"След Ботев , Вазов , Пенчо Славейков и Яворов поезията на Дебелянов е поредната екстазна пулсация на отечествената нравствена енергия. Спъван във външното си развитие - трагедийно смазан и разчленен от безумията на посредствени и продажни политици и управници, българският дух се разгръща в териториите на духовната вселена. Една безгранична и всемогъща държава на фините трепети, на божественото откровение и прозрение, на внезапните и яростни тласъци на народнопесенния гений. Една материализирана империя на духа, на словото, което е у Бога, и Бог е словото. Ето как българският характер намира божествените си ... |
|
|
По поемата на Хенри Уодзуърт Лонгфелоу. Преразказал: Любомир Кюмюрджиев. ... Много хора се докосват за пръв път до красотата и мъдростта на литературните класики благодарение на талантливо поднесени техни преразкази. Поемата "Песен за Хаяуата" на американеца Хенри Лонгфелоу излиза на български език преди 40 години в превод на Сидер Флорин, но - въпреки въздействащите си природни картини, образи и сюжет - е оценена от малцина. Причината се корени в архаичния стил на поета, вярно предаден от големия български преводач. Крие се в тромавия понякога стих и в претрупаната фраза, която в епохата на Лонгфелоу е ... |
|
|
В кралство, завладяно от нашественици, едно момиче държи ключа за разкриването на тайните от миналото и боговете демони. Някога Лан е имала различно име, но сега носи това, дадено ѝ от нашествениците. Преди дванайсет години елантийците са завладели страната ѝ, убили са майка ѝ и са поставили магията на народа ѝ извън закона. Лан прекарва нощите си, като пее в чайната, служеща за забавление на чужденците. Денем издирва реликви от миналото на народа си. Всичко, което може да ѝ помогне да разбере какво представлява странният символ на ръката ѝ, прогорен от майка ѝ в миговете, преди ... |
|
|
"Ти помниш ли как в нас полека-лека изстиваха последните надежди и вярата в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи? Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко. Като някакви животни в клетка светкаха очите жадно и търсеха, и молеха пощада." Никола Вапцаров Книгата е част от поредицата Златна класика . ... |
|
|
"Моторни песни" - емблемата на Вапцаровото творчество - често погрешно се идентифицира с лириката му като цяло. В нея не влизат важни негови текстове, като "Пролет" ("Пролет моя, моя бяла пролет"), "Ще строим завод", "Не бойте се, деца", "Доклад", "История", "Кино", "Антени" и много други. Книгата обаче наистина е представителна за творчеството му. Тя включва двадесет стихотворения, групирани в четири цикъла: "Песни за човека", "Песни за родината", "Песни", "Песни за една страна". От пръв ... |
|
|
"Скъпи читателю, Сигурна съм, че ще ме разбереш, а и няма на кого друг да се оплача. Лицето Ирина Радионова ми причини много хубава поезия. Уврежданията от метафоричната инвазия са трайни, предизвикват сърдечни възторзи, отвеждат те в свят, в който не можеш да се разхождаш с лоши помисли, въпреки инстинкта ти за самосъхранение - те превръщат в дете, което не умее да мрази... Аз свикнах с това състояние, даже съм ѝ благодарна за причинените щети, вредните по време на нашата работа преработих буквално в песен - песен е да си част от създаването на книга на талантлив човек. Пиша ти всичко това, защото и теб те ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Европейски разказвачи XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Понякога възрастните си мислят, че разбират децата и знаят кое ги мъчи. Понякога подхождат към тях някак самонадеяно, сигурни в точната си преценка на чувствата им. Двадесетгодишната Герд изгубва любимия си баща по време на морска буря. Нито майка ѝ, нито сестра ѝ, нито баба ѝ осъзнават колко тежко преживява смъртта му, защото Герд видимо не пада духом и избягва да показва мъката си. Вместо това се кара със съучениците си, нагрубява ги, дори ги удря. Съчувствието на околните е запазено за по- ... |
|
|
Една невероятна история, която няма да можете да оставите. ... Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото всяко съществуване се нуждае от метафизичност, за да бъде осмислено като правило. Особено разположено във време, когато добро и лошо дотолкова си приличат, че е само въпрос на избор как да бъдат наречени. ... |
|
|
Неслихан Аджу изследва своите критски корени, като от името на едно момиче разказва трагикомичната история на емигрантско семейство, изселено от Крит в красив, но чужд остров в Мраморно море. разказ, изпълнен с мъчителни и тъжни събития, който авторката, с присъщия си експресивен и ироничен стил, превръща в забавен спектакъл. "Хуморът е побеляла от старост трагедия. В крайна сметка всичко придобива хумористичен характер - всички болки, бедността, дори и смъртта. Всъщност, ако не беше така, нямаше да можем да оцеляваме; искам да кажа, че докато проклятието, наречено съзнание, виси на врата ни, единственото ни ... |
|
|
Събрани от Братя Миладинови. ... Сборникът "Български народни песни", събрани от Братя Миладинови е издаден с подкрепата на Фондация "Нашият дом е България", чиято мисия е опазването на българските традиции, фолклор и култура, и възраждането на националното ни самочувствие, чест и достойнство. Подтикван от стремежа към просветление, основателят на фондацията - арх. Пламен Пламенов Мирянов, е приел за своя житейска мисия да търси, съхранява и разпространява духовното наследство на България! ... |
|
|
Величка Янкова Настрадинова е родена в Пловдив. Учи вилончело в Пловдивското музикално училище. Завършва Българската държавна консерватория в София. Работи като артист-оркестрант в Пловдвиската филхармония и като преподавател по камерна музика в Музикалното училище в Пловдив. Автор е на романи, сборници с разкази, фантастика и детски книги. ... |
|
|
Историческият роман "Приспивна песен в Аушвиц" е базиран на смайваща истинска история. ... Марио Ескобар проследява съдбата на една германска майка, която доброволно отива в Аушвиц с децата си и работи с д-р Менгеле, за да донесе поне малко радост за малчуганите там. Нейната саможертва е светлината в безкрайната тъма на лагера на смъртта. В една обикновена утрин през 1943 г. Хелене Ханеман подготвя децата си за училище. Но по стълбите вече громолят обувки на полицаи. Най-ужасният ѝ кошмар става реалност - макар самата тя да е с безупречен произход, съпругът ѝ, талантлив цигулар, е циганин и подлежи ... |
