"Българска християнска проза" е антология на българската белетристика от първата половина на XX век, създала сюжетно и жанрово разнообразни и стойностни творби с християнска тематика. Представените автори и заглавия са подбрани сред огромно изобилие литературен материал, издирван и събран от стари издания, антологии, сборници и периодика. Антологията включва текстове от следните автори: Иван Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски, Константин Петканов, Ана Карима, Добри Немиров, Георги Райчев, Рачо Стоянов, Николай Райнов, Фани Попова-Мутафова, Константин Константинов, Ангел Каралийчев, Елин ... |
|
|
Съставители: Венета Дякова, Красимира Колева. ... Детски цветослов е продължение на антологията Българска християнска проза (1900 - 1944). Томчето е събрало творби на известни български писатели, предназначени за деца; християнски приказки, легенди и разкази, написани преди 1944 г. Книгата е резултат на всеотдайните усилия за проучване, откриване и подбор на литературата през този период. Съставители са дългогодишният преподавател по български език в Софийската духовна семинария, Венета Дякова, и Красимира Колева, библиотекар в Плевенската регионална библиотека. Те приканват днешните деца и родители "да се ... |
|
|
Сборник в чест на чл. -кор. проф. Милена Цанева. Съставители: Людмила Хр. Малинова, Свилен Каролев, Маринела Димитрова, Кристина Йорданова ... Настоящият юбилеен сборник в чест на чл.-кор. проф. Милена Цанева има за цел да открои както творческия ѝ портрет, така и да представи нови проучвания, свързани с проблемните полета, по които тя работи: Българското възраждане, Иван Вазов, тенденциите и търсенията в българската литература в края на XIX и началото на XX в., динамичните и многолики процеси в духовния ни живот от периода между двете световни войни, съвременната литература; литературната теория, история и ... |
|
|
Една мисия във Волжка България. X век. На картата на света има две държави с името България. И докато Дунавска България на цар Симеон I върви с уверени крачки към своето величие, владетелят на Волжка България, кан Алмас Джилки Сакли, е наясно, че без да се присъедини към някоя от големите религиозни общности на времето, държавата му няма големи шансове да просъществува дълго. Затова изпраща писма до владетеля на Абасидския халифат, халиф Ал-Муктадир, и до византийския император Константин VII Багренородни с молба да му пратят хора, които да му разяснят тънкостите на техните вероизповедания. Пратеникът му до ... |
|
|
18 август започва като обикновен ден, за да се превърне в... последния за света такъв, какъвто го познаваме. От недрата на Земята, от полюс до полюс, се появява стена от сияйна, непрогледна мъгла, която поглъща света. Контактът с всеки останал в нея е загубен, а тя напредва със скоростта на въртене на земята към среща със своето начало. Катастрофата е глобална, паниката е пълна: какво е това, опасно ли е, може ли да бъде спряно, избегнато, преодоляно..., има ли изход? А часовникът тиктака неумолимо... Романът проследява дванадесетте часа от появата на неизвестното явление до момента, в който то ще обгърне цялото ... |
|
|
"В литературата понякога се появяват книги, които не само разказват история, а отварят врата към друг порядък на света, към онова пространство, в което земното и отвъдното се докосват, в което човешкото и божественото разговарят на един език. Ангелът Рафаил е именно такава книга. Още първите страници ни въвеждат в свят, където ангелът не стои на недосегаема висота, а се спуска в калта на селския пущинак, мокри крилете си в треволяка и се колебае като всеки човек, изправен пред избор. Рафаил не е небесен гост, нито пратеник, а свидетел на човешката болка, който не може да остане безучастен; същество от светлина, ... |
|
|
Един отчаян баща, загубил преждевременно малката си дъщеря и разделен с останалите членове на семейството си, търси утеха в "живите картини", които дъщеря му е нарисувала, преди да си отиде от този свят. Ще му помогнат ли те да намери отговорите на най-важните въпроси в живота, които измъчват сърцето му в Голямата страна на неговото емигрантство? Калин Михайлов (род. 1966 г. в София) е поет, есеист и литературовед, преподавател по антична и западноевропейска литература в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на четири стихосбирки, на сборника с есета "Забравената мая" (2020) и на три ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Съдържа произведения на: Емилиян Станев Павел Вежинов Ивайло Петров Йордан Радичков Вера Мутафчиева Георги Марков и други ... |
|
|
Критическа проза. ... Тази книга е посветена на новопроявени тенденции в българската литература от 60-те - 80-те години на XX век и по-специално на т.нар. инфантилна проза. В теоретичен аспект тя разглежда тази проза в качеството ѝ на начален етап в смяната на господствуващия тогава литературен код, а именно катафатичното (в аристотелианския смисъл) с апофатично слово - колебаещото се, нееднозначно слово, възпалително в катафатичната тъкан, схванато в онова време като силно субектно, подменящо и изместващо епическите нагласи, а днес напълно изместило ги. В този смисъл тя е реплика срещу примитивните тълкования на ... |
|
|
Включва непубликувани разкази. ... Естетическата платформа на диаболизма в световната литературата черпи вдъхновение от готическия роман и мистичния романтизъм на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алан По. В Русия диаболизмът добива екстатични и гротескови форми в творчеството на Гогол. У нас в кошмара на времената между двете световни войни диаболизмът е натоварен с отговорността да трансформира темите и проблемите на модерността чрез езика на фолклора и фантазното, за да даде нова трактовка на отчуждението и на безсилието за справяне с битието. В този аспект произведенията на Светослав Минков, Георги Райчев, Владимир Полянов и ... |
|
|
Сказът като повествователен тип, занимава учените, които работят в полето на литературната наука, защото този повествователен феномен като художествено явление се възражда в руската литература от традицията, пуснала корен в творчеството на Н. В. Гогол и Н. С. Песков, за да "зарази" много национални литератури като сръбската, чешката, френската, испанската, американската, та и българската. Сказът като тип повествование напомня за връзката между устното народно творчество и голямата литература. Проф. Д-р Запрян Козлуджов, сегашният ректор на Пловдивския университет, изтъкнат учен литературовед, от доста време ... |
|
|
Като чете човек тези разкази, току избухне в смях, а после почне сам да си се чуди на какво, за бога, се е смял. Не ще и дума, Любомир Котев пак е развихрил завидното си разказваческо умение, пак е прибавил към него онова масалджийско сладкодумство, реди остроумни диалози, описва смешни случки и всякакви чешити в тези случки, и откъде тогава това свиване на гърлото?!... Как така отвъд карнавалната шарения на текстовете, отвъд пределната стилизация в наглед забавните и находчиви истории читателят внезапно изстива от усещането, че в цялата тая работа няма нищо, ама съвсем нищо весело?!... ... |
