"Магическата дума" е роман за деца, събрал пленителни случки и приключения на близнаците Виктория и Калоян за една незабравима тяхна година. Годината, през която тръгват на училище, учат се да четат и пишат, намират нови приятели. А през лятото опознават света, с мама и татко посещават "Дисниленд" край Париж, отдъхват на Сейшелите, във Велинград и Варна, Калоян отива на скаутски лагер. Денонощията, прекарани във вилата на баба им, са не по-малко вълнуващи и забавни. ... |
|
|
Вълшебното конче, мило дете, е твоето въображение. С него можеш да препускаш на воля, накъдето поискаш. Можеш да опознаваш света. Но и светът да те опознава. И най-важното: да бъдеш щастливо сред красотата, която те посреща на всяка крачка. Павлина Павлова е завършила УНСС в София. Тя е авторка е на 17 поетични книги, повечето от които са част от фондовете на най-големите световни библиотеки. Носителка е на много награди за радиожурналистика и поезия, на национална награда за детски роман 1989 г., и на няколко Европейски награди за поезия в периода след 1995 г., връчвани от Центъра за европейска култура "Алдо Моро& ... |
|
|
Аз знам от мъртвите това, че корените продължават не долу в черната трева, а някъде, където хлябът в душата тръгва да расте - та пак да се превърне в жито, по него сянка на дете от слънце плитки да заплита... ... |
|
|
Литературно-критически очерк за Иван Пейчев ... Авторът е популярен с гражданската и социалната си лирика. Литературно-критическият очерк "Последният гладиатор на българския Монпарнас" (Изд. "Български писател") за Иван Пейчев - едно от най-противоречивите имена в българската култура - вече е факт на книжния пазар. Силно противоречивата и ярка личност на Иван Пейчев и неговото творчество са перманентно предизвикателство за всеки следващ изследовател. Още с първите си стъпки в поезията Иван Пейчев е белязан като неблагонадежден в очите на властта. В годините на цензура това е пагубно за твореца, който ... |
|
|
"А аз - какво правя тук, на това място между живота и смъртта! Убил ли ме е Гияе? Мъртъв ли съм? Но аз все още мога да си спомням: казвам се Халед, майка ми се казва Хинд, очите на любимата ми са медени на цвят. Следователно съм жив, защото мъртвите не си спомнят. И продължавам да чувствам болка - прехапах устната си със зъби и ме заболя... А мъртвите не ги боли! И все още съм способен да се радвам на гледката на огъня, водата, любимите... Мъртвите радват ли се? В този коридор има табели със знаци, които разкриват накъде водят многобройните зали, проходи и пътеки около мен: "Към слънцето", "Към вятъра& ... |
|
|
"Жан-Франсоа Шамполион бе дешифрирал тайната на египетските йероглифи. Франция бе получила от Египет символичен подарък - египетски обелиск от храма Луксор на възраст от преди 3000 години, за украса на площад "Конкорд", а Густав Айфел бе извисил кула на височина от 300 метра в центъра на Париж, надвишаваща по своето величие Хеопсовата пирамида. На това място можеха да се почувстват най-добре енергийните вибрации на вечния като египетските пирамиди Париж, които звучаха подобно на ноти от една нескончаема симфония за величието на човешкия дух! - Много съм щастлив, мамо! - усмихна се Краси - Благодаря ти, че ... |
|
|
Една уникална стихосбирка, която ви впуска в света на поета и ви представя нейните мисли по великолепен начин. Славка Антонова е журналист, работила е като заместник-завеждащ отдел "Наука и образование" във всекидневника "Работническо дело" и главен редактор на месечното списание "Логос". Защитава дисертация по журналистика в Московския държавен университет и преподава във Факултета по журналистика на Софийския университет. В края на 1993г. емигрира със семейството си в Канада. След завършване на втора аспирантура в Канада С. Антонова сега е професор по комуникация и преподава в " ... |
|
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
|
"Един ден Лили получи първата си студентска стипендия и тръгна из магазините, за да я изхарчи. Търсеше луксозна и модерна блуза, като тази, която си беше купила нейната приятелка. Случайно мина покрай детски магазин и на витрината видя голямо, жълто мече от плюш. То приятелски ѝ се усмихваше, цялото лъщеше и беше с очи от скъпоценни камъни. Лили влезе в магазина и купи детската играчка. Прибра се в къщи, скъса найлоновия плик, в който беше опаковано мечето, върза му красива, зелена панделка от коприна, останала от детските ѝ години и нежно го постави върху леглото си." Из книгата ... |
|
|
Роман за деца. ... "В новия си роман за деца Павлина Павлова дава своя художествен отговор как отлитат най-чудесните мигове от човешкия живот. Тя не обяснява детството, тя разгъва пред читателя една лента, запечатала изживяванията на няколко деца, поставени в различни ситуации. Във всяка глава авторката ни поднася поредната си хрумка, защото фантазното е същностна черта за книгата. Романът за деца трябва да бъде като за възрастни, но по-хубав. Тази максима, станала шаблон, доказва колко е вярна за "Полет с невидими криле". Георги Георгиев ... |
|
|
"Колко години Николай Хайтов дири гроба на Васил Левски? Комай десетилетия. И за какво? Да имаме клетия гроб на най-свидното чедо на нацията, да имаме още едно свято място, пред което да избършем сълза и да вдигнем чело. И какъв парадокс: всичко около това негово светло усилие бе овъргаляно в галетата на чиновническата безотговорност и сладкодумие. В нашата мила държава, в чиито канцеларии неизменно виси портретът на Апостола ни, няма и помен от светите му мощи само и само да не се скърши "научният" хатър на разни псевдокоминтерновци, европофони и безродници." Никола Радев ... |
|
|
Защо Йов? Предполагам, че мнозина знаят историята на старозаветния, многострадалния Йов. Как той е изоставен от Бога и предаден в ръцете на Сатана, за да докаже Господ на последния, че каквото и да сполети Йов, той ще си остане праведник. Моят Йов е малко по-различен, но го нарекох така, защото има допирни точки с библейския. Всъщност, главният герой в книгата ми не е вярващ човек. И може би тъкмо поради тази причина става герой. Знаем, че голяма част от злините, случили се в историята на човечеството, са причинени тъкмо от хора на религията. Моят Йов изглежда различно. Той е мрачен и на моменти жесток човек. Околните ... |
