Този необикновен пътепис е книга за любови и умирания и за живота в интервалите помежду им; вълнуващ разказ за обсебените от планините, за ония от тях, които успяват да се върнат в "света на хората", и за останалите завинаги в прегръдката на ледовете им; учебник по оцеляване - в планината, в джунглата на хорските завист и сплетни, в бездната на собствените страхове, съмнения и вини. Книга за всеки, който е имал и продължава да има мечти, за всеки, който е търсил, намирал, печелил и губил - битки и цели, приятели и кумири. Книга за самотата - бялата и черната. И за един мъж, поел предизвикателството и на двете. ... |
|
|
|
|
|
Едно малко бяло мече, което повече от всичко обича да вика бау, но невинаги усеща кога да спре. Малко мече, което копнее да бъде голямо и страшно, но не ще и да чуе да не вика бау! Мече, което извиква дори подводно бау! Но идва време, когато над мечето проехтява дружно бау!!! Време, в което мечето научава важен урок и само си обещава да не вика никога, ама никога повече бау! Е, може би само веднъж, за последен път... Мечето, което викаше бау! Да викаш бау или не? Това е въпросът."Привет от Северния полюс, от място, сковано в лед и тишина, тишина по-бяла, по-смълчана и притихнала... Докато не проехтява едно гръмко: – ... |
|
|
Настоящият сборник включва песни от учебниците по музика за общообразователното училище със съпровод на пиано. Песните са различни като жанр, тематика, метроритмична и интонационна трудност, което дава възможност на студентите да проверят сами своите умения да пеят и да ползват музикалния инструмент пиано в учебния процес. ... |
|
|
"Светът в разказите на Евгения Динева сякаш е мястото, което познаваме: с пустотата на междублоковите пространства, със съобщенията върху телефонните екрани, със случайните и нетрайни познанства. Но историите тук напомнят за съществуването на пролуки, в които се явява внезапно просветление. Те отварят спомените, завръщането към детството или към някакви незапомнени и неосъзнати начала. В тях човекът усеща какво е калава - невидима червена нишка, която ни свързва, води ни и може би ни осмисля." Борис Минков "Тези красиви червенозлатисти истории са пример за модерна, концептуална и сетивна проза: умело ... |
|
|
"Пустинята има Безпределни очи, защото Чистотата е очи, а мигът е Неведом. Морето говори, вълнува се. Планината шепти, ухае. Пустинята мълчи, за да чуе гласа на Тишината. В пустинята Покоят и Търпението са корона. В пясъчната буря, усмивката е Царство. В Пустинята едно е важно: да не пресъхне твоят вътрешен Извор. В бурята има вятър, а в сърцето има Тишина - Тишината диша. В Пустинята водата пее, а изгревът е поезия. Пустинята е особена Божия мисъл. Пустинята е в Бога, въпросът е: дали ти си в Бога. Пустинята е Пътят за изчезването в Безкрая. В Пустинята царува този, който може да задвижва Бога. В човека има нещо по- ... |
|
|
На прага на времето е разказ за няколко епохи: личните истории на Маричков се преплитат с тези от историята. Да бъдеш рок музикант през 60 -те години на XX век е трудно начинание. Времето не е замъглило спомените на Маричков, сладкодумно разказва за ентусиазма и проблемите, през които минава, за да шлифова таланта и характера си. От изданието ще научите още за драматични и забавни случки от концерти и турнета на Щурците, истории за приятелство, любов, музика, разочарования, успехи и компромиси - потопете се в тази пъстра картина На прага на времето чрез спомените на една от най-влиятелните рок личности. В книгата ще ... |
|
|
"Из нощните записки на една сова" е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите. Записки на вечната бяла пазителка на вековете, совата, която знае, че "отвъд мечтите вече няма нищо". И която ни оставя завета си, че единствено любовта може да ни помогне да преминем през тъмнината на нощта и да стигнем до изгрева. И пак само тя може да опази мечтите. И нас в този свят. А може би и в другия." Ива Спиридонова, ... |
|
|
Учебникът е одобрен от МОН. ... Учебникът е: създаден от действащи учители; апробиран в практиката; с достъпно и разбираемо съдържание; полиграфски и художествено издържан; съобразен с възрастовите особености и претенции на ученика; лесен и удобен за работа от учителя; иновативен по отношение на избор на музикални произведения за изпълнение и слушане; провокиращ интерес към явления и процеси в музикалното изкуство; разработен в съответствие с музикалните явления и нагласи на XXI век. Учебната система по музика за 6. клас се състои от: учебник книга за учителя Изброените компоненти от учебната ... |
|
|
"Стряскащо увлекателна книга без фабула и без жанр. Ако има, все пак, думи - то те са само част от инструментариума за една много интензивна алхимия, която смесва метафизика и реалност, болезнена конкретика и несмутимо безвремие... В едно. Цяло. Текст, който барабани с пръсти по духовната ти кожа." Илко Димитров "Тази книга - "С. Малка бяла книга за незаглъхващи перкусии" - заслужава специално, задълбочено и обширно говорене... Няма да го направя сега. Това е една чудовищна книга - двамата автори в нея се "прескачат", сменят се полове, сменят се ситуации и накрая се объркваш, спираш ... |
|
|
Греховната младост на Паисий Хилендарски. ... Петър Баанов, мирското име на Паисий, е висок, рус и синеок младеж, достатъчно образован за своето време. Той е изпълнен с енергия и обладан от амбиция да живее във Виена, да търгува в тамошната кантора на брат си Вълчо, там да се задоми и децата му да не бъдат "робове"... Но Петър извършва грях - неволно убива момичето, което харесва. И вместо към Виена, животът му поема към монашеската килия при брат му Лаврентий в Хилендар, за да търси опрощение... Следват десет години, за които и до днес историята и манастирските хроники мълчат. Години на странстване, време на ... |
|
|
"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков. Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива стените ... |
