Единадесет разказа, шепа съвършени перли, искрящи и в белотата си, и с поразителните си цветови оттенъци, уж едва забележими, а заслепяващи очите. Единадесет разказа, родени в сърцето - за смисъла на живота, за правото ни на избор, за доброто и греха, за бедността на богатия и имането на нямащия. Истории, просто разказани, в които авторът не съди и не поучава. Доверете му се, хванете се за ръката му и тръгнете из вековните церови гори на Странджа, където лятото е късо, зимата сурова, цъфтящите треви - омайни, а ако сте късметлия, може да видите и Змейова дупка. Любомир Калудов е автор на три книги със стихове и ... |
|
|
"И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи" е книга за пътя и великите срещи в живота и изкуството. Главен разказвач е скулпторът Георги Чапкънов, чиито спомени са безценен извор за една отминала безвъзвратно епоха и нейните личности. Сред героите по страниците са Владимир Димитров - Майстора, Федерико Фелини, Константин Кисимов, Йордан Радичков , Радой Ралин и много други. Ваятелят разкрива не само как е създал някои от знаковите си статуи, но и таланта си на поет. Авторката на "И Чапа създаде света" Елена Кръстева е дългогодишен журналист със стотици интервюта със забележителни фигури в ... |
|
|
"Ръководство трябва да означава предоставяне на контрол, вместо поемане на контрол, както и създаване на ръководители, а не възпитаване на подчинени." Дейвид Маркет, опитен военноморски офицер, е привикнал да дава заповеди. Като новоназначен командир на атомната подводница Санта Фе той отговаря за повече от сто моряци посред морските бездни. В тези екстремни условия на постоянен стрес, при които не остава място за грешки, е особено важно всичките му хора да си вършат работата, при това добре. Само че корабът е дамгосан от нисък дух, слабо представяне и най-голямото текучество в целия флот. Маркет започва като ... |
|
|
Поради някакво странно разстройство в способността за въображение обикновено испанецът си гради илюзии за миналото, а не за бъдещето - което би било по-продуктивно. Колко много е пречила и продължава да ни пречи да създаваме нова или поне съвременна наука и изкуство представата, че някога сме имали изключителна култура, чиито традиции и образци трябва да бъдат увековечени! А нима най-лошият песимизъм не е да вярваме, както се случва, че Испания е била векове наред най-съвършената нация, но впоследствие е навлязла в период на траен упадък? Не е ли все едно да мислим, че нашият народ вече е изживял своя върхов момент и е ... |
|
|
Дали разказва за места или личности, дали описва отминали събития или днешни факти, Инна Учкунова винаги търси позитивното и съзидателното в човека. И в тази книга тя е събрала кратки истории, които ни подтикват към нови предизвикателства. Героите ѝ са като всички нас - само дето може би са по-изобретателни или по-големи късметлии. Но пък току-виж, вдъхновени от прочетеното, и ние направим открития, от които да се ползва цялото човечество. Защото пъзелът, от който всички ние сме съставни части, се подрежда само когато си сътрудничим и мечтаем заедно. ... |
|
|
"Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му." Тези думи на автора на Малкият принц Антоан дьо Сент-Екзюпери в пълна мяра могат да се отнесат и към героите на тази книга. Защото сред нас винаги е имало достатъчно хора, чиито мечти и упорството им да ги осъществят правят живота ни по-смислен и добър. Големите и малките им открития варират от закона за гравитацията до това на ципа. Но всички те, освен че улесняват битието ни, ни дават надежда. Надеждата, че в тъмната вселена ние не сме слепи изпълнители на слепи правила. А че с вяра и труд можем да си доставяме вълшебната радост, подобна на тази на ... |
|
|
100 приказки за невероятни жени. ... "Задължително четиво, което всяко момиче и млада жена трябва да държи на нощното си шкафче." Джери Стенджъл, Форбс "Трябва да четем тези истории на дъщерите си преди сън." Холи Ектмън Бекър, Перънтс "В тези приказки принцесите отстъпват място на жените, променили света." Тейлър Питмън, Хъфингтън Пост "Децата, чели тази кнга преди сън, гарантирано ще сънуват прекрасни и вдъхновяващи сънища." Фиона Ноубъл, Гардиън "Истории за лека нощ за момичета бунтарки" събира историите на 100 изключителни момичета и жени от миналото и настоящето, ... |
|
|
"В пустинята живееше семейство рисове. Преди няколко дни майката за пръв път изведе двете малки от семейната бърлога. Искаше да им покаже големият свят и да ги научи как да дебнат плячка и да си намират храна, как да се пазят от опасности и да се спасяват от неприятели." Из книгата Илюстратор: Тони Улф . Книжката е част от поредицата "Приказки за животни" от издателство "Фют". ... |
|
|
"В торбата на мама беше толкова топло и уютно, че малкото кенгурче не искаше да излиза от нея. Така обаче не можеше да продължава! Кенгурчето беше станало голямо и тежко и на мама ѝ беше трудно да го носи. Накрая то се примири, че трябва да напусне майчината торба, но все се чудеше какво да измисли, за да може отново да се пъхне вътре поне за малко." Из книгата Илюстратор: Тони Улф . Книжката е част от поредицата "Приказки за животни" от издателство "Фют". ... |
|
|
"Край една река в Япония живееше стадо макаци - много умни маймуни, които обичат да имитират това, което правят други животни или хора. Така най-възрастният макак, който дълго време беше живял близо до едно човешко село, се беше научил да мие плодовете, преди да ги яде. Всеки път, като откъснеше плод, той отиваше до реката да го измие." Из книгата Илюстратор: Тони Улф . Книжката е част от поредицата "Приказки за животни" от издателство "Фют". ... |
|
|
"Ловът в гората е трудна работа! Трябва да обикаляш, да се криеш, търпеливо да дебнеш плячката си, без да си сигурен, че ще успееш да я уловиш. Така си мислеше една мързелива лисица и предпочиташе да гладува, вместо да ходи на лов. Тя се хранеше с остатъци от плячката на други животни. Но тези остатъци хем бяха малко, хем често не бяха по вкуса ѝ." Из книгата Илюстратор: Тони Улф . Книжката е част от поредицата "Приказки за животни" от издателство "Фют". ... |
|
|
"Малката зебра беше много любопитна и по цял ден задаваше въпроси на майка си: – Защо само ние имаме дреха на ивици? - попита веднъж тя. – Има и други животни с дреха на ивици, но те не са черно-бели като нас. Имат различни цветове и живеят в далечни земи. Малката зебра никога не беше пътувала в далечни земи и познаваше само жирафите и газелите, които също като зебрите живееха в саваната." Из книгата Илюстратор: Тони Улф . Книжката е част от поредицата "Приказки за животни" от издателство "Фют". ... |
