Тази необикновена колекция на праисторически, раннохристиянски и средновековни символи е един от най-плодотворните източници на графични и декоративни идеи, достъпни днес. Тя е и нагледна история на развитието на писмената комуникация, която предлага един особен поглед към психологията и душевността на нашите предци. Книга на знаците съдържа 493 класифицирани и документирани илюстрации събрани, начертани и обяснени от знаменития типограф Рудолф Кох. Разделени в 14 категории, те включват: общи знаци; кръстът; монограми на Христос; християнски символи; монограми на средновековни църкви; четирите елемента; ... |
|
"В езотеричните културни традиции на народа ни от хилядолетия белият и червеният цвят са олицетворение на божествените и земните селяни на твореца - създател на живота на великата земна богиня - майка природа. В тези цветове от света на славата и света на силата е заложена ведическата представа за мъжкото и женското начало. Безаналоговата в света Българска мартеница е езотеричен символ от спираловидно пресукани бели и червени влакна. В тези ярки нишки е вложено човешкото желание за равнопоставеност и хармония между космическите и земни дела, както и синхронът между мъжа и жената в земния им живот. Един от духовно ... |
|
В многовековното културно наследство по българските земи скалните манастири заемат особено място. В историческата литература се е оформило мнението, че появата им може да бъде отнесена към периода на късната античност IV – VI век. Но съществуват и свидетелства, които допускат появата на една част от тях още през езическия период като проява на силно изявения култ към пещерата сред местното население – траките. Кога е основан Аладжа манастир не е известно. Датировката на оцелелите в параклиса стенописи показва, че разцветът на монашеската обител може да бъде отнесен към XIII – XIV век. “Легенда за Аладжа манастир” е ... |
|
Първите сведения за пещери в България датират от XII в. пещерата “Бачо Киро” е първата благоустроена от 1937г пещера в България, а от 1940 тя носи и това име. Сега тя е обявена за природна забележителност и е един от 100-те национални туристически обекта. Удивителната игра на времето и водата е създала причудливи форми, носещи доста интересни имена – “ухото”, “Картофената пътека”, “катедралата”, “меча пързалка”, “Чистилището”. Всеки докоснал се до това величие запазва спомена и възхищението си от природата. ... |
|
Този живописен кът е обявен от българската държава за природен резерват през 1937 г. Този обект фигурира в много европейски и задокеански туристически пътеводители. Пътникът остава изненадан от гледката – всред пясъчна пустиня се издигат високи цилиндрични каменни колони. Сякаш се движи сред каменна гора. Колоните са с височина до 6 m и шуплеста повърхност съдържаща вкаменелости – миди, охлюви. Книгата запознава с различните хипотези за възникването на тази природна забележителност. ... |
|
На 14 септември 362 г. Елена, майката на император Константин открила в земята на Голгота Христовия кръст и го пренесла в Константинопол. За да могат повече християни да се докоснат до свещената реликва Константин го разчленил на три. Едната част върнал в Йерусалим, втората дал в Рим, а третата оставил в Константинопол, поставена в ковчеже обковано със сребро и злато. След падането на Константинопол под властта на турците в 1453 г. монасите от Бачковския и други манастири решили да откупят от турския султан светинята. Ковчежето с част от Христовия кръст било донесено в Кръстова гора и оставено в манастира Света Троица. ... |
|
Перешчепинското съкровище. ... Ценителите на историческо четиво в България получават нова преводна книга - изследване на съкровището от село Малая Перешчепина в района на Полтава (Украйна), издадено за пръв път извън Русия. Негови автори са специалисти по археология и история на изкуството от Ермитажа в Санкт Петербург. Те предлагат детайлен анализ, който се отличава с изчерпателна ерудиция и широта на погледа. Книгата е предназначена като че ли предимно за специалисти, но поради изключителното значение на паметника особено за българското историческо наследство тя има без съмнение голяма стойност и за любители с различни ... |
|
Where is the Eastern border of European culture? ... The pobiti kamani complex near Varna was the first region in Bulgaria to be granted protected status in 1937. It has since acquired global renown. this book, however, looks at the complex from a completely new point of view, not as a natural phenomenon, but as a deliberate creation similar to the megalithic complex of Stonehenge in England, with which a number of comparisons are made. The first piece of evidence is that the Pobiti kamani complexes were built in such a way as to follow the path of the Sun in the cardinal moments of its transition - the spring and autumn ... |
|
Книгата е продължение на "Краят на тракийската Атлантида". ... Символният език е език на превъплъщенията. Той има дълбоки корени, от които черпи сила, информация, вдъхновение, съдържащи скрито послание. Всеки предмет, животно, човек, съд имат своята роля в митологичната сцена. И заедно правят сюжета. Тук случайни персонажи или пасивни участници няма. Това не е пейзаж или натюрморт, не са битовизми - ловни сцени, разюздани гуляи, а обособени персонажи с определено място и значение в Свещен ритуален театър. Отгледани са върху историческа канава, до декорът носи неговите пра-вечни канони на красотата. Добавим ли ... |
|
Настоящият том е посветен на 85-годишния юбилей на Мария Чичикова — един от водещите преподаватели и дейни участници в изграждането на департамент „Средиземноморски и Източни изследвания" в НБУ. За колегите от департамент „Средиземноморски и Източни изследвания" Мария Чичикова е била не само един от доайените на българската археология — тя е човек, който винаги излъчва положителна емоция, винаги търси позитивното, никога не се отказва и с усмивка преодолява трудностите. Тя е учен, който е оставил множество ученици, който е помагал и продължава да подкрепя безкористно по-младите си колеги и студенти. Този том, в ... |
|
Студиите, включени в този том, представляват опит за културно-историческо надграждане на досегашното изследване на османските паметници у нас. Те са плод на многогодишни теренни проучвания на автора в цялата страна и частично на Балканите. Документирани са стотици култови (религиозни) и граждански архитектурни обекти, част от които са представени с прилагане на интердисциплинарен подход. Съществено място е отделено и на архитектурния декор както на разгледаните, така и на някои други османски паметници у нас и в чужбина. В тома са включени 14 студии, публикувани в различни научни издания (списания и сборници). Те са ... |
|
По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият народ, населявал българските земи - траките, стана познат на науката най-късно в сравнение с останалите. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, са настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително и по-скоро замъгляват представата за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И затова не ... |