Това е разказ за борбата на човека за правото да мисли - битка по-голяма от всякакви сражения с куршуми и мечове, която върви от началото на Историята, тема вълнуваща ни и сега. Това е битка за толерантност, борбата на непокорния и несломим човешки дух за правото да има собствени мисли и убеждения и свободата да ги изразява. В тези страници има убийци, който измъкват хора от леглата им за да ги бесят, защото са избрали да мислят различно от тълпата; има похот и грабеж, които превръщат нормалният човек в звяр, които безогледно палят и хитруват; има любов, която ги подтиква да умрат стискайки здраво неясната мечта; има ... |
|
|
"Тези стихове - уж всекидневни, съвсем конкретни и зрими, но минаващи през всички сетива, винаги носят в себе си нещо отвъд видимото, нещо остро в окото, което рязко променя погледа. И светът става друг, чуваме счупването му, виждаме жълтъчената му светлина, опитваме раните му с език. И солта остава." Георги Господинов "В този свят, който се е разширил необратимо, Антонина Георгиева ни представя книга, в която погледът отново и отново настоява на правото и възможността си да не е безгрижен фланьор, на способността си да белязва всяка възможна врата към невидимото, за да маркира маршрут за смисъла; да ... |
|
|
Езоп е полулегендарна личност. Приема се, че е живял през V или VI в. пр. Хр. (според Херодот между 570 и 526 г. пр. Хр.) Роден е във Фригия, област в Мала Азия, населена от дълбока древност с тракийски племена. Бил е роб на остров Самос. Пръв, който се заема да събере творбите му, е Деметрий от Фалерон през IV в пр. Хр. Днес басните, които се приписват на Езоп, са около 400. Те са били познати още на старобългарските книжовници. ... |
|
|
Как да бъдем себе си в свят, който обезличава? ... Над средното ниво ли сте? Детето ви отличник ли е? Интроверти или екстроверти са важите служители? Всеки ден ни сравняват с някакви средни стойности и ни оценяват в зависимост от това доколко се доближаваме или отклоняваме от тях. Предположението, че можем да установим потенциала на човек, сравнявайки го със средните стойности, е така дълбоко вкоренен, че дори не се поставя под въпрос. Тод Роуз обаче твърди, при това научно обосновано, че подобно оценяване е крайно погрешно. Няма такова нещо като средностатистически човек. Вие не сте такива; децата и служителите ви също ... |
|
|
"Накратко, посланието е следното: докато Западът загнива, защото е основал всичките си институции и практики върху дефектния индивид, на Русия предстои да завладее света, тъй като тя гради себе си не върху някакви си индивиди, а върху абсолютни ценности, стоящи далеч над отделното човешко същество. Затова следва да се отбележи - Русия не се развива. Тя няма нуждата да се развива, тъй като е изначално перфектна. А след като не се развива, тя няма как да има история. Постоянното усилие да не се допусне формирането на индивиди е причината в Русия да няма нито история, нито закон, нито елементарните житейски удобства, ... |
|
|
Ти се проявяваш като тъмнината, която на сутринта се разсейва - заставаш зад някой ъгъл и се тормозиш заради чакането и грешките, които си допуснала. Но ако този, който действа, може и да те загуби, онзи, който не действа, никога не те е имал." Масимо Джеци е публикувал поетичните книги "Морето вдясно", "Мигът след това", триезичната брошура "В други форми". под негова редакция излиза анотираното издание на "Дневник от 71-ва и 72-та" от Еудженио Монтале и "Стихотворения 1975 - 2012". В "Между страниците и светът" е събрал десетгодишните си рецензии и ... |
|
|
Книгата е предназначена за предучилищна възраст и начална училищна възраст. Илюстрациите в тази книга са дело на големия български художник Никола Мирчев. "Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и Радецки гордо плува над златни вълни. Но кога се там съзирва Козлодуйский бряг, в парахода рог изсвирва, развя се байряк. Млади български юнаци явяват се там, на чела им левски знаци, в очите им плам. Горд отпреде им застана младият им вожд - па каза на капитана с гол в ръката нож: – Аз съм български войвода, момци ми са тез, ний летиме за свобода кръв да лейме днес. Ний летим на България помощ да дадем и от тежка тирания ... |
|
|
Всички мислят, че познават Либи Страут - "най-дебелата тийнейджърка в Америка". След смъртта на майка ѝ тя се затваря вкъщи, за да се справи с мъката от загубата. Няколко години по-късно Либи е много променена и готова да напусне пределите на дома си, да се върне в училище, да намери нови приятели, да се влюби... Готова е да се възползва от всяка възможност, която животът предлага. Всички мислят, че познават Джак Маслин. Той е наперен самохвалко, но също така владее до съвършенство умението да дава на хората онова, което искат. И да се вписва навсякъде. Никой обаче не знае, че Джак пази тайна: той страда ... |
|
|
Клер Лидман е мъртва от четиринайсет години, но съпругът ѝ Самюел отказва да го приеме. И когато вижда жена на снимка, която прилича поразително на нея, той моли Ханс Реке и Микаела Варгас за помощ. Те са скептични, ала скоро откриват улики, които подсказват, че това наистина може да е Клер. Разследването ги връща назад във времето към финансовата криза от 90 -те и битката на олигарсите срещу КГБ. Ханс се сблъсква с болезнени спомени от миналото и осъзнава, че трябва отново да се изправи срещу стария си враг Габор Моровия. Междувременно Микаела е тормозена непрекъснато от престъпния си брат Лукас и тревогите се ... |
|
|
В този приказен роман са разказани приключенията на малкия, но храбър Лукчо, който се опълчва срещу тиранията на алчните владетели принц Лимон, барон Портокал, дук Мандарина и постоянно ги прави за смях. Разбира се, както във всяка приказка, доброто и справедливостта накрая побеждават. Джани Родари (1920-1980) е роден в Северна Италия. Работи като начален учител, възпитател в богат дом, чиновник в община, журналист. Автор е на много книги за деца, между които "Барон Ламберто", "Разни приказки за игра", "Приключенията на Лукчо" (1951). За своето цялостно творчество Джани Родари получава през ... |
|
|
Втора книга от поредицата на Тейтъм Флин , започнала с "Дневниците на един Д'Явол", идеална за феновете на "Пърси Джаксън". ... Джинкс д‘Явол хич не се справя със задачата да бъде зъл. Което е малко проблемно, когато си най-малкият син на Луцифер. От теб се очаква да тормозиш, да обиждаш и да правиш лошотии... а не да си добър по математика, да слушаш в час и да внимаваш за чувствата на другите. Да не те бива в злините, когато името ти е Д‘Явол, е меко казано лоша новина. Но когато също така си опазил баланса между Рая и Ада, след като опасен заговор бе заплашил да го преобърне, това ти дава ... |
|
|
"Поезията на Евгения Динева не е обичайната разходка назад, тя не е носталгия по детството и невинността, дори напротив. В "Животните нямат бащи" откриваме фин психологизъм, който изследва не какви сме, а защо сме такива. Кое ни кара да се чувстваме недостатъчни и ни прави трудни за обичане; как сме допуснали "тиранията да се превърне в навик", как невниманието към детайла на ежедневните битки ражда пукнатини в сърцето." Ренета Бакалова Евгения Динева е автор на поезия и проза на български и английски език. Била е стипендиант на фондация Елизабет Костова за созополските семинари по творческо ... |
