Всички познаваме хора, които интуитивно разбират какво искат другите, какво мислят и какво имат предвид. Тези хора лесно могат да привличат околните на своя страна, да ги мотивират и да ги правят щастливи. Знаят ли те нещо повече от нас? Можем ли и ние да го научим? Отговорът е да. Те знаят Правилата на хората. Тези правила ще ви покажат как да общувате с непознати, да изградите силни връзки с приятели и колеги и дори да получите най-доброто от трудни хора. Ще ви помогнат да кажете подходящите думи, да направите правилното нещо и да знаете как да се справите с всяка ситуация. Така ще общувате без усилие и ще разбирате ... |
|
|
Млада жена с успешна кариера е на ръба на екзистенциална криза. По пътя към спасението тя преминава през илюзорна любов, физическо насилие, безсънни нощи и пресушени бутилки. И през пречистващо приятелство, което преодолява географските разстояния и свързва два човешки свята в духовно родство. Една книга за откриването на Дом, но не като място в пространството, а като място в сърцето. Катерина Хапсали е дългогодишен журналист. С романа си "Гръцко кафе" влиза устремно и в писателските среди. "Кафето", както бързо става известно сред читателите, грабва наградата "Перото" в категория проза за ... |
|
|
"Какъв късмет - преместиха ме в първа класа на полета ми до Лондон! Мислех, че съм ударила джакпота... докато той не седна до мен. Габриел Скот. Греховно красив, но леденостуден. Нищо и никой не може да пробие стените му. Скот е легенда, мениджър на една от най-известните рок банди в света, супер секси... и арогантен задник, който ме гледа отвисоко! Реших да се позабавлявам като го провокирам по време на дългия полет. Но не очаквах да се почувствам толкова привлечена... А сега вече го искам безумно! Най-голямата изненада? Той също ме иска. Но по начин, по който не съм си и представяла... Ако приема предложението му, ... |
|
|
Разказите от сборника "Сезоните на живота" тематично са насочени към традиционни човешки ценности, към нетрадиционни случки и събития, неотменна част от живота. Художествената идея на авторката е да представи гротеската на човешкото битие, иреалното и реалното в него, което е част от делника на всеки един от нас. Изобразяват в същността си свят, в който шестват асоциации, метафори, състояния на духа, странни образи и още по-странни усещания. В съдържанието им ще открием съпоставяне на въображаеми и реални действия, пресъздадени с тънка ирония, насмешка, а някъде и с горчилка, с неприкрито авторско отношение към ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри". ... Фиона Мей обича съпруга си, обича класическата музика, обича да свири на пиано, но работата ѝ като съдия в Семейното отделение на Висшия лондонски съд е голямата ѝ страст. На петдесет и девет години Фиона преживява криза в семейния си живот и е на път да изгуби съпруга си, но въпреки всичко остава отдадена на каузата на децата. И на Адам Хенри, непълнолетния юноша Свидетел на Йехова, болен от левкемия, отказващ да приеме кръвопреливането, което ще го спаси. Фиона решава да посети Адам в болницата и да ... |
|
|
"Зная, че никога не съм се готвил за голямата книга, в която ще кажа всичко. Писателят знае, че никога не казва всичко и големи книги се готвят да пишат само дилетантите или професионалистите, живеещи в покрайнините на литературата. Вярвах по-скоро, че сред всичките ненужни, припознати с неспокойна и нечиста съвест и все пак неизбежни съчинения по конкретен повод веднъж ще съумея в някой ред или пасаж да кажа онова, което никой друг не може да каже вместо мен. Предполагах, че казаното от мен няма да бъде особено умно, фрапиращо самобитно, ослепително духовито. Възможно е като му дойде времето и мястото, да се наложи ... |
|
|
Приживе - и то без знанието на поетесата, са отпечатани само седем нейни стихотворения. През целия си живот Емили Дикинсън нито търси, нито мечтае за слава и дори не допуска, че някой се интересува от създаваните от нея поетични миниатюри откровения. Когато умира, намират ръкописи на над седемстотин нейни творби, а четири години по-късно (1890) Америка и останалият свят с учудване откриват, че се е появил нов, значителен поет. В книгата са включени избрани стихотворения и писма в превод на Атанас Далчев , Георги Мицков, Миглена Николчина . Специално за изданието Леда Милева преведе четиридесет и осем стихотворения, ... |
|
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
|
Средновековният философ Пиер Абелар (ХІІ век) в автобиографичното си съчинение "История на моите нещастия" описва подробно своята "забранена" любов с ученичката си Елоиза. След като роднините ѝ го наказват жестоко с кастриране, двамата се разделят и отиват в манастири. Свързва ги само кореспонденцията им. В нея тя споделя любовта си към него, а той - любовта си към Бога. Внимателният прочит на произведението му създава впечатление за твърде субективна изповед, която не оценява и дори пренебрегва чувствата на Елоиза. Любовната им драма е представена изцяло през неговия поглед, докато гласът на ... |
|
|
"Започнах да разказвам тези истории, защото...ами, защото едно малко момиченце с руси косички ми каза една вечер... Преди обаче да ви разкажа какво ми каза една вечер това момиченце, трябва да спомена, че всеки път, когато го целувах за "лека нощ" и му пожелавах хубави сънища, пълни с най-прекрасни приключения, обикновено то искаше да му прочета приказка. Но веднъж най-неочаквано ми каза: – Аби! (Аз съм негова баба. Когато беше още по-малко и се учеше да говори, вместо "баби", започна да се обръща към мен с "аби". Така и остана.) – Може ли вместо да сънувам зайчета, да ми разкажеш ... |
|
|
Как да поддържаме радостта в нас жива. Да кажеш Да на живота въпреки годините е незаменимо четиво за възрастните хора, които много често страдат от чувството за безсмислие и безполезност. Еднакво ценно обаче е и за всички онези, в които - къде едва доловимо, къде по-осезаемо, започват да тиктакат въпросите около напредващите години."Остаряването е естествен процес. Успешното остаряване обаче е изкуство. То не е просто феномен, който се отнася само до външния вид. Остаряването крие смисъл само по себе си." Анселм Грюн Остаряването плаши всички. Едни по-малко, други повече. При всички положения то поставя много ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Много генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: България е създадена в 681 г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг от Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и. т.н. и т.н. Това, което старите автори ни съобщават, рисува картина, която няма нищо общо с горното, което показва крещяща необходимост от промяна на ... |
