"Литературните анкети имат смисъл, когато се провеждат със стойностни литературни творци, които имат знакови за националната си литература творби и запазено място в литературната ни класика или литературната ни история. Освен това трябва да имат богат и интересен творчески живот и биография, за да споделят важни размисли и истории, както и да ги разкажат смислено и вълнуващо. Такъв несъмнено е Георги Мишев . Литературната анкета с Георги Мишев е осъществена в продължение на няколко месеца. В нея той е на високото си писателско ниво, познато от литературното му творчество. Прочитайки анкетата, читателите ще научат ... |
|
|
Иван Михайлов в продължение на 66 години ръководи борбата на макдонските българи за свобода и народност. Той е в пълна нелегалност и у нас, и в емиграция - в Турция, Полша, Унгария, Хърватия, Австиря. В Италия, където оценяват величината му като историческа личност от европейски мащаб, той живее в продължение на 42 години под името Иван Атанасов. Тайнственият му дом се превръща в Йерусалим за македонските българи под робство - в свещено място. Г-жа Вида Боева-Попова, личен и политически сътрудник на Иван Михайлов в Рим, направи необичаен жест към публициста Цанко Серафимов , като го въведе в духовното пространство на ... |
|
|
Си Дзинпин (1953) е председател на Китайската народна република и генерален секретар на Китайската комунистическа партия. Завършил е престижния Пекински университет Цинхуа. Като губернатор на провинциите Фудзиен (36 млн.) и Джъдзян (54 млн.) си спечелва авторитета на непримирим борец с корупцията. След като става водещ представител на петото поколение ръководители на Нов Китай, лансира идеята за Китайската мечта. Роден е в Пекин на 15 юни 1953 г. Син е на известния китайски политик Си Чжунсюн - бивш заместник-председател на Държавния съвет (вицепремиер), уволнен и репресиран при политическа чистка на Мао Дзъдун през 1962 ... |
|
|
"Политическият език е въведен, за да накара лъжите да звучат достоверно, а убийството почтено, и да придава плътност на всяка вятър-работа.""Както и при християнската религия, най-лошата реклама за социализма са неговите привърженици.""Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, настъпил човешко лице - хем завинаги." Книгата е част от поредицата Без цензура на ИК Веси . ... |
|
|
Действието се развива в края на XVIII, началото на XIX век. Котел е едно чисто българско гнездо в Балкана. В Котел турски аскер не е имало, забранено било кадъна да ражда там. Жителите на Котел са били дервенджии, пазители на прохода. Ето защо те са се ползвали със специални привилегии от страна на турската власт. Котел е бил богато село, в което занаятите са процъфтявали. Произвеждали са вълнени платове, шаяци, които продавали за изработка на униформи за турската армия. Под ръцете на българките са били изтъкавани красивите вълнени котленски килими, известни до днес. Скотовъдството е било друг сериозен източник на ... |
|
|
Тайните на старите полицейски досиета ... В тази книга не се дават отговори. В тази книга се поставят въпроси. Истински ли са героите от най-новата ни история? И преди 9 септември 1944 г., както и днес, политиците не са такива, каквито изглеждат. Анна Заркова е родена в София. Завършила българска филология в СУ “ Климент Охридски ”. Репортер, редактор и отговорен редактор във вестниците “Ком” – Берковица, “Транспортен глас”, “166” и “Труд”. Носител на Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон, 1999). Автор на книгите “Големите убийства” (“Куршуми по време на преход” и “Смърт по царско ... |
|
|
Как да извлечем истината от купищата фалшификации, които хронистите, писателите и властниците на Московия, Руската Империя, СССР, Руската федерация произвеждат от четири века насам? Може би с един нетрадиционен аналитичен подход, който бих нарекъл Полет над историчето гнездо (благодаря на Кен Киси за заемката). Държавата Россия, нейните управници и сместа от племена и етноси, дължаща названието си российски народ на Петър I, образуват порочен кръг, в който всяка от съставките извлича най-лошото от другите две. Приключва втората ми обиколка около московската черква Василий Блажени, но разностилните кубета не ми ... |
|
|
"Забравих да умра" е покъртителна - и поучителна - история на човек, "невидял нищо друго освен крайности в живота". Най-ценното в нея е, че е написана не от теоретизиращ, всезнаещ психиатър или психолог, а лично от страдалеца - с неговия патос, с неговите сълзи и с неговата кръв. Ритъмът е забързан и накъсан, повествованието - задъхано, нетърпеливо, езикът - цветен, непочтителен в падините, но и вдъхновен във висините на едно "красиво изцеление". Днес Халил Рафати е преборил демоните си и от наркодилър се е превърнал в учител по здравословен начин на живот. И по надежда. Учител по надежда. ... |
|
|
Иван П. Стоянович принадлежи към най-видните хора на духа, които нова България е родила. Дошъл на този свят в неподходящо време, той блестя, докъдето и както можа, обхващайки кино, театър, литература, музика, администрация, че дори и семейния живот."Иван тълкуваше възрожденското си минало под твърде широка усмивка, за да може да се спаси в него, и не можа да се преодолее да стане част от тоталитарния свят, който го ползваше в рамките на кафеза. Нито опортюнист, нито революционер, системата в края на краищата го уби, но ни остави наследство на автор, с когото Аркадия донякъде става възможна." Из книгата ... |
|
|
Рене Арав е един от малцината наши сънародници от еврейски произход, преживели драматичните години на Холокоста. Роден и живял до навършването на осемнайсетата си година в София, той се опитва да възкреси спомените си от онези години и да отдаде почит на хората, които са променили съдбата на семейството му. През изтънялата нишка на спомена авторът ни превежда през годините на щастливото си детство по времето, когато в България е приет и действа антисемитският Закон за защита на нацията (1941 - 1944), през семейната си драма или Сапунената афера, завършила с обесването на двама членове на фамилията Арие, и опитите за ... |
|
|
"Аз все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие, което му е дадено от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци. И е предназначено за тях... Това просто, вълшебно, нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да изживее. И може би този живот няма да бъде това, за което е мечтал на младини; няма да е крилата мисъл, полет. А ще бъде може би само една клетка, която приема сока от земята и го предава нагоре... Предназначението ни е да върнем на хората това, което сме взели от тях." Апостол Карамитев Апостол ... |
|
|
40 истории, 40 портрета. ... "Моят избор на героини в тази книга робуваше на едно-единствено условие: да могат да служат за пример и вдъхновение на днешните момичета. На тези, които са неуверени, плашливи, несмели. На тези, които лесно се отказват от мечтите си, ако срещнат препятствие или неодобрение. Които се страхуват от обществено порицание, боят се да бъдат различни, любознателни, страстни, дръзки... На тези, които не смеят да бъдат щастливи или свободни посвоему." Петя Александрова ... |
