"За да чуя Дао, трябва да съм в Дао. Ако съм в Дао - съм несътворен. Дао е като мед в устата ми. Не мога да пипна Дао, но Дао умее да ме докосва. Само към Дао се стремя. Дао успя да ме привлече. Когато жадувам за Дао, Дао оживява в мене. Дао е живо, а аз само си въобразявам, че живея. Дао е в мене, а аз все повече се приближавам към себе си. Ако имам Дао, всичко имам, но как става това не знам. Дао умее да ми дава Себе Си, а аз не успявам да Му дам себе си, но Дао ще ме научи. Когато се доверявам на Дао, все едно е каква трудност срещам. Не знам кога Дао е вътре в мен, но ако Дао се издаде, тогава Го узнавам. Дао ми ... |
|
"Суфи Пътят е нектар от скрития свят. Суфи е същество на Любящата Милост. Суфи казва: Докосни Бог в себе си, останалото е последствия. Суфи има в себе си Тайна Книга. Неговото сърце е Книгата преди книгите. Видях много Суфи със сияеща мъка. Сърцето на Суфи е по-дълбоко от музиката на света. Когато Суфи умре, той не дава отчет пред Аллах, защото отдавна е заживял в Сърцето на Аллах. Веднъж смъртта казала на един суфи: "Как така ми се изплъзна?". Суфи казал: "Извинявай, не те видях!". Попитали един Суфи: "Ти, като си голям суфи, защо си се родил в света?". Суфи казал: "Тук съм, но ... |
|
"Защо е Майстер? Защото се е завърнал. Защо е дълбинен? Защото е истинен. Защо е велик? Защото е тихо чудо. Защо е жив? Защото е ослепителен." Елеазар Хараш ... |
|
"Върховното лекарство ни изцелява от сътворението. Ще се изцелиш, когато заживееш в Бога, а не в себе си. Постигането на Бога е изгубването на болестта, наречена свят и време. Грижи се за Бог в себе си, а не за себе си и тогава ще имаш и себе си." Елеазар Хараш ... |
|
"В невидимия свят живея, от него съм дошъл." Учителят Петър Дънов "В началото бе подходът, а после се родиха човешките отношения." Елеазар Хараш "Аз видях дълбините на тъмнината и там изгрях." Мани "Мъдрият не се взира в доброто, а в Истината." Жрецът Атлант ... |
|
"Пустинята има Безпределни очи, защото Чистотата е очи, а мигът е Неведом. Морето говори, вълнува се. Планината шепти, ухае. Пустинята мълчи, за да чуе гласа на Тишината. В пустинята Покоят и Търпението са корона. В пясъчната буря, усмивката е Царство. В Пустинята едно е важно: да не пресъхне твоят вътрешен Извор. В бурята има вятър, а в сърцето има Тишина - Тишината диша. В Пустинята водата пее, а изгревът е поезия. Пустинята е особена Божия мисъл. Пустинята е в Бога, въпросът е: дали ти си в Бога. Пустинята е Пътят за изчезването в Безкрая. В Пустинята царува този, който може да задвижва Бога. В човека има нещо по- ... |
|
"Майстер Екхарт е същество от неизповедимата бездна. Той е брат на свободния дух и същество на откровената мистика. Бездната е тайната на собственото ни съществуване. Бездната е непоклатимият духовен център. Бездната ни обгръща отвсякъде, тя е и в нас. Бездната е най-съкровената вътрешност на собственото ни съществуване. Бездната е без форма, без ред и без облик. Колкото повече вървите към бездната, толкова повече утихва всяко слово. Бездната е съвършено отвлечена от всичко. Бездната е първоначало. Първоначалото е неназовимо. Бог е създал началото и края без той самият да има произход, защото той е нищото и битието ... |
|
"Парацелз е лекар с душа, защото е мъдрец с дълбоко отношение към бога. Парацелз е мъдър и любящ поток, посветил се на своето дело. Земните лекари не могат да разберат Парацелз, защото той спада повече към неизвестното. Много негови мисли, ако се съберат и сгъстят, създават олтар. Силата на Парацелз е в неговия скрит живот, а не в неговия явен живот. Парацелз е дух, а не тяло и ум. Само дух може да го разбере дълбоко. Парацелз се е срещнал с лицето на истината, за което земните лекари нямат представа. Парацелз е от тези, които са прозрели живота. Парацелз е открил в медицината своя съкровен път към бога, защото, ... |
|
"В Атлантида, част от образованието било - общуване с цветя, приятелство с птици, общуване със зверове, долавяне на скритият живот в камъните и други потайни неща на земята. За толтеките чувството за вина и самоосъждане са били непознати. В материалните неща енергията е невидима, но реална - тя крепи материята. Атлантската мъдрост сияе в сърцето на мрака. Атлантската мъдрост е орел в ефира на небесата. Атлантската мъдрост е храм на орела. Атлантската мъдрост е вкусила безкрая. Атлантската мъдрост никога не умира, защото е зърнала орела. Атлантските жреци са смутили мрака. Те са били угроза за тъмния свят. В ... |
|
Книгата "Атлантски афоризми" представя, подбрано и структурирано от Елеазар Хараш, познанието на атлантите под формата на афоризми. В тези афоризми преобладават темите: безпределност; пътят на безупречността; чистите намерения; любовта към орела; грехопадението. "Толтекът сее таен живот. Той е мъдрост и безмълвие. Толтекът търси не пътя, а истината. Толтекът казва: Живей с истината - това е пътят. Толтекът не е вярващ, толтекът е безкраен. Толтекът е пълнота, която не очаква нищо. Пълнотата е подобна на безкрая. Толтекът живее в безкрая си. Когато толтекът се ражда, той е дух, когато умира - е ... |
|
Съставител: Елеазар Хараш . ... "Египет, Египет. Египет, това е Необятността, Неизмеримостта. Египет има специално отношение към Амон - Скритостта, Безпределността. Египет има специално отношение към смъртта - Безграничния живот. Родих се от смъртта и в нея се завръщам, защото съм родена свобода. Който ме е познал в живота, ще му стана близък и след смъртта, защото само в Невидимото се познаваме истински. Блажен е този, който ме е познал като Невидим." Тот "Ние сме невидими същества, облечени в странна материя и затова хората се заглеждат в нас - те търсят Невидимото в нас. Ние сме същества без корени. ... |
|
Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец."Древността е мистерия без светове, без минало, без бъдеще. Мистерията е неведома, а не несътворена. Несътвореното е замислено да стане впоследствие сътворено, а неведомото всякога си остава в мистерия. Първото излъчване на абсолюта е Дарахар - гласът. После Дарахар изрича и произнася мистерията, а тя отделя от себе си бездната. После Дарахар произнася в бездната словото аривара - същността, а от нея чрез друго изричане е потекъл ахамира - животът. Този изначален живот е бил недосегаем за несътвореност и сътвореност. Този живот е бил сияние, а не светлина и ограничение. В ... |