В бъдещето няма смърт, но няма и нов живот... ... Добре дошли в бъдещето. Безсмъртието и вечната младост са вече факт, а само в Европа живеят 120 милиарда души. Целият континент е покрит с огромни кули, извисяващи се на километър-два над повърхността, солидни и вечни. Деца няма - ако двама души искат дете, то единият от тях трябва доброволно да се откаже от безсмъртието си. Мнозина опитват да измамят системата и попадат на мушката на военизираните Безсмъртни - маскирани щурмуваци, които силом инжектират серума, причиняващ най-страшното: ускорена старост. Ян е Безсмъртен и знае, че той и другарите му са последната ... |
|
|
От автора на "Бъдеще" и трилогията "Метро". ... Няма съмнение, че в момента Дмитрий Глуховски е най-популярният руски писател в България. В последните години успешно се появиха не само нови негови книги - "Бъдеще", "Метро 2035" и "Разкази за Родината", но и бяха преиздадени с нови корици "Метро 2033" и "Метро 2034". Време е за ново начало и за още една знакова негова книга - апокалиптичната "Здрач". Земетресения в Русия, урагани в САЩ, цунами в Индонезия... Целият свят е попаднал във водовъртеж от бедствия, които по странен начин се ... |
|
|
Дългоочакваното продължение на Метро 2033 и Метро 2034. ... Научихме толкова много от Метро 2033 и Метро 2034. Време е да научим истината! Третата световна война прогони човечеството от лицето на Земята. Мегаполисите са или разрушени, или пустеят под радиационните дъждове. Сателитите самотно се носят по орбитите си. Радиото мълчи на всички честоти. Единствено сирените за тревога нарядко огласят предверията на метростанциите. Там, в тунелите под Москва, последните жители на планетата оцеляват ден за ден. Създали са свои нови общества. Воюват или търгуват помежду си. И не се отказват от надеждата да си върнат ... |
|
|
"Разбрахме, че не ни трябва и никога не ни е трябвала никаква нова Русия. Трябва ни само Русия, каквато беше по-рано: имперска, заджуркана по един или друг начин, и няма какво друго да измисляме. За нас няма друго бъдеще освен миналото. Ала имам ли право, след като не предвидих нито войната, нито фактически народното съгласие с нея, след като сега се намирам в политемиграция, а в Родината си съм заклеймен като чуждестранен агент и съм обявен за издирване, да говоря от името на този народ? Пък и кои са тези ние? Може ли да се опише прословутият руски народ или многонационалният народ на Русия? Може ли да се намери ... |
|
|
Продължението на Метро 2033. ... 2034 година. Целият свят е в руини. Човечеството е почти изцяло изтребено. Радиацията прави полуразрушените градове непригодни за живот. А извън техните предели, според слуховете, започват безкрайни изпепелени пустини и дебри от мутирали гори. Ала никой не знае със сигурност какво има там. Цивилизацията угасва. Спомените за някогашното величие на човека обрастват с небивалици и се превръщат в легенди. От деня, в който последният самолет се е откъснал от земната повърхност, са изминали повече от двадесет години. Изядените от ръжда железопътни линии не водят доникъде. Строежите на века, ... |
|
|
Продължението на постапокалиптичния роман на Дмитрий Глуховски - "Граничен пост". Втората книга от антиутопичната поредица на Дмитрий Глуховски отново ни изпраща в разрушена Русия, но отвъд калната Волга, отвъд непроницаемия воал на мъгла вече са изчезнали всички разузнавачи, а граничните пунктове мълчат... В близкото бъдеще Русия е изолирана от целия свят. Вековната Москва се възправя все така гордо като център на малка империя. Жестока гражданска война, приключена с използване на секретно оръжие чрез Божията помощ, е опустошила и обезлюдила някогашната огромна територия. Отвъд Волга вече няма нищо... ... |
|
|
През XIX век ги наричат властелини на мисълта: Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев. Със своите творби те оказват огромно влияние върху умовете на съвременниците си. Наричат Фьодор Достоевски и Лев Толстой съвестта на народа. През XX век Горки, Бунин, Булгаков, Солженицин и редица други писатели осъждат социалното неравенство, говорят за опасността от зараждащия се тоталитаризъм, за отчуждението и самотата на човека. Днес, през XXI век, руските писатели Акунин, Лукяненко, Глуховски, Пелевин са всепризнати майстори на словото, а произведенията им се издават в цял свят. Тази книга представя истории от ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Защо животът и съдбата на Наполеон Бонапарт продължават да вълнуват толкова хора? За него знаем безкрайно много: за войните, за политиката, за дипломацията, законодателството и администрацията му, за неговите министри, маршали, братя, сестри, съпруги и любовници. Но странното е, че колкото повече научаваме, толкова по-малко го познаваме. "Този велик човек е все по-неразгадаем" - казва неговият съвременник Стендал. През 1927 година емигриралият в Париж Дмитрий Мережковски написва една от най-добрите биографии на първия френски император. Тя ни разказва за изключителният живот на един човек с възвишена и ... |
|
|
"Уважаеми читателю, всяка среща с творчеството на академик Дмитрий Сергеевич Лихачов е празник за духа и повод за размисъл. Дмитрий Сергеевич обичаше от все сърце България. За нейната история и култура той написа вдъхновени редове, които оставиха дълбока следа в националната ни културна съкровищница. В тази книга като блестящи камъчета от мозайка са събрани кратки мисли, вълнували Дмитрий Сергеевич през целия му живот. Мъдрото му слово неустрашимо преминава през бурните вълни на съвремието и ни помага да се докоснем до непреходни духовни ценности. Книгата е насочена както към познавачите на творчеството на автора, ... |
|
|
Историята на Санкт Петербург от XX век, разказана от изключителния руски учен - академик Лихачов, известен в цял свят. В спомените му съдбата на едно семейство от Санкт Петербург се превръща в огледало, в което се отразява миналото на цялата страна. Удивителната му памет е съхранила множество епизоди от живота на предреволюционния Петербург, от топографията на петербургските предградия и Соловки, от трудното време на сталинския терор и живота в Соловецкия лагер. По време на Отечествената война авторът е в обсадения Ленинград, където оцелява след трагедията на блокадата. Лихачов говори за детайлите от живота на ... |
|
|
"Всяка беседа на възрастния човек с младите се превръща в поучение. Винаги е било така и сигурно така ще бъде. Ще гледам да съм кратък и да кажа само най-главното - както аз го разбирам - да споделя опита си от преживяното. За беседите си с читателя избрах формата на писма. Тази форма, разбира се, е условна. В читателите на писма аз виждам свои приятели, което ми позволява да пиша непринудено. Защо подредих писмата си именно така? В началото пиша за целта и смисъла на живота, за красотата в човешкото поведение, след което говоря за красотата на заобикалящия ни свят, за красотата в творенията на изкуството. Постъпвам ... |
|
|
В петте диска от поредицата със симфониите на Дмитрий Шостакович са представени № 4, 7, 8, 11 и 13. В шестата програма добавяме още две - № 5 и № 6. Те са композирани в рамките на две години и се различават коренно по своята структура и образност. Петата симфония е написана за кратко време и според признание на Шостакович: "...може да се нарече лирико-героична симфония. Нейната основна идея е преживяванията на човека и неговият жизнеутвърждаващ оптимизъм...". Първоначалната идея за Симфония № 6 е да бъде създадено монументално произведение за солисти, хор и оркестър по творбата на Владимир Маяковски " ... |
