има правилни възгледи. Човек не се ражда с правилни възгледи, но после ги придобива, после ги намира. Детето се ражда с известни възможности, но после добива, после се научава да говори, после се научава на какво и да е изкуство. Апостол Павел казва, че докато човек е в тялото, е далеч от Господа, понеже нуждите на тялото се различават, донякъде не съвпадат с ония стремежи, които човешката душа има. Човешката душа. Какво нещо е човек? Какво нещо е душата? Ние казваме „човешка душа& ... |
|
|
"Любовта е здраве. Здравето е лъчисто сияние в човека. Здравето е сърцевината на любовта. Ти не си господар на своето здраве, нито на своята болест - само Бог е господар. Чистото здраве има очи от светлина. Истинското здраве е взело нещо от слънцето. Здравето е мирис на любов. Истинно-здравият има слънчев мироглед. Погледни Христос и ще чуеш божия глас във всяка клетка. Здравето е частица от бога - звук от бога. Оздравяваш, ако Бог те е погледнал. Болестта е опит в падението, а здравето е опит в извисяването. Без падение няма извисяване. Болката е събуждане. Болестта е отрезвяване, а здравето е завръщане. Здравето ... |
|
|
"След Ботев , Вазов , Пенчо Славейков и Яворов поезията на Дебелянов е поредната екстазна пулсация на отечествената нравствена енергия. Спъван във външното си развитие - трагедийно смазан и разчленен от безумията на посредствени и продажни политици и управници, българският дух се разгръща в териториите на духовната вселена. Една безгранична и всемогъща държава на фините трепети, на божественото откровение и прозрение, на внезапните и яростни тласъци на народнопесенния гений. Една материализирана империя на духа, на словото, което е у Бога, и Бог е словото. Ето как българският характер намира божествените си ... |
|
|
Акцентите в боря: Мъдрост мислеща в тишината Живот и дело на Джордж Робърт Стоу Мийд Ехо от Гносиса Размисли върху "Гласът на тишината" "Твоят Бог - Моят Бог" - беседа за единството и многообразието Целта на "Пентаграм" е да насочи вниманието на читателя към новата епоха, която се разкрива в развитието на човечеството. През всички векове пентаграмът е бил символ на новороденото човешко същество, на новия човек. Той е символ на вселената и нейното вечно новораждане, чрез което Божият план се изявява. Един символ има стойност само ако ни води до осъществяване. Човешкото същество, ... |
|
|
Съборно слово 1925 - 1926 г. ... В света има един свещен Огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен Огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. "Нашият Бог е огън пояждащ" – се казва в Писанието. И наистина, този Огън пояжда, но какво? - Смъртното, тленното, греховното. Когато той действа в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват. Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен Огън в себе си. Където и да отидат в необятната Вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: ... |
