Творческа биография на режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева. ... |
|
|
Книгата съдържа 2 произведения - Ничиите деца на България през моите очи на Теодора Пенева и Съдба на дете на Ивайло Митев. ... "Ние сме създатели на света, описан тук. Създаден с нашето участие и безучастие. С нашето решение да подкрепим хората, които се борят за оцеляване, или да продължим, както досега - без да ги виждаме, без да ги чуваме, без да сме част от техния свят. Те са отхвърлени от всички: родители, държава, общество..." Из книгата Ничиите деца на България през моите очи е автентичен разказ за усещанията, впечатленията и виждането на страничен човек за децата в институциите на България след ... |
|
|
Основен мотив на книгата е нишката на съдбата, която предопределя изключително интересен живот изпълнен с превратности и приключения, които понякога изглеждат невероятни. Нишката на съдбата в моя живот е мемоарна книга за доц. д-р Иванка Кирова. Тя е автор на книгите Природосъобразен живот, Духовните тела в теб, Живях в Коми и други. Д-р Кирова също така е автор в рубриката Човекознание на вестника със статии За духовно и душевно здраве, Природосъобразен живот, За духа на българския народ. Доцент д-р Иванка Кирова, к.м.н. е пионер у нас в научната разработка, внедряването и популяризирането на направлението за ... |
|
|
"Читателю, щом държиш вече Връзка готически ключове, приеми моите думи като едно малко ключе към съзнанието на Поета. Бъди сигурен, че той няма да те изостави и пред този висок бряг, а ще продължи нататък с още повече буря и ярост в душата и ума." Красен Камбуров Красен Камбуров е български поет, есеист, драматург, белетрист и преводач. Роден е на 21 ноември 1949 г. в Пловдив. От 1950 г. живее в София. Завършил е българска филология в Софийски университет Св. Климент Охридски. Работил е в редакцията на сп. Философски алтернативи и в отдел Архиви на Националния литературен музей. Член на Съюза на българските ... |
|
|
Разказите на Лана са откровени, увличащи и ухайни като пролетни цветове в корейска градина. Тя тръгва от България с мечта в сърцето и перо в ръката - и стига до Южна Корея, където съдбата ѝ разгръща страници, достойни за сериал. Светлана Методиева - Лана, както я наричат там - печели едно от най-престижните поетични състезания в страната и неусетно се превръща в телевизионна звезда, водеща, актриса и разказвач на истории. В разказите ѝ има всичко - нежност, смях, носталгия и онази особена магия, която се ражда, когато Изтокът срещне Балканите. Моята Корея - мечта и съдба е изповед и пътепис, приказка и ... |
|
|
"Речник на признанията за моето българско време или щрихи към македонската орис" от Цанко Серафимов е книга: изповед на един българин от Македония; равносметка за амплитудите на човешките лутания и устреми; пътуване из детството и младостта; самосъд; катарзис след рухването на една система (1989), изградена върху лъжата, лицемерието, егоизма, химерите и жестокостта; съпричастие към страданията на хиляди български души във Вардарска, Егейска и Пиринска Македония, подлагани на гнета на турски, сръбски и гръцки тирани; възмущение за предателството на българщината и геноцида над българския дух от страна на ... |
|
|
|
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
След Обич идва втората стихосбирка на авторката Веска Николова със заглавие Сила. В нея тя поставя на първо място силата да живееш, да се бориш и да следваш идеалите си. Творческите ѝ стремления се издигат към висините на духовността, на безсребърничеството, на тихо изречената любов към родината. Засяга проблема за самотата и вечните екзистенциални въпроси. Търси корените си в сложния и динамичен съвременен свят. Миг Кой бяха пред нас? Глутница страхове - сиви вълци. Не е ли тъмнината, подгонена от утрото - този весел овчар, нагазил по роса в тревите? Кой скача там с рижа опашка, затрептяла над равнината? ... |
|
|
Този роман проследява всяка от историите на четиримата войника, които си разделят дрехите на Исус Христос."А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял. Взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу, затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде, за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това." Йоан 19:23-24 ... |
|
|
Цанко Серафимов е автор на историко - публицистичните трудове "Македония IX в. np. Хр. - XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя" (2018), "Ециклопедичен речник за Македония и македонските работи" (2004, 2017), "Речник на признанията за моето българско време или щрихи към македонската орис" (2016), на литературните портрети "Биографии на писатели или стълбове на българската духовност" (2006), както и на студията "История славянобългарска - манифест на новото бреме" с адаптация на Паисиевия труд на съвременен литературен български език (2017, 2018), на пиесата & ... |
|
|
Том с най-доброто от любовната лирика на Недялко Йорданов. Подборката е направена от самия автор и включва както класическите му любовни стихове, така и някои от най-новите му творби, посветени на съпругата му - актрисата Ивана Джеджева. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не ... |
