Да си родител на малко дете не е лесна работа. Как да отговаряш на желанията му и да не изпълняваш капризите му? Какво да правиш, когато се буди нощем с писък? А когато отказва да се облече? А когато се тръшка по земята или ви хапе или бяга от вас на улицата? Когато сякаш нарочно прави всичко възможно да ви вгорчи живота? Как да запазите самообладание, как да овладявате гнева си и да научите и детето си да овладява своя? Как изобщо да се справяме с малките чудовища, които толкова обичаме? На тези въпроси и на много други отговарят Даниеле Граф и Катя Зайде с хумор и самоирония. Не дават рецепти, само ценни съвети и главно ... |
|
|
Дискът представя малка част от богатото и разнообразно творчество на Андрей Врачански, неговите хора - само 17 от 52, като всяко едно от тях има своята история на създаване и е провокирано и вдъхновено от конкретно преживяване. "Моята годеница", заема особено място в творчеството на композитора и се превръща в емблематично. Еленините хора, са от любимите на автора и в диска може да чуете още пет от тях - "В детската градина", "Веселата тракийка", "Пелевунски моми", "Защо ме забрави", "Палавите внучки". Андрей Врачански (1915 - 1990 г.) е роден в с. Селановци, ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
Роса Аз бях роса готова рози с влажен дъх да сътворя, във шепите си носех любовта, но бях роса роса росила на есента... - Обичам те, - отроних? Тя ме разбра - превърна ме в слана. ... |
|
|
Предупреждение Ще дойдат дни - и ти ще спреш да знаеш, сърцето - да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли - какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш - за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя. 1897, Робърт Фрост ... |
|
|
Книгата "Никой на прага" събира избрани стихотворения на Калин Донков. Издава се по случай неговия 80-годишен юбилей. Блус Съмнения, възторзи, страх - съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах! И само век ще те обичам. Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта! Не чакай: забрави ме вчера... Калин Донков ... |
|
|
"Има ли барутът мирис? Пътуваме с малко микробусче по магистралата Мюнхен - Линдау. След Бон и Кьолн, вчера и днес приключиха и протестите в Мюнхен и групата се насочи към последната точка от програмата. Още като ме видя в Бон, Петра ми се хвърли на врата и без да се притеснява от Герд Бастиян ме разцелува по страните за добре дошъл. И веднага ме включи в екипа. И ме забрави, защото мероприятията вече течаха. Аз и нямах претенции, защото тихо си се мъкнех с групата им и сбирах зрънцата от нужната ми информация. Както е редно, за това, което не ми беше ясно, питах и ми отговаряха. Без стеснение, без осукване, както ... |
|
|
"Миналото няма да ме забрави. Моето минало все още се е вкопчило в мен, а спомените ме дърпат назад, докато аз се стремя напред към светлината." Изминали са шестнадесет дни, откакто Джулиет Ферарс убива Върховния командир на Северна Америка и поема властта в Сектор 45. Джулиет все още е момичето, което може да убива само с едно докосване. Тя притежава толкова много сила в ръцете си, че светът тръпне в очакване да види какво ще последва. Джулиет и Уорнър рискуват всичко и когато немислимото се случва, те трябва да се изправят пред мрака, който съществува както в тях, така и извън тях. Ще успеят ли те да се ... |
|
|
Ако (се) забравя някой ден... Аз искам да запомниш най-доброто в мен. Да съм завинаги такава - посрещаща с усмивка всеки ден. Безкрайно вдъхновена, до забрава. Аз искам да запомниш най-доброто в мен - момиче, в красотата на живота лудо влюбено, което всеки миг на нежност, подарен от теб, в сърцето си е сбрало, някога изгубено. Заедно Кафето сутрин, ако искаш - с мляко. И кратката раздяла с Хубав ден! Разкошеството някой да те чака. И този някой да очаква мен. Следобеди със сладки аромати, въздишките по повод филм любим. И всякакви вълнения крилати, с които нощем можем да летим. И нежността на тънкото ми кỳ ... |
|
|
"Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж... интровертна, застрахована в заглавието Монодиалози, а всъщност... с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!" Камелия Кондова, ... |
|
|
|
