Избрани стихотворения ... Това е образът на Родината. Всеки го носи в себе си. Недоизказан. И ето, поетите от всички поколения са създали една мозайка от съкровени думи за родната земя. Създали са я за всеки българин, където и да се намира той. Тази мозайка е изграждана десетилетия. Допълвана е от век във век. Много от изповедите в нея са доказвани с пролята кръв и с жертван живот. Други - с посветена съдба. Затова е истинна и истинска. Преминалите през огън думи остават трайни. Татковината е име сладко, земя рай, земя, пълна с добрини, майка мила, родина свята... Тя е китна пролетна градина, зорница ясна, свидна люлка на ... |
|
|
Романът "Последният танц на Чарли Чаплин" е получил четири италиански литературни награди през 2013 г. и е преведен на 17 езика. Истинските и въображаемите истории в него са едновременно комични и тъжни като филмите на великия Чарли Чаплин. Те са като кадри от емоционална лента за раждането на киното и на легендарния образ на Скитника. Фабио Стаси е носител на няколко престижни литературни награди и за първи път се превежда на български език. Романът му за Чарли Чаплин преплита история и въображение, за да представи раждането и еволюцията на легендарния образ на киното. "От шест години насам Смъртта ме ... |
|
|
"В тази поезия са еднакво значими и думите, и мълчанията. Мълчанието е епизод от творческата биография на един безспорен поет. Но то е и онова пространство, което думите са преотстъпили, за да успеем да съзрем удивени всички онези скрити в светлосенчестия тайник на душата ни спомени, болки, опасения и мълчания, до смисъла на които се домогва поетичното слово." Проф. Цочо Бояджиев Модел Жената е полегнала така, че се открива цялото ѝ тяло - с отпусната на хълбока ръка и силует като усмивка в бяло. Полюшне ли се лявата гърда - започват светлини да се прескачат, а дясната потрепне ли едва и я докосват ... |
|
|
Съставител: Руси Чанев. ... Поетични творби на три поколения от една фамилия - Любомир , Владимир и Боян Левчеви, са събрани в книгата Рецитал край каменната маса. Рецитал край каменната маса е разделена на три цикъла - Любов, Свят и Бог. Това са теми, към които и тримата автори имат подчертан интерес, разказват издателите. Книгата е илюстрирана с портретите на Любомир, Владимир и Боян Левчеви. Те са рисувани от съпругата на Любомир Левчев - художничката Дора Бонева. ... |
|
|
"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски , защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
|
|
Куклата бебе е част от серията "Baby Born", в която ще намерите още играчки по темата. ... "Време е за обяд... Ммммм, колко вкусно... а като изядеш кашата, ще облечем чисти дрешки и ще излезем навън в парка. След това..." Сигурно често чувате как малката госпожица вкъщи си съставя подобен график. Е, не е изненадващо - все пак, макар и на игра, Вашето момиче иска да бъде досущ като голяма и да е грижовна и мила като мама. В сериозния "майчински" график обаче може да участва кукла, която е като истинско бебе. Но не само във външния си вид, а и в това, че може да бъде нахранено, сложено да спи, ... |
|
|
Николай Йорданов е роден през 1978 г. във Варна. Работил е като креативен продуцент на предавания като "България търси талант", "Страх", "Африка: Звездите сигурно са полудели", "Ясновидци", "X Factor", "Гласът на България", "Игрите на звездите" и други. В момента е асистент по драматургия и преподавател по риалити тв формати в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Съавтор на биографичната книга "Записки по ада", написана заедно с Валя Червеняшка. "Не казвай на мама" е първият му роман. Кой бях приживе? Мъж или Жена? Дали бях Нае-ил, ... |
|
|
Носител на "Пулицър" за 2003 г. ... "Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г. В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към ... |
|
|
Песните записани върху диска са в "mp3" формат. ... |
|
|
Любовта към книгата трябва да ми е вродена от неграмотната ми и самоограмотявала се майка. В Македония (тя е от солунското село Куфалово) не могла да ходи на училище, защото нямало смисъл. Когато дошли в България, била вече твърде голяма. Не си спомням дали баща ми беше грамотен, защото почина много млад - 30-годишен. Майка ми овдовя на 25 години, но въпреки неописуемо тежкия живот, винаги намираше малко време да прочете вестник или книга. Първите 50 стотинки, които мама ми даде да си купя нещо за закуска, аз похарчих да си взема "Бабата в кюпа" - приказка за Баба Яга. Това е една трагикомична история, която ... |
|
|
"И пак занизаха се чудни нощи с гласа ѝ леко дрезгав населявани..." Шахриар е писател, изгубил своето вдъхновение, чиито музи всяка сутрин си тръгват разочаровани от палата и разнасят славата му на убиец на жени и на илюзии. Разочарованието и за двете страни е огромно - музите си тръгват огорчени, а Шахриар всеки път посреща утрото отегчен и без творческо вдъхновение. Докато една вечер не се появява Шехеразада и приказките сякаш започват да се пишат сами. Шахриар е щастлив, а перото му лети по страниците като пламенна любов, в която има всичко - и щастие, и вдъхновение, и възторг. Но и болката от ... |
