Романът "Колелото на живота" е вдъхновен от необикновената личност на големия възрожденски художник Захарий Зограф, прекрачил границите между локалното и универсалното, между Средновековието и Ренесанса, между невъзможната любов и смъртта. Въз основа на автентични негови писма до Неофит Рилски и на проницателен анализ на най-известните му стенописи, икони и портрети разказът се впуска в завладяващо пътешествие назад във времето, прониквайки в интимния свят и художествените фантазии на един неспокоен и противоречив дух, който успява да пречупи инерцията на живота и за когото творческата мощ на човека е ... |
|
|
Разказите в тази книга са като полски букет. В тях има много красота, необичайни комбинации, резки смени в настроението и голямо разнообразие. Има абсурдни моменти пъстроцветни като лудостта на дъгата. Много чудати образи преливащи се от едни тонове в други. Много нежни спомени претрупани с цвят по цялата си същност. Но най-вече парченце от бъдещето - стръкче надежда, че този свят, който ни носи през пространството на вселената ни води към едно по-добро място. Там, където не сме просто неволни пътници на кабинковия лифт, а свободни хора - странни, но пълни с истини. Книгата предлага разнообразни картини на света, който ... |
|
|
Книгата е посветена на колебанията и грешките, които българинът най-често допуска при писане. Обърнато е внимание на влиянието на изговора при писане на думите, на колебанията при употребата на отделни букви, на лутането при оформянето на сложните думи и са посочени причините за допусканите грешки. Дадена е оценка и на редица нови или смущаващи явления в езика ни, проявяващи се в публичната реч и отразявани писмено, за които се предлага най-правилното решение. Изданието е част от поредицата Разни езикови съвети създадена с желанието да бъде чут гласа на онези, които се занимават с българския език като научна материя. В ... |
|
|
"Ще си подадем ръка и ще се запознаем. Без да разменим и невидима дума. Ще оставим да говорят вместо нас врабчетата в короните на разсъблечените от есента все още недоизсечени дървета. Ще оставим приказките на мухите. Те винаги имат какво да кажат. И мравките по паважа не остават по-назад. Не е като да няма кой да си отвори голямата уста. Ще се срещнем на ъгъла, за да не произнесем и едно изречение. И стъпките ни ще са непоносимо тихи. Ще заживеем без думи, а подслушвателните от агенцията по сигурността ще са безполезни. Няма да си разменяме и бележки. Няма да има словесни грешки. Жестовете ще забравим. Дори и езика ... |
|
|
"Поезията на Крум Филипов по някакъв начин напомня на дъхав, прясно изпечен хляб. Носи в себе си интуиция за конкретно родовото, но в дълбочината ѝ има и нещо много повече - интуиция за родовата свързаност на всичко с всичко в света. В най-добрия смисъл на думата това е поезия с основание. С онтологично основание. С основанието да замесиш утрешния ден, след като си нахранил вчерашния." Кръстьо Раленков "Името на момчето е Крум Филипов, а стиховете, посветени на баща му, са събрани под заглавието Затръшнато небе. Щастлив съм, че улицата ми подари тази млада поезия. Сред днешната политическа гмеж, ... |
|
|
Фототипно издание на книгата. ... |
|
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
|
|
Киното не дискриминира. То обича своите герои и чудовища по равно. Публиката обаче нерядко страда от предразсъдъци - предпочита щастливия край и съкрушения злодей. Критиката като че ли също има предубеждения - за нея са по-важни обективно признатите класики, а към второразредните заглавия се отнася с равнодушен или с високомерен скептицизъм, въпреки неоспоримата симбиоза между двете. Тази книга е опит да се помирят лагерите и да се посочат някои от по-значимите заглавия на седмото изкуство, които не са непременно първокласни, но носят в себе си достатъчно чар и креативност, за да им се обърне подобаващо внимание... а и за ... |
|
|
Съставител: Невена Дишлиева-Кръстева. ... "Бащите растат. Понякога се превръщат в призраци и тревожат някой мрачен Елсинор. Друг път са непоклатими като Каменния гост..." В тази книга са събрани две дузини разкази за начините, по които покойните бащи остават с децата си. Отворените от тях празноти са място за размисъл за едни, убежище за други, за трети - обида. Като говорят за баща си, едни говорят за приятел, други за ангел, трети за странник, четвърти за себе си. Едни са осиротели твърде рано, други - "няма изчисления, които да накарат смъртта на любим човек да изглежда навременна". Едни бащи са ... |
|
|
За първи път от векове насам в Страната на сънищата се водят кървави битки за престола, придружени от интриги и насилие. Няколко са претендентите, които притежават кралска кръв, но кой наистина е достоен за крал? Кой ще успее да обедини видения и попътечовци? Кой ще бъде най-добрият владетел? Отново изпълзяват зловещи сили, някои приятели стават предатели, а враговете са тези, които помагат! На кого да се довери Иво и какви тайни ще разкрие той в битката със злото... "Де Форси втренчи пронизващите си очи в Иво. - Завзели сте тр-рона с измама и тр-рябва да понесете последствията от това. Обичайното наказание е смър-рт, ... |
|
|
Към края на своя не само дълъг, но и невероятно наситен с важни събития, любопитни случки и най-драматични обрати живот, Димитър Маринов пише като венец на богатото си творчество и своята автобиография. В нея той напълно разгръща недоизявения си до този момент талант на художник на словото, с умело подбраните "митарства" (приключения и изпитания), живия диалог, сюжетните обрати и великолепно обрисуваните герои и негодници тя е по-увлекателна и се чете с по-голям интерес и от хубав роман. Благодарение на добрата си памет и със силата на яркия личен спомен авторът пресъздава по неповторим начин автентичната ... |
|
|
Прогресисти и консерватори предлага концептуално осмисляне на процесите в българската литература от края на 40-те до 70-те години на XX в. през призмата на проблема за времето. Книгата извежда два основни темпорални модела - линеарен и цикличен, като проследява техните трансформации в литературата и литературната критика на изследвания период. Въведената изследователска перспектива открива възможности за нов, задълбочен прочит на писатели като Йордан Радичков , Николай Хайтов , Васил Попов и на критици като Тончо Жечев и Кръстьо Куюмджиев. Бойко Пенчев е поет, критик и литературен историк. Научните му изследвания са ... |
