Културният теоретик Борис Буден ни предлага своята диагноза на настоящето и на най-новата история на нашата част от Европа. Повече от четвърт век след формалния край на комунизма, той търси отговори на въпроси, отнасящи се до всички посткомунистически общества: Какво се случи с базисни понятия на демокрацията, когато бяха пренесени в посткомунистическите общества? Възможно ли е да говорим за "край на обществото", за "разтваряне на социалното", за преобразуване на "членството" на индивидите в него? Каква е връзката на всичко това с възраждащата се религия? А с национализма? А как се ... |
|
|
Това е първата поява на Борис Зайцев на български език. У нас реакцията на почти всички - дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е - "непознат". Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно и още незавършило издание в Русия, се пита: "Защо не знаем за него почти нищо?" А Зайцев е публикувал от двадесетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972, на 90 години. Създадената от този човек книжнина е огромна: "целият Зайцев" - това са около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, ... |
|
|
"Кое кара един човек да премине границата? Да пожелае собствения си край или смъртта на другиго? Има ли още ценности и дали думата "грях" е отживелица в нашето модерно, забързано, пренаситено с технологии, съвремие? Къде отиде човечността? Кой изтри, от речника на хората, смисъла на думата "съвест"? Сеща ли се изобщо някой за Сократ, който минавайки по една атинска улица, зърнал свой ученик, който излизал от къщата на някаква блудница? Юношата се засрамил от лицето на учителя си и се дръпнал бързо, за да се скрие вътре. – Младежо – му рекъл тогава Сократ – не е толкова срамно да излезеш от такава ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука". ... Изследователски проучвания, открития и артефакти в Мездра, Враца, Берковица, Чипровци, Монтана, Кула, Никопол, Плевен. Борис Дякович (1868 - 1937) е български музеен и библиотечен работник и учен. Произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва румъно-българско трикласно училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 - 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 - 1898). Посещава лекции в Колеж дьо ... |
|
|
В изданието се прави подробна металогенна характеристика на находищата на олово и цинк. Освен геодинамичната обстановка, при която възникват находищата, са очертани и регионалните синрудни геоструктури. Голямо значение се отдава на скалните рудоносни комплекси, поделени на генетично (парагенетично) и негенетично свързани с рудите. Определен е минералният тип на находищата и е посочен техният генезис. Разгледани са и редица други характерни особености на отделните металогенни типове находища - околорудни метасоматити, морфоложки типове рудни тела, текстурно-структурни особености на рудите, главни, второстепенни и редки ... |
|
|
"Може би тези редове тези думи са безмълвно време очаквани от онзи Безимен Безумец непохватно създал ни и побегнал нанякъде." Борис Маргов ... |
|
|
"Майната им на хилядата динара" е брилянтна антивоенна, горчиво-иронична книга, която изобилства с всички нюанси на хумора, сатирата, гротеската, но и с отлично познаване на балканската психопатология, свързана с ежедневието на живота и смъртта. Сюжетната нишка проследява един ден на хърватско-бошняшкото бойно поле, в село Музаферови къщи, където се случва парадоксалната среща между шестима души от специалните хърватски формирования, дегизирани като войници от босненската армия, със същия брой босненски войници, преоблечени в хърватски униформи. В хода на напрегнатото дебнене всеки от участниците прехвърля в ... |
|
|
Някои от най-остроумните вицове и весели истории на нашия народ са родени от всекидневието на войнишкия живот, разказвани са от хората, които под градушката от куршуми и воя на самолетите са успели да погледнат битието си с духовито око. Когато животът ни утре може да е отлетял, а днес ние се засмеем, мигом ни става по-леко и именно по този начин "светът е оцелял, защото се е смял". Този сборник ви предлага весели разкази, хумористични стихове и шеговити анекдоти от фронтовото ежедневие на българския войник, за да ви накара да се засмеете от сърце и да опознаете войната от една различна гледна точка. Някои от ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". Световната поетична класика ... Когато се говори за Борис Пастернак, се изтъкват като най-характерен белег на творчеството му оригиналната, неповторима образност, индивидуалният почерк и странният, на места трудно достъпен, маниер на словесно общуване. А оттук е една крачка до обвинението в камерност, бягство от значимите проблеми на времето и обществото, самоцелна метафоричност - "прегрешения", които винаги ще бъдат напомняни от враговете на един самобитен и самостоятелен в поведението си талант. "Да си прочут ... |
|
|
Авторът представя задълбочено и аналитично правилата на историческото поведение, което е в състояние да поправи старите грешки. Това я нарежда в първите редици на руската православна и пророческа мъдрост. Борис Тарасов е един от най-големите днешни руски литературоведи и философи, учен от висок ранг, проникновен познавач на руската и френската литература и философия, задълбочен изследовател на руския XIX век. Въпросът, зададен от Б. Тарасов в книгата, която държите в ръцете си, е основен за цялото му творчество - той се отнася не толкова до миналото, колкото до настоящето, до пътя, по който Русия върви и не трябва да ... |
|
|
Тази книга проследява някои основни преходни подходи и тенденции в съвременни аналогични преводи на Библията на фона на общото развитие на преводознанието и нееднозначната роля на Светото писание в западния свят. Работата е насочена както към специалисти,студенти и аспиранти в сферата на теорията и практиката на превода, културологията, антропологията, историята, социологията и бибеистиката, така и към по-широк кръг хора, които се интересуват от проблемите на превода, от историята на религиите и мястото им в съвременния свят. ... |
|
|
"...Екатерина Йосифова е едно от малкото чудесно съхранени имена, което по един много свой, непринуден начин напомня, че поезията не е един масов еуфоричен блян, а изкуство. Тя е обрекла таланта си на своя ум, на своето сърце, на своите собствени сили и ревниво го отбранява от стандартизиране. Стои на километри далеч от всякакакви опекунства, както и от всички до болка изчерпани сфери на женската лирика(...) И в същото време някакъв краен стоицизъм, който веднъж може да се окачестви като достойнство, друг път като гордост, а трети - като мярка за справедливост..."Иван Теофилов ... |
