"Йовков ме връщаше в едно очарование, в една магия, по-силна от живота. Йовков ми даваше продължение на ония прекъснат живот, възкресяваше хората и ги правеше вечни. Когато затъвах в страниците на книгите му, струваше ми се, че в тях е истинският ми живот, че съм била загубена някъде и съм намерена." Дора Габе "В езика си Йовков бе ненадминат. Изразната форма у него стига до съвършенство и мисля, че повече от това, което Йовков е направил за езика, не може да се желае." Атанас Далчев "Известно е, че когато Йовков е сядал да пише, той е обличал бяла риза - израз на духовна чистота."Аз съм ... |
|
|
Сборник с фолклорни текстове. ... Пред вас е сборник с фолклорни текстове, обединени около образите на змея и неговите близки "роднини": змеицата, ламята и халата. Както сами ще се убедите, разгръщайки страниците на книгата, змеят е един от ключовите персонажи в нашия фолклор, наследник на древни божества, могъщ и опасен противник, но същевременно почитан като владетел на природните стихии, стопанин на планини, извори и пещери, покровител на селища и родове. Змеицата и ламята (халата) заемат по-скромно място във фолклорния свят на българите и се смятат главно за вредители и врагове, но образите им също имат ... |
|
|
Приказки за любовта. ... "Любовта все някога се спира на прага ни. Тихо и свенливо ни чака. А ние се крием от нея, ослушваме се дълго и редим грешка след грешка. Накрая, разпознали магията ѝ, усещаме ароматите с всичките си сетива. И животът ни се изпълва с щастието, за което сме мечтали винаги. Да вкуси любовта! Пожелавам го от сърце на всеки, прочел тези редове. Пролет с море, страст и вълни. Лятна буря, при която като в симфония силата и мощта се редуват с нежността и ласката. Циганско лято, което разтваря сърцата ни и кани в душите копнеж. И бяла зима с огнени искри над жарава от страстни чувства, светещи ... |
|
|
Предапокалиптична песен. Петнайсет разказа, петнайсет парчета живот на фона на бруталната война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реално и въображаемо, с нюанси на сюрреализъм и магически реализъм, се редуват военни сцени, блянове за мирен и ведър свят, за далечни пътешествия, митологични препратки, аналогии с други страни и народи... В центъра на повествованието е човекът със своята крехка идентичност, с незарасналите вътрешни белези, с усещането за личен апокалипсис. Фарук Шехич поднася ярко литературно свидетелство за травмите от войната, пронизано от мека поетичност, от ... |
|
|
За индианците змията е чувственост и емоция. Хладната им на допир, но изключително нежна кожа, се е превърнала в символ на емпатичност за първите обитатели на Америка. В този свят ни пренася романът "Моята най-любима книга". Чешката писателка Маркета Пилатова предлага да погледнем към света със змийски очи. И да видим, че онова, заради което от правека смятаме змията за лоша, е всъщност в собствените ни сърца. Злото... Необикновена бяла змия е затворена в Змийския институт, но тя има странната способност да се вмъква в хорските сънища. Едни повежда към истината за тях самите, други - към смъртта. Собственикът ... |
|
|
Очарователни, смешни, загадъчни, нерядко озадачаващи и неизменно вълнуващи, 17 те разказа в сборника Изчезването на слона изкусително разтварят дверите на сюрреализма. Харуки Мураками предлага поглед отвътре към живота в Япония и отвежда към паралелни светове, но не далечни, не недостижими, а разположени съвсем наблизо, под повърхността на ежедневното. Мъж вижда с очите си как любимият му слон се смалява и изчезва; зелено чудовище изпълзява дълбоко изпод земята, за да се обясни в любов на избраната жена; танцуващо джудже се вселява в човешки тела и нарушава земния порядък. И още много други човешки истории: за хора, ... |
|
|
"миглите ми пожълтяха появиха се летни лунички и нова гънка около усмивката забравих няколко неща: пътя до офиса кредитната си карта затворените обувки и теб съседката ми каза че приличам на дъщеря ѝ преди да полети от осмия етаж изглеждала безгрижна" Ева Гочева Ева Гочева е родена в град Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски . Освен поезия пише и проза. Нейни произведения са публикувани в Литературен вестник, Словото днес и десетки онлайн издания за литература и изкуство. Съвсем друга история е дебютната ѝ стихосбирка. ... |
|
|
Има много приказки и легенди, които опитват да обяснят това - защо през март носим два усукани конеца, вързани за ръцете си, и защо не трябва да ги сваляме, докато нещо не ни увери, че пролетта идва. Тази книга не разполага с готов отговор на този въпрос. Но ни напомня, че със самия акт на връзване, чрез това простичко действие, ние придобиваме правото сами да изработваме своите малки поличби за пролет. Снегът вече не ни плаши. Сред замръзналата бяла нощ нещо горящо, живо, неуморно търси пътя си към следващия сезон. "Годината на Март" - това е времето, нужно, за да догоним сърцето си. Представяне нося лицето ... |
|
|
Анна Карима е писателка, общественичка и едно от най-видните лица в борбата за равноправие на половете в България. Тя е сред основателите на Женското образователно дружество "Съзнание", което се бори за допускането на жени студенти в Софийския университет. Учредява Българския женски съюз, редактор е на редица списания и вестници, основава съюза "Равноправие", открива първото в София Девическо търговско практическо училище и основава дружество "Инвалид" - дом и училище за деца с физически и психически проблеми. Пише и публикува през целия си живот. Три нейни пиеси са поставяни в Народния ... |
|
|
Разказите в този сборник водят читателя през реалността на всекидневието, но играят хитра игра с очакванията му: стъпили на земята и зазидани в делника, те изненадващо се оказват задвижени от едно стъписващо фантастично, което не се поддава на автоматизми, подрива кулминации и отмества смислови хоризонти. Малко момче хвърля топка към слънцето, мъж търси своето отдавна забравено лице, възрастен господин се разхожда сред незапомнени спомени, а една делова госпожа поглежда към отсрещния тротоар и изненадващо вижда себе си. Под звуците на валс, танго и мълчания, скрито между мравки и лъвове, отпътуващи влакове и кацащи ... |
|
|
"Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме. Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад - тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев . Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното, придърпваха ... |
|
|
"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков . Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива ... |
