Книга двадесет и пета от поредицата "Философия за всеки". ... Ибн Сина, известен с латинизираната форма на името си Авицена, е вероятно най-значимият арабски философ, учен и енциклопедист и един от най-великите мислители в средновековния свят. Работи по обширни по обем теми - от човешкото тяло и законите за движение на небесните светила до принципите на възприятието, понятието за душа, математически парадокси, естетически проблеми, особеностите на езика и какво ли още не. Заради уникалната амалгама от тезите на аристотелианството и на ислямската теология във философските му разбирания учените го определят като ... |
|
|
Метафизиката в Арабското средновековие: Ал-Кинди, Ал-Фараби, Ибн Сина. ... "Забравената наука" е опит да се разбере по-добре начинът, по който метафизиката влиза в арабския свят, и значенията, които добива там. Тези особени значения, които западната наука е забравила или принципно е отказала на метафизиката, описват един колкото интелектуален, философски, толкова и специфично ислямски, културно-исторически феномен. В тези свои непознати измерения метафизиката се доближава до алхимията, медицината, придобива мащаба на антропологичен и дори космологичен проект. Превръща се в практика на интелекта. Тодор П. ... |
|
|
На 27 юни 1527 г. на площада пред главното здание на Базелския университет един професор ритуално изгаря пред студентите си трудовете на Хипократ, Гален и Авицена. Това кощунство парадоксално поставя началото на качествено нов скок в медицинската наука. Защото професорът е Парацелз, а с демонстративното изгаряне великият ренесансов лекар, хирург и естествоизпитател на практика пръв дръзва да оспори погрешните постулати в трудовете на дотогавашните медицински светила и да подложи на съмнение цялата схоластична медицина. Затова и наричат Парацелз баща на научното изследване. Но и преди него здравната наука има своите ... |
|
|
"Толкова бързо се изнизаха дните от миналогодишния зимен брой до настоящия, че все по-често започнахме да си задаваме въпроса Земята ли е започнала да се върти по-бързо, или ние пораснахме изведнъж. Така се увъртяхме във времевата въртележка, че почти щяхме да пропуснем факта, че този брой е точно двайсетият, пристигащ с поредността на сезоните, в голям формат и концентриращ 360-градусовият ни поглед в една посока. Бързото време донесе със себе си и други изненади. Ето, тази година се навършиха 50 години от първото българско изкачване на седемхилядник - Авицена, а по случайно или не стечение на обстоятелствата, точно ... |
|
|
Великият персийски учен, философ, лекар и представител на източния аристотелизъм - Авицена (980 - 1037), препоръчвал дафиново масло при болни стави, камъни в бъбреците и жлъчния мехур, нервно напрежение, задух. А Хипократ (460 г. пр.н.е. - 366 / 365 г. пр.н.е.) - "бащата на медицината", твърдял, че дафиновото масло помага при спазми, а листата препоръчвал при болки и при раждане. В Древна Елада и в Римската империя дафината била смятана за свещено дърво. То символизирало славата, величието и ореола на победата. Засаждали го край храмовете на бог Аполон - бога на Слънцето и изкуствата в Древна Гърция, на ... |
|
|
Мъдрите хора отдавна са разбрали, че нашето лекарство е близо до нас и обикновено никне в двора ни. Жиловлекът, глухарчето и невенът са чудодейни билки, които могат да ни излекуват и предпазят от стотици болести. Неслучайно наричали жиловлека, "майката на всичките билки". Той бил известен още преди 3000 години в Китай, където го берели за медицински цели и го продавали много скъпо. В Древния Рим и Гърция семената на жиловлека били използвани при болести на стомаха, червата и при дезинтерия. Римският учен Плиний Старши (1 век от н.е.) препоръчвал в месния бульон да се добавя жиловлек и така се получавало ценно ... |
|
|
По случай рождения ден на актьора Филип Трифонов, напуснал ни в началото на 2021 година, от печат излиза издание с автентични негови текстове. Пред читателя се разкриват по абсурден начин исторически факти, които Филип Трифонов успява да издигне от ранга им на музейни експонати в изпълнени с човешки смисъл и ценност истини. В книгата личат гражданската му позиция и погледът му на писател, които от най-ранна възраст сякаш никога не са го напускали, а са го съпътствали във всяко негово екранно, сценично и житейско превъплъщение. Автобиографични, литературни и театрални текстове, художествени фрагменти, бележки от реалния ... |
|
|
Послания и завети. Книга 7 от поредицата "Бележки от вечността". ... Тук са представени мисли и афоризми на прочути персийски автори от периода X-XIV в., чието творчество им е отредило неотменимо място в световната литература и история: Фирдоуси, Авицена, Омар Хаям, Ал-Газали, Хаким Санай, Низами, Аттар, Руми, Саади, Хафез и Джами. Мисли от книгата "Онова, което Бог каза на розата и я накара да се засмее в цветове, каза и на моето сърце и го направи сто пъти по-красиво.""Всеки миг аз извайвам съдбата си с длето; аз съм резбар на собствената си душа." Руми "Светът е шахматна дъска ... |
|
|
Арабският халифат, X век - един от учениците на прословутия Авицена открива древна рецепта на дълголетието, чийто символ е уроборосът - змия, захапала собствената си опашка. Лисабон, 1705 г. - Себастиан, йезуитски монах, посветен в тайната, разбира, че рецептата, донесена от тамплиерите в Европа, не е пълна. И тръгва по следите на изгубените страници, следван по петите от Раймондо Ди Сангро, неаполитански принц и алхимик, който е убеден, че Себастиан използва загадъчния елексир. Багдад, 2003 г. - американски войници откриват супермодерна лаборатория, в която италиански доктор, вманиачен от идеята за уробороса, е умъртвил ... |
|
|
Книга първа от поредицата "Основи на здравето" ... Амирдовлат Амасиаци е световно известен арменски енциклопедичен учен и лечител. Славата му е сравнима с тази на Хипократ и Авицена. Образова се в Константинопол при най-опитните за времето си лекари, които му присъждат званието магистър по медицина. Великият султан Мехмед ІІ го назначава в двореца си. Но интригите срещу него, не на последно място и защото е християнин, го карат да напусне. Като пътуващ лечител той опознава и изучава най-различни билки от Мала Азия, Иран, Балканите. Тъй като говори свободно гръцки, латински, арабски, персийски и османски, успява ... |
|
|
Иван Богданов (1910 - 1992 г.) е виден изследовател на българската литература, архиист, библиограф, автор на около 70 книги. Започва да публикува в литературния печат през 1933 г., а през 1940 г. издава първата си книга, посветена на Илия Блъсков. През периода 1946 - 1960 г. е изолиран от текущия литературен живот. По това време не се отчайва, а работи активно върху голям брой свои проекти, които виждат бял свят по-късно. Автор е на енциклопедични и справочни издания, превърнали се в еталони. Сред тях - "Речник на българските псевдоними", "Българска литературна периодика", "Енциклопедичен речник ... |
|
|
Едно от най-известните растения, което, освен широкото си използване в кулинарията, е познато и като целебно средство за редица заболявания, е джинджифилът. Като пикантна подправка и лечебно растение той е известен още от незапомнени времена. Познат още с названията исиот или имбер, името му на санскритски означава "универсално лекарство". ... |
