Първа книга от поредицата Българските генерали 1878 - 1946 г. съдържа биографични данни, засягащи жизнения път и делото на 125 генерали от Третото българско царство. Акцентът е поставен върху участието им в изграждането на Българската армия и в петте войни, в които България воюва през периода 1878 - 1946 г. Изданието обръща поглед към личностите, поставили основата на Българската армия, към генералите - познати или малко известни, популярни или забравени, служили на България във война и в мир, стояли начело, но и споделяли трудностите с войската си, допускали грешки и обвинявани в грешки, съдени с вина и без вина, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Сватби на животни и неща" - една книжка за деца и не само, с думи и рисунки от Рая Господинова и баща ѝ Георги Господинов. За невидимия живот на нещата около нас, за фантазиите на късните следобеди, когато и малките и големите са готови да измислят игри. Какво ще стане, ако... се съберат диван и крокодил, костенурка и шкаф, книга и сладолед, камила и чайник... Някои ще си кажат "чао и сбогом", други ще си пожелаят мухоежи, крокодивани и камилочайничета, които миришат на лайка с мед. Играеща книга, измислена, когато Рая още няма 6, а баща ѝ е на 7 пъти по толкова, че и отгоре. Книга, ... |
|
Бончо хленчи: "Клонче ризката ми скъса, а пък панталона Мони ми изпръска. Шапката остана ей там, във гората взе ми я Мецана право от главата." Йоная Вълчинова Илюстрации: Надежда Каменова ... |
|
През 2018-а се навършват 40 години от смъртта на талантливия български писател Георги Марков, починал в болницата "Сейнт Джеймс" в Лондон на 11 септември 1978 г. Четиридесет години случаят "Георги Марков" не престава да вълнува българската пък и световната общественост. Веднага след смъртта му в Англия се поде антибългарска кампания с обвинението, че Марков е убит от Държавна сигурност (ДС) по нареждане на тогавашния ръководител на държавата Тодор Живков. Този пропаганден шум около смъртта на Георги Марков се превърна в една от най-шумните и истерични кампании срещу страната ни и нейните органи за ... |
|
"... Съобщавам му информацията, той се зарадва много. За мое удоволствие веднага бръкна в чекмеджето на бюрото и ми даде обещаната сума пари. Вървя си аз по “Витоша”, парите топлят приятно джоба ми и си мисля: “Е, те това беше да събереш информация “на тъмно”. Точно както са ни учили в школата в Симеоново и както сме го правили, докато работехме. Май са прави тези, дето казват, че ченге в пенсия няма”. И отидох да купя бутилка вино, да се почерпим вечерта вкъщи." Бончо Асенов е роден през 1946 г. в Перник. Завършил е тригодишен курс във Висшата специална школа на МВР и право в СУ “Св. Климент Охридски ”. Има ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
"Баща ми беше градинар. Сега е градина."Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ... |
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, ... |
|
20 години по-късно. Най-превежданият български роман след 1989-а с думи от автора, послеслов от Бойко Пенчев, български и световни отзиви, чернови, преводи... ... "Естествен роман" навършва 20 години и от излизането си през 1999 не е преставал да вълнува различни поколения читатели. В този смисъл той е "щастлива книга", както пише в послеслова си Бойко Пенчев. Преведен е по цял свят на повече от 20 езика, с отзиви в Ню Йоркър, Таймс, Гардиън и други световни издания. Част от тях публикуваме в края на книгата като свидетелство за отзвука, който един български дебютен роман може да предизвика у нас и по ... |
|
Черешата на един народ: 30 години по-късно. Ключовата стихосбирка на Георги Господинов от зимата на 1996-а „Черешата на един народ“ с незабравимото оформление на Яна Левиева излиза в специално издание 30 години по-късно. Определяна като едно от литературните събития на 1990-те, книгата е забелязана от критици и читатели още при самото си публикуване. Печели Наградата на Сдружение на българските писатели за най-добра стихосбирка на годината. Стихотворения, като Черешата на един народ (дало заглавието на книгата), За леката душа, Образование свише, Роден на 7 януари, Жената на август, За чакъла на земята, Тайните ... |
|
Четвърто издание. ... "Сляпата Вайша" - историята, която стигна до номинации за "Оскар". Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би ... |
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |