Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ... |
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
Легендарният съветски разузнавач и диверсант Павел Судоплатов е изпълнявал различни секретни поръчения на Сталин . Генералът излежава десет години във Владимирския затвор, като очаква справедливо и пълно реабилитиране. От ноември 1938 до 1942 година той е един от ръководителите на съветското външно разузнаване. Благодарение на това е запознат с много подробности на съветската тайна война и дипломация. Кой е инициаторът на съветско-германския пакт за ненападение? Какво предшества съветско-финската война? Какво е съобщавало съветското разузнаване през пролетта на 1941 година? С кого и при какви условия през есента на ... |
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в "Обичам те!", думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня ... |
|
Книжка от серията "Стихчета за най-малките" ... Стихчета за всяка буква от Дядо Пънч ... |
|
"Мислейки за Ботев ние мислим за националната си гордост и чест. Ние си припомняме онази величествена историческа метафора на седмичното духовно бдение на Левски и Ботев в една мразовита воденица отвъд Дунава. Ние сякаш чуваме гласовете на двамата апостоли на българската революция. И разбираме защо народът така тачи тези истински национални икони. Защото във тях и чрез тях българският народ постоянно се самоосъзнава като достойна и свободолюбива нация, постоянно се самоочиства от метастазите на жилавата дядовъльовщина и хаджииванчопенчовщина. И защо най-сетне така галванизира своята кръв със светлината на ... |
|
Стихотворения, приказки, гатанки. ... Леда Милева е сред най-известните автори за деца в България. Автор е на десетки сборници със стихове, поеми и пиеси за деца. Превеждана е в Германия, Франция, Унгария, Русия и много други страни. Самата тя превежда от френски, английски, руски и други езици. Всички деца - и малки, и пораснали, знаят наизуст стихотворението "Зайченцето бяло", станало емблема на българската поезия за деца. ... |
|
Любовна лирика с илюстрации от Николай Майсторов . Тя помни На П. Тя тогава прошепна в ухото ми име на някакъв непознат който носел моите дрехи обитавал моята стая пиел от моята чаша скитал по моите пътища стенел от моята болка сънувал моите спомени изричал моите думи и щял да умре с моята смърт бях го изгубил като игла в купа сено ала тя за щастие помни. Цочо Бояджиев ... |
|
"Безвремие е най-личната ми стихосбирка до този момент. В нея са събрани както стихове от блога ми, така и много текстове, писани през последната година, повечето от които се публикуват за първи път. Сърцето ми е в "Безвремие". Цвета Тодорова "Чувствената поезия на Цвета докосва интелигентно струните на светоусещането ни. По този начин думите ѝ докосват сърцето ни нежно и топло." Майка ми "Толкова много си приличаме с теб, Цвета! Стиховете ти едновременно ме успокояват, дават ми храна за размисъл и ме зареждат с нови сили. И ме правят горд баща." Баща ми "Стиховете на ... |
|
"Проектът Под езика свързва нишките на два типа комуникация - писмено-абстрактен и изобразително-конкретен. Типографският маниер, при който кирилските и латински букви се превръщат в пиктограми огъва линията на времето и я затваря в непрекъсната окръжност. Той е пресечна точка на две различни гледни точки към предметния свят, на два начина на интерпретирането му. Експонатите от тази разширяваща се колекция заемат междинно място между две епохи в писмената традиция - между буквите, които ползваме да пишем, и изображенията, които можем да четем. За мен важността на този проект е в кротката провокация и поканата към ... |
|
Стихосбирката Бяла светлина е дебютна за двете сестри - Светлана Стоянова и Албена Стоянова. Сън Сънувах, немного години... Връщам се до дъба с форма на сърце и до другото дърво с най-странната кора. Очи на жълти кръгове, кънти шумът на хиляди човешки небеса. Трудът все пак ще ни помогне да оцелеем. Говорят насън възклицанията на топлината. Светлана Стоянова Вълк През дългите самотни зимни вечери аз чувам твоя глас, пронизващ тишината и знам, че с избора си сме обречени - да бъдем с теб пазители на Свободата. Проблясват две очи във мрака и някъде отвъд небето и земята аз знам - отдавна ти ме чакаш да бъдем с ... |
|
Идваш идваш падайки през болката и намествайки голи думи в раната от загубата. лицето е малко за да усети онова което в нас продължава да съществува в онзи миг в който гласът снема сенките от този ден където завръщането не се пише вече със страх от приливите. можеш сега да се въздигнеш: сякаш (отново) си на светло Жоао Луиш Барето Гимарайш Жоао Луиш Барето Гимарайш е роден в Порто, Португалия (3 юни 1967 г.), където завършва медицина. Той е поет и пластичен хирург. Първата му книга със стихове е Има цигулки в племето (1989). Автор е на Избрана поезия (2011), Тук си (2013), Средиземно море (2016), за която през ... |