"Не ми се беше случвало, но се случи... Отначало ме беше обзела паниката от отлитащото време.... И от там - неистовото желание да успея да изкажа всичко, което до сега съм пропуснал да споделя... Случи се в ранна есенна сутрин, когато едва се развиделяваше.... Продължи в тъмните зимни часове от 4 до 7... Не беше навик, а необходимост... Пишех тези стихотворения някак на един дъх... И бързах да ги споделя във фейсбук... И чаках с нетърпение отзивите на моите приятели по страница.... И извън нея... Оказа се, че те всяка сутрин ги чакат и настояват да не спирам... Не спрях... А се опитвах да спра. И така... 67 сутрини! ... |
|
|
"Казвам "моят Радой", защото той ми беше и баща, и учител, и настойник, и приятел, и колега, и преди всичко - съдник на моята поезия и на моето гражданско поведение цели 46 години." Недялко Йорданов ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". Илюстрации: Милена Вълнарова. ... "Казва се "приятел пръв", но защо е той такъв? Затова, че пръв полита в огъня да те спаси; пръв и без да се запита прав ли си, или не си." Валери Петров Валери Петров (1920 - 2014) е роден с името Валери Нисим Меворах. Той е сред най-прочутите български поети, сценаристи и драматурзи. Познат е и като преводач на пиесите на Шекспир. "Бяла приказка" е първата от неговите "Пет приказки". Тя многократно е поставяна в театъра. ... |
|
|
Поемата "В меката есен" (1960) е не само великолепна социална панорама, своеобразна диагноза на българското общество през 60 - те години на XX век, но и безжалостна нравственна равносметка, саморазголване, самоанализ и в личностен план, и като естетико - художествени търсения. Тази поема се появява, когато в обществото ни започва политическо и социално размразяване. След годините на култ към личността и редица трагични деформации в развитието ни, след годините на сектантски залитания, ограничаващи свободата на индивидуално творчество, започва топенето на ледовете. С "В меката есен" Валери Петров улавя ... |
|
|
Стихотворения, които всеки българин трябва да прочете. ... "Нека онзи, който някога е чел тези стихотворения, пак да ги прочете. Нека всички, които са решили да създадат дом и семейство тук, за да живеят в собствената си родина, също прочетат тези стихотворения. Нека и другите, които предпочитат да заминат в чужбина, вземат със себе си тази малка книжка - няма да им таежи!" Галин Йорданов Предлаганата книжка съдържа някои от най-известните стихотворения, писани през Възраждането и скоро след Освобождението от колосите на нашата поезия - Добри Чинтулов , Христо Ботев и Иван Вазов . В тях личи отношението ... |
|
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев . ... Сън за щастие , Епически песни , На острова на блажените ."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
|
Илюстрации: Росица Ралева. ... "– По стените бели ний плетем дантели и тъчем гоблени, от сребро облени. *** – Но тъй като по наште фигури това навярно не личи, то нека всички бъдат сигурни, че ние лунни сме лъчи!" Валери Петров Валери Петров е виден български поет, сценарист, драматург и преводач. Изключително продуктивен автор на лирична и сатирична поезия и на книги за деца. Известен е с блестящите си преводи на Уилям Шекспир на български език. Академик на БАН от 2003 година, той е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради "Пет приказки". ... |
|
|
"Удобно е... Живеем си така... Лъжата сякаш вечна си остава. Но се върти голямата стрелка... Часът на Истината наближава. Макар и бавно... Идва този час... В торбата си на гръб лъжата носи. На съд изправя всекиго от нас... И му задава страшните въпроси. Човечество, какво ще избереш? Така живеш ти от памтивека. Дали ще лъжеш, докато умреш? Дали така създаден е човека? Лъжа и истина... За кой ли път... Живеят в нас, макар с различно име. Дали го има оня Страшен съд, във който трябвало да се явиме? Ти, който имаш слава и пари... Ти, който имаш цялата държава... Знай - даже да си на върха дори - часът на Истината ... |
|
|
"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш. Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов , разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е ... |
|
|
Позиция. От извора. Полски дни. В Македония. Друг свят."Това е публицистика и дневник, родени от срещата със събития и личности, размисли и коментари за времето, което ни преобръща. Това е и позиция, която е заета на мига, но и която всеки може да атакува. Тя не претендира да бъде безгрешна, истина от последна инстанция. Напротив. Тя е блогомисъл. Тя казва, но не винаги доказва. Епатира, но не възпира. Отвежда ни в близки и далечни земи. Разказва за политика, дипломация, култура. И остава като подпис във времето, следа, по която изтеглям и нишката на моя живот. Защото, Blogo, ergo sum!" Александър Йорданов Доц. ... |
|
|
С тази книжка децата ще попаднат във вълшебния свят на Коледа. Ще се забавляват с едни от най-хубавите стихотворения и гатанки за този любим празник, с интересни задачи и лабиринти, с весели игри и картинки за оцветяване... Така те неусетно ще развият своята любознателност, логическо мислене и наблюдателност. ... |
|
|
"Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им. Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки ... |
