Сложен, многопластов разказ, с исторически препратки и дълбоки философски размисли, романът Архиванов предизвиква интереса на читателя с фантастичния си сюжет, включващ тайни ръкописи, върколаци, магьосници, приключения. А пътешествията из страните Там и Фелиция напомнят иносказанието от Соларис на Лем или пък Обитаемият остров на братя Стругацки. Метафора на битието или просто мъдра приказка, читателят ще прецени сам, но във всички случаи няма да остане безразличен към подобен размах на въображението. ... |
|
Разказ за дръзкия подвиг, освободил Пловдив. Двама приятели - англичанинът Фред Барнаби и американецът Франк Милет, отразяват Освободителната руско-турска война, но от различни страни. Милет съпровожда хората на генерал Гурко, а Барнаби се числи към войските на турския военачалник Сюлейман паша. Месеци след края на войната двамата си припомнят драматичните събития около освобождаването на Пловдив. На приятелска вечеринка те разказват за храбростта на капитан Бураго, който без кръвопролития и с помощта единствено на своя ескадрон от шейсет и трима драгуни превзема Града под тепетата и го обявява за свободен."Съвсем ... |
|
Третият том от съчиненията в пет тома от Стефан Гечев го представя като майстор на разказа. Освен творбите от сборниците „Осъденият на сеньора”, „Жестоката благодетелка”, „Престъплението на улица „Бивша Преспа”, „Шегите на случая”, „Бунтовникът от 4018 година”, Насекомите и ние” са поместени и разкази, публикувани в периодичния печат, а също и непубликувани. ... |
|
Пиеси ... "Театърът е на първо място Слово. Още през петдесетте и шейсетте години се запознах с творчеството на създателите на модерния театър след войната: Бекет, Йонеску, Пинтър и др. Те създаваха, с малки изключения, не само нов, но и дълбок, многопластов театър, основан на словото... Една театрална пиеса се създава, за да бъде въплътена от режисьора на артистите на сцената пред публика. Само така тя се изявява в цялата си пълнота. Но това не значи непременно, че не може да се чете печатният й текст от един потенциален зрител като литературен текст. При условие, разбира се, тя да е създадена като Слово, а не ... |
|
Мащабното емпирично изследване, анализът и изводите на акад. проф. д-р Стефан Ватев са в духа на модерните тогава идеи на Херберт Спенсер и Чезаре Ломброзо. Състои се от общо 14 основни теми - от ръста, плодовитостта, пропорциите на тялото и особеностите на главата (лице, очи, нос, уста), на лоба (челото), параметрите на черепа до теглото на мозъка на българите в Мизия, Тракия, Македония и Одринско и до антропологическите показатели на българите емигранти. Книгата включва 107 антропологически таблици, диаграми, карти и изображения. Антропология на българите е предназначена за различни специалисти в хуманитарната ... |
|
Има врати, които не бива да бъдат отваряни! Има мъже, с които е по-добре да не се конфронтираш! Те не знаеха тези прости правила, защото се мислеха за недосегаеми. Но пред смъртта всички са равни! След дълги години скитане по света Александър се завръща у дома. Чувства се изгубен и иска да намери своето място в живота. Търси спокойствие и опрощение... Но се оказва, че понякога правилата, в този нов за него свят, са не по-малко жестоки, отколкото на бойното поле. Неговите противници не знаят нищо за миналото му и допускат огромна грешка. Отварят вратите на Ада... и трябва да понесат последствията! Стефан Кръстев е ... |
|
Има много кукички в морето, но ние няма да се хванем. Басните на Стефан Стефанов са нови във всеки един смисъл - те са едновременно смешни и тъжни, игриви и проникновени. Този сборник е същинска палитра от вълнуващи сюжети, захранени с мъдростта на миналото и заредени с енергията на нашето съвремие, а главният импулс винаги е един и същ - истината да надникне иззад завесите, за да се спогледаме."Модерните басни на Стефан Стефанов няма да оставят никого безучастен, защото всички сме герои в тях по един или друг начин. В Нови басни Стефан Стефанов постига зрялост, която се изразява в добро фино калиброване, както на ... |
|
Девет сказания от старите дни на чудеса и юначества. ... Орисия е откровение на Стефан Стефанов в духа на най-доброто от българската културна традиция. Народното творчество и история са вдъхновители на девет разказа, в които опасността върви ръка за ръка с надеждата, възмездието - с прошката, а усмивката - със сълзата. В Орисия любовта на самодивите е равносилна само на техните проклятия, решителността на юнаците е в сблъсък с коварството на предателите, а мъдростта и верността ще пребъдат във времето. Орисия е една шевица от размишления, чувства и премеждия, които могат да бъдат родени единствено по нашите земи. ... |
|
Колекционерско издание с 3 картички и репетиционни аудиозаписи. Може да чуете аудиозаписите като сканирате QR кода на картичката с вашето Smart устройство."Песента беше написана, изсвирена, почти изпята. Бях решил как ще се казва - "По-полека". Но нещо все още ме притесняваше. Още чаках моя емоционален барометър да се задейства и да ми каже, че съм си свършил работата правилно. С годините успях да изградя в себе си един вид душевен тест за силата на дадена песен. Понеже не пиша по готови формули, а следвам инстинктите си, се впускам в някакъв мисловен поток, вътре съм в тунела, в някакво полутрансово ... |
|
Стефан Гончаров е роден през 1996 година в София. Завършил е Скандинавистика и Изкуства и съвременност в Софийския университет, където в момента е докторант по Теория на литературата. През 2015 година е публикувана първата му стихосбирка - Геон (изд. АРС), а през 2019 година излиза втората - Смъртта не се чака (изд. Scribens). Има редица поетични публикации в българската литературна преса и е част от редакторския екип на списание Нова асоциална поезия. През 2016 година е отличен с първо място на Националния студентски литературен конкурс Боян Пенев, а през 2019 година - с приза за поезия Ваня Константинова. Печели и ... |
|
Вторият том на Стефан Гечев го представя като романист. Тук са поместени романите „Мостът", разкриващ сложни човешки отношения по време на Втората световна война, и „Познай себе си", наречен от автора „лъжефилософски и лъжебиографичен роман". ... |
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |