Всичко, което е останало на Меган от обичния ѝ дядо, е къщата му на остров Хатерас край бреговете на Северна Каролина. Тя дълго отлага завръщането си там, защото все още скърби за загубата на най-близкия си човек, но накрая решава да се изправи срещу сенките от миналото. Меган се надява на острова да открие отговорите на въпросите, които не ѝ дават мира, за да повярва в себе си и да се осмели да превърне страстта си към кулинарията в професия. Още първата вечер на приказния остров с бял пясък и тюркоазени води тя се запознава с бизнесмена Тоби. Той вечеря с дядо си, който страда от деменция и решава, че Меган ... |
|
Както бе разказана на Джеф Гуин. ... Всичко започва от една статия за малко известните факти, свързани с Коледа, която журналистът Джеф Гуин трябва да напише за вестника, в който работи. Няколко месеца, след като статия бе публикувана, той получава обаждане от непознат господин, който му казал, че в статията си е разказал историята на един много скъп негов приятел, но написаното не е съвсем вярно и пълно. "И кой може да бъде този скъп приятел?", попитал Джеф. Вместо отговор последвало набързо спретнато пътуване до Северния полюс и лична среща с този "много скъп приятел", а останалата част е, както се ... |
|
Какво укрепва силите ни за самолечение и как да станем по-здрави и по-щастливи? Напредъкът в медицината е впечатляващ и въпреки това много от нас страдат с тялото и душата си. Как е възможно това? Известният германски невробиолог и изследовател на мозъка Гералд Хютер изследва въпроса защо най-добрата и най-скъпа здравна система в света не може да ни излекува и да ни направи по-здрави: защото всеки лечебен процес, дори и да е подкрепен от най-модерната медицина, в крайна сметка е процес на самолечение на тялото. Какво е ценното в книгата Липсата на любов разболява? Книгата е написана по разбираем и достъпен начин. ... |
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
Възможно ли е наистина да срещнеш любовта, както се случва по филмите? Или животът е по-добър от киното и най-сладките срещи са онези, които най-малко очакваш? След седем години като асистент в агенция за филмови и телевизионни сценаристи, Иви Съмърс се надява най-сетне да получи повишението, което заслужава. Но фирмата има финансови затруднения и Иви ще загуби работата си, освен ако не убеди най-важния и най-арогантния им клиент - Езра Честър - да напише сценарий за романтична комедия в духа на най-добрите холивудски филми. Проблемът? Езра страда от творчески блокаж и е съгласен да започне да пише само ако Иви му ... |
|
Борба В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: Богат е, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Христо Ботев Стихотворението Борба е публикувано частично за пръв път във в. Дума на българските емигранти през 1871. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри". ... Повечето истории в "Непрекъсната линия" са обединени от темата за лъжата, с която в различни моменти и при различни обстоятелства се сблъсква героинята Женя. Или по-скоро за измислицата, която украсява делничния живот, прави го по-ярък, по-драматичен, по-лесен за преглъщане. Както казва самата Улицка: "Най-забавното в тази книга за лъжата е, че тя е най-правдивата от всички книги, които съм написала". В последната част, "Изкуството да живееш", Женя вече е зряла, енергична и амбициозна ... |
|
"Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се интересува от съвременни български автори, а от моя милост като автор - още по-малко. Първият ми контакт с театъра, не като зрител, а като текстописец бе удар в гредата. Вече работех в "Стършел", имах няколко издадени книжки и няколко стотици публикувани разкази и фейлетони. Имах и някакво самочувствие на автор хуморист. Изглежда, самочувствието е било прекалено или пък свободното ми време, та написах и две едноактни комедийки. Подвързах ги в папчица и ги занесох в най-малкия тогава театър, оня със 199 места - по ... |
|
Тази книга съдържа 40 къси разказа, които са на пръв поглед съвсем отделни истории. Но тънки нишки отново обединяват някои от образите в тях. Ходим по ръба на абсурда всеки ден. Научили сме се да го чуваме, да го виждаме и доста често да се смеем в лицето му. А понякога, когато това ни е удобно, да се правим, че не знаем за неговото съществуване. Част от разказите са написани по искане на читатели и в тях има особено много чар. Читателят сам е избрал посоката и пътеките, които се появиха са много разнообразни и живописни. Книгата е докосната отново от абсурдите на действителността, в която живеем. Ще откриете лошите в ... |
|
"Лечителството, знахарството, е много отговорна работа, като носенето на оръжие. Може и да навредиш. Вибрацията на мисълта и изказаните думи са важни. Лечителят, стъпил вече на "пътя", с натрупаните знания и предадените му от друг лечител - обикновено роднина - ритуали, напеви и методи на въздействие, започва да лекува и да се самоусъвършенства. Платата им е скромна, според възможностите на хората, или обикновено без пари. Лечителят, движейки се по своя път напред и нагоре към смъртта, търси честен и отговорен човек, обикновено по-млад, с подобна на своята ценностна система, на когото да предаде всичкото ... |
|
История, която няма да забравите. ... На един от многобройните малки безлюдни острови от архипелага Сили Алфи и баща му намират непознато момиче. То е изранено, гладно, болно и не помни нито кое е, нито как се е озовало тук. Едно обаче е ясно - обича музиката, но още повече обича луната. Всяка нощ се взира в нея, сякаш се вслушва в нещо... "Всеки път, като видя луната, ще си мисля за теб и ще си пея нашата Моцартова мелодия. Прави го и ти, така че когато и да погледнем към луната, където и да сме, ще се вслушваме в нея, ще се чуваме и ще мислим един за друг. Обещай ми!" Из книгата Майкъл Морпурго е написал ... |
|
Френско-американският писател Джонатан Лител (р. 1967 г.) е автор на десетина романа, сборници с разкази и есета. В България е добре известен с първия си роман, написан на френски, Доброжелателните - издаден от ИК Колибри - който печели двете най-престижни литературни награди във Франция: Гонкур и Голямата награда за роман на Френската академия. Последният му роман Една стара история - нова версия излиза през 2018 г. и също е удостоен с две награди: Сад и Ренодо. Новата версия е разширен вариант на първата, издадена през 2012 г. В седем самостоятелни части, глава след глава, разказвачът излиза от басейн, тръгва по ... |