Учебен полилексикон. ... Проф. д-р Борис Парашкевов е български езиковед, професор по историческа граматика и история на немския език в СУ "Св. Климент Охридски" и преводач на художествена, научна, научно-популярна и езотерична литература. Основател на катедрата по скандинавистика на СУ. Автор е на около 180 публикации (монографии, студии, статии, езикови бележки, рецензии) в България и чужбина по въпроси на немската и българската граматика, етимология, лексикология, словообразуване, съпоставително езикознание, езикова култура и езикови контакти, в частност заемки от немски и други езици в български. Член на ... |
|
|
Минго - Падам ... Том IV на „Българския етимологичен речник” е изработен според принципите, изложени в предговора към първия том, с незначителни отклонения. За да добие текстът на отделните статии по-стегнат вид, не се посочва значението на общобългарските думи, при диалектните думи обаче значението навсякъде е посочено. ... |
|
|
Падеж - пуска ... Издаването на V том на „Български етимологичен речник” се наложи поради изчерпването му и засиления читателски интерес към „Български етимологичен речник” и неговите високи научни качества. Пагинацията и разполагането на езиковия материал са като в първото издание. ... |
|
|
„Български етимологичен речник“ има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по-широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Според целите на речника думите са подредени в етимологични гнезда – едни като заглавки, а останалите като техни производни. Всяка статия има следните съставни части: заглавка производни етимологично тълкуване разпространение на ... |
|
|
Трето издание. ... Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба.. ... |
|
|
Книга за превъзходствата на българския език над другите езици в света. ... С това дело бива продължена народническата традиция на братята Кирил и Методий, на Климент, Храбър, Козма, Паисий , Берон , Миладиновците, Пърличев, Раковски, Каравелов , Славейков , Ботев , Вазов , Яворов и плеядата други светила-будители на народа ни, у които творческите и борчески сили бяха съчетани с всеотдайна любов към род, език и народна чест. И навярно не е безцелна случайност, а грижа на една правдива Промисъл, щото книгата за световна прослава на българския език да бъде дело на писател, който е издънка на стар български род, ... |
|
|
Езикът на всеки народ непрекъснато се развива и изменя. Най-променлива е лексиката, тъй като тя е свързана по-непосредствено с обществената практика, с материалния и духовния живот на човека. Промените, които се извършват, са от най-различно естество. Създават се нови думи, утвърждават се нови форми, едни думи отпадат, други изменят първоначалното си значение. Материалите за словника и за илюстративните примери на речника са взети от книжнината ни от XIX в., главно от художествени и други произведения, от преводи и периодиката, които и до днес не са загубили своята стойност и популярност, изучават се в училищата или се ... |
|
|
Този речник отразява възможно най-пълно езиковото богатство на българския език. Той съдържа: над 30 000 думи със 100 000 синонимни значения; 6000 антонима; 4000 фразеологизъма. Речникът има тълковен характер. Всяко значение, по което се формира синонимен ред, е обяснено и илюстрирано с примери. Фразеологизмите са дадени в края на речниковите статии като продължение и допълнение на синонимните редове. Те обикновено принадлежат към разговорната лексика и са емоционално оцветени, с което внасят разнообразие и обогатяват синонимния ред. Речникът предоставя възможност за: ориентиране в значението на думите; ... |
|
|
В книгата се разгръща идеята, че може да бъде построено виртуално дърво на синтактичните структури на всички видове български изречения. Проследени са генеративните и депендентните структури на всеки отделен тип изречения. Предлага се идеята, че съществуват именна и глаголна фраза - главна, средна и малка, - като всяка от тях получава различен тип разширения. За пръв път се формулира съществуването на принцип на конструктивизма в граматичната семантика на българското изречение, съгласно с който както синтактичните, така и морфологичните категории са построими величини. С това се поставя началото на конструктивистко ... |
|
|
Във втория на "Български етимологичен речник" том по-широко се представя диалектната лексика, която съхранява много старинни праславянски думи и изобилства със заемки от съседните балкански езици. Значително се разширяват етимологичната част и библиографският апарат на речниковите статии. ... |
|
|
Това е второто издание на 6 том на академичния "Български етимологичен речник" (София, 2002). Второто издание на тома се наложи поради изчерпването му, засилващия се читателски интерес към "Български етимологичен речник" и неговите високи научни качества. Пагинацията и разполагането на езиковия материал са като в първото издание. ... |
|
|
"Речникът на френските думи в българския език" позволява да се проследят "активизирането" и "забавянето" на процеса на проникване и разпространение на френцизми в българското културно пространство, да се анализира ролята на френската лексика в конструирането на специфични фрагменти от езиковата картина през кодираната в семантиката им представа за света. Структурата на речника улеснява историко-филологическото изучаване на френцизмите като части от историята и културата на българското общество, гносеологичното проучване на съкровищата от знания, натрупани и проектирани в речниковия състав, ... |
