Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Свят, изпълнен със слънце, смях и малко тъга. Така изглеждат пределите на вселената, описана от Алфонс Доде в страниците на това издание. Всъщност светът, изтъкан от полярно различните чувства, е резултат от живота на героите от двете произведения в този том – "Дребосъчето" и "Писма от моята мелница". Издаден през 1868 г. романът "Дребосъчето" постига блестящ успех. Приживе самият Доде споделя, че е създал първата част на един дъх, докато втората го е поизмъчила. Причината е, както казва автора, това, ... |
|
Това е роман за трима непознати, събрани от невидима сила. Преследвани от сънища, видения и неочаквани текстове те се впускат в изпълнението на мисия, която не им дава покой. Дали става дума за Бог, извънземна сили или нещо напълно неочаквано? Романът поставя едни от важните въпроси на съвремието ни - защо сме такива, каквито сме, защо не можем да продължим напред, а се въртим в омагьосан кръг. Спиралата на живота ли е виновна за това или ние самите? Отговорът ще ви изненада, както и предложеното решение. Известен испански гадател е натоварен със задачата да открие дъщерята на политика Хорхе Алварес. Бивша стриптизьорка, ... |
|
Един войник потегля на война със своите фюрери, като се идентифицира с тяхната бруталност и цинизъм. Въпреки че разбира жестоката им игра, той е готов да участва в нея, защото е доволен да има работа и храна. Когато на фронта иска да спаси един капитан, който повече не може да понася жестокостта на своите хора и се отправя директно към гнездото на вражеска картечница, ръката му e простреляна. Като инвалид, негоден да воюва, и отново безработен, бившият войник потърсва момичето, с което се е запознал преди да потегли за фронта. То обаче е уволнено и поради направен аборт сега е в затвора. Тогава той убива счетоводителя, ... |
|
" И така, посред моя семеен роман тук могат да се открият единствено отделни изображения на предисторията на тялото - тялото, което се отправя към работата, насладата от писането. В това се състои и теоретичния смисъл на ограничението; да разкрие, че времето на разказа /образността/ завършва с младостта на субекта: биография има единствено в непроизводителния живот. Веднага щом започна да произвеждам, щом започна да пиша, то самият Текст ме лишава /за щастие/ от моята повествователна трайност. Текстът не може нищо да разкаже; той увлича моето тяло нанякъде, далеч от въображаемата ми личност, към някакъв безпаметен език, ... |
|
Роман за човешката уязвимост и последствията от травмата, която се предава от поколение на поколение, за унаследените тъги и недоволства, които носим в себе си, без да осъзнаваме, и които повлияват живота и съдбите ни. И за невидимата нишка, която свързва всички неща."Скъпи читателю, Романът, който за моя радост си отворил сега, разказва тежка и мрачна история, но ми се иска да вярвам, че посланието му си остава обнадеждаващо. Тук има и страници, които ще ти разкрият озарени кътчета от света, те ще те покорят и ще ти е приятно да поживееш в лоното им на брега на Дунав и в близост до друга голяма река, Прут, на място ... |
|
"Който се опита да раздели "Отворени възможности", тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите. Съзнателно бягаща от институциите "избрани", "събрани", "нови" стихотворения, тук те са заедно - публикувани и непубликувани (включително "Стихотворенията, от които се отрекох") - в едно гигантско ... |
|
Навярно звучи твърде мелодраматично, но в момента се чувствам точно така. Казвам се Бруклин Пиърс, на петнадесет години съм и не мога да вземам решения сама. Имам предвид правилни решения. Сериозно, не си спомням кога за последно избрах правилното решение. Помня обаче десетки провали. Включително купона, който организирах, когато изгоря една къща. Е, затова и започнах собствен блог. За да помоля читателите да вземат решенията вместо мен. Точно така, предадох се. Реших да оставя другите да избират коя книга да чета за часа по литература и дали да приема поканата да се включа в отбора по дебати. Позволих им дори да избират ... |
|
"И вечността не стига" представя Китай в края на династия Мин. Даошън живее в планината сред монасите даоисти, от които е усвоил изкуството да лекува и да предсказва бъдещето. Един ден той напуска спокойствието на манастира (не е положил обет), решен да потърси единствената жена, която е обичал – тази, която е срещнал преди тридесет години, когато като млад цигулар е свирел в пътуващ оркестър и няколко разменени погледа, една споделена усмивка продължават да дават смисъл на живота му. Любовта на Даошън и Лан'ин намира своята пълнота в сливането на две души, които най-сетне се намират и остават завинаги ... |
|
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... Какво е времето? А дните? какво е времето? а дните? една поредица от наранени рози... душата ми изпила земните знамения разсипя ги и себе си разсипа... душата ми е вестоносец на желания; но няма рана, която да се вижда, ала любовта ме все така изтича, безплътна лава, изгаря ми плътта. Хилми Явуз Хилми Явуз е роден през 1936 г. в Истанбул. Висше образование завършва във Философския факултет на Лондонския университет (1964 - 1969). Пише критика и изследвания за всекидневниците "Джумхуриет", "Миллиет& ... |
|
"На страниците на тази книга живее старица, която втъкава предсказанията си в гоблени. Бод след бод, цвят до цвят тя извезва бъдещето на хората от едно село край една планина, която е толкова ревнива, че трябва да бъде взривявана, за да пусне през себе си влак. А само реката дотогава е имала такава привилегия. Дошъл е новият век, минала е първата голяма война и селото строи новия си живот - сюжетът проследява живота на три поколения през миналия век на място, на което има двуглав козел, баячки, лечителки, скрито съкровище, случки, които приличат на сън, и сънища, които са по-истински от живота. Ако това вече извиква ... |
|
"И тъй като, за мен ти, Моцарт, беше внезапна любов със закъснение. Внезапната любов е толкова загадъчна в изкуството, колкото и в любовта. Това не беше толкова откритие, колкото откровение. Внезапната любов е нещо като пророчество. Времето се гъне и усуква, и ето че в един-единствен миг изплува бъдещето. Пътуваме през времето. Стигаме не до паметта за миналото, а до паметта за утрешния ден. Такава е внезапната любов: човек разбира, че има да сподели с някого нещо силно, наситено и прекрасно. Когато ми изпрати писмото си, освен музиката ти получих и убеждението, че с теб ще изживеем заедно една дълга и красива ... |
|
Надин дьо Ротшилд e родена на 18 април 1932 г. в Сен-Кантен, работнически квартал на Париж. Тя се гордее с произхода си: баща и е монтьор в завод. От детството си се отличава със своята непринуденост и чувство за хумор. Между 1952 и 1962 г. тя играе в поредица филми (под псевдонима Надин Талие). Оттогава поддържа връзки с някои звезди на френското и световното кино (за някои от тях разказва в книгата). През 1962 г. се омъжва за Барон Едмон дьо Ротшилд (1926-1997) и влиза в най-влиятелните международни политически и финансови среди. В книгата си "Щастието да ни харесват, изкуството да преуспеем" баронесата ... |