Съставител: Рифат Аларир. ... Газа отвръща с думи разказва за родната земя и нейните борби със словото на 15 талантливи млади гласа. Събрани след израелската операция Лято олово (2008 - 2009), разказите са литературен документ за страданието и тревогите, но и за радостите на хората в Газа. Хора, които също като нас имат амбиции и мечти, но за разлика от нас са лишени от възможността да ги реализират. Днес неимоверно повече, отколкото преди 10 г., когато излиза книгата. Българският превод включва и предговора към второто издание от прочутия палестински журналист Али Абунима (2024). Сред авторите са студенти по медицина и ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Тази книга разказва човешката история на последната граница на Европа: там, където България, Гърция и Турция се приближават и раздалечават, защото това правят границите - приближават се и се раздалечават."Този пътепис нито потвърждава, нито изобличава стереотипите за Балканите. Камо ли да създава нови стереотипи. Нещо повече, Капка Касабова екзотизира за западния читател невралгичната точка, в която се събират българската, гръцката и турската граница. Авторката работи на място по своята книга - тя не ползва, както мнозина писатели с български произход, вестникарски изрезки и фанатизирани информатори. Няма и евтин ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Езерата Охрид и Преспа са сред най-древните в Европа. Свързани от подземни води, но разделени от политически граници, те се намират в планинския триъгълник между Северна Македония, Албания и Гърция – район на стари пътища, църкви, миграции, империи, войни, вери и езици. Към тези езера Касабова се завръща, за да потърси мястото, откъдето произхожда майчиният ѝ род, но пътуването бързо надхвърля семейната история. По вода и суша тя събира историите на хора, чийто живот е оформен от езерата: рибари, монаси, лечители, пазачи, поети, наследници на изгнание, война и мълчание. В техните ... |
|
|
Анима е книга за оцеляването - на света, на душата, на невидимата тъкан, оплетена от хора, животни и природа. Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в дълбоко съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред. Това не е романтична история. Анима е реална, дръзка книга, понякога сурова, но винаги дълбоко човешка. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното - авторката живее сред и със героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисии и мълчания. От тази близост се ражда текст, в който вятърът говори, камъните ... |
|
|
"В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото - си казах аз - не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме... Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад - прави или криви, но извървени от мен. Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят - единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
"Според легендата белият трън бил подарен на хората от Света Дева Мария, която им разказала за лечебните му свойства. Белите петна по листата му били капки от нейното мляко. И действително белият трън се оказа изключителен дар от боговете за хората. Наречен е така заради млечно-белия сок, който изтича от листата му. Затова често го наричат и "млечен трън". Белият трън е не само балсам за черния дроб, но и изключително лекарство за десетки други болести. Биологично активното вещество в белия трън е силимаринът, който се съдържа в семената му; това вещество защитава черния дроб от всякакви токсини, отрови, ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Избра и подреди Светослав Игов. ... "На Атанас Далчев От синята небесна тишина порониха се чисти едри капки, затрупаха в праха, по мойта шапка и на ръката ми се спря една. Тя е дошла от толкова високо, та нейното око е още чисто, защо смени лазурите дълбоки със тоя прах ти, бисерно мънисто? Дали помисли, че и тука има лазури, вечост в погледа под шапката? Ако е тъй, напразно си дошла, че те са тука тъй непостижими. Докосвам устни и изпивам капката, частица от небесната душа." Лъчезар Станчев ... |
