|
|
|
Хроника на един живот с най-големите имена от киното и театъра в България. Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Гинка Станчева, Катя Паскалева, Коста Цонев, Любомир Димитров, Невена Коканова, Стоянка Мутафова и още... ... След 60 години на сцената и над 100 роли в киното, в театъра и в телевизията Емилия Радева подрежда пъзела от срещите, белязали пътя ѝ нагоре. Ще си я представите как учи Коста Цонев на ръченица, как се смее на шегите на Наум Шопов, как опитва да помогне на Катя Паскалева, как споделя някои от най-тежките мигове в живота си със Стоянка Мутафова... "Ние, артистите" е книга за ... |
|
|
"Деликатна в силата си книга. Стихотворенията репликират събития, оставили белези, но в репликата няма яд и жлъч, защото Ненужно е да търсиш заместител на насилието. Поезия, която знае, че малките ни думи са недостатъчни да излекуват миналото, но въпреки това не се отказва." Габриела Манова "Всеки носи по една планина в себе си и по един град. От прозорците на къщите в поезията на Емилия Найденова се виждат планините, а от планините се вижда градът, и това е маршрут, който на човек му се иска да измине повече от веднъж." Албена Тодорова Емилия Найденова е филолог по образование, специалист по ... |
|
|
В романа си Черната сирена Емилия Пардо Басан достига до края на всички човешки търсения, до въпроса за смисъла на живота и безсмислието на неизбежния му изход. В този роман ясно проличава модерната за края на XIX век натуралистична нота, заради която авторката е високо ценена от своите съвременници от ранга на Емил Зола. Черната сирена неизбежно ще накара читателите си да забележат прилики с творчеството на Ги дьо Мопасан и А. П. Чехов. "Тялото на моята сирена не беше бяло, косата ѝ не беше руса. В очертанието на гърдите ѝ имаше неопределеност като тъмните недра, от които излизаше. Косите ѝ ... |
|
|
Под редакцията на проф. Милен Замфиров, д.н.. ... Книгата Приобщаващо образование е първото издание в България, което обединява творческите виждания на над 20 специалисти в областта, свързани с различните аспекти на приобщаващото образование. Използвани са не само авторитетни литературни източници, но и надежден авторски и международно утвърден инструментариум на представените интересни и качествени изследвания. Важно достойнство на изданието е, че то разкрива взаимната връзка в равностранния триъгълник семейство-училище-общество в контекста на приобщаващото образование. Съществен принос е утвърждаването не само на ... |
|
|
"Тази книга не се чете, тя се изживява! Тя е за всички жени, които някъде по пътя са изгубили себе си, както някога направих и аз. Поглеждаш се една сутрин в огледалото и виждаш непознати очи в собственото си отражение. Дните се нижат, но без значение дали имаш мечтана работа, прекрасен партньор, семейство, което те подкрепя, деца, избрани като от каталог за най-добрите деца на света..., или може би е точно обратното и се чувстваш самотна и изоставена, защото никой не те подкрепя и не те кара да гориш, сърцето ти знае, че нещо липсва. Липсват ти желанието и страстта за живот! Като че ли си заспала и си забравила да ... |
|
|
Новият роман на Емилия Дворянова, носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
|
В книгата ще прочетете за: убийствата в Зелениково и до братската могила в Пловдив; най-тежкият случай на пловдивските криминалисти преди 1989 година; прокурорът: "Убиваше като Чикатило, а беше почти дете...". ... "Когато тръгнах по дирите на случая, за който бях чувала само слухове и легенди, бяха минали десетина години от развръзката. Тогава - през 1993 -та, си мислех, че това е един много дълъг период от време. Още повече че в него се бяха сменили две системи, много прозорци се отвориха, много въпроси чакаха своя отговор. И без да знам подробности, този случай ми се виждаше много интересен. За ... |
|
|
"Можеш ли да съпреживееш болката на другите и да помогнеш, ако самият ти не си преминал през изпитанията на живота? Ако ти самият не си бил в дебрите на отчаянието и не си виждал изход. Да осъзнаеш травмата, да изплуваш, да си простиш, да намериш мотива за да продължиш, в името на Любовта и живота. Защото животът е чудо, най-големия дар от Бога и си заслужава да се живее. Всеки терапевт се е сблъсквал с трудностите в терапията, когато клиентът, потопен и объркан от мъката не открива пътя и мотива за да продължи. Как да се научи да живее с травмата, да открие мотивацията за себе си, но и да осъзнае, че отговорността ... |
|
|
Годината е 1866. Ирландска монахиня, прелъстена и изоставена от чилийски аристократ, ражда момиче, Емилия дел Валие. Отгледана от любящ втори баща, тя израства като независима личност, противопоставя се на обществените норми и се отдава на призванието си да пише. Изпратена като репортер в Чили по време на гражданска война, Емилия е изправена пред изпитания. Там среща баща си и разцъфва голямата ѝ любов. Емилия дел Валие е поредният пълнокръвен женски образ, изваян умело от Исабел Алиенде, в този завладяващ роман за любов и война, за преоткриване на себе си и за себеутвърждаване. ... |
|
|
"В морето от поетически книги, които всяка година излизат в България, книгата на Ивайло Иванов е истински остров. Книгата наистина е "нова", но "нова" не в смисъла на експеримент, който винаги претенциозно иска да донесе "новина" на света, а в смисъла на нейната класичност. Човекът, взиращ се в света от страниците на книгата, вече го вижда като Творение, такова каквото е, и със смирението, което подобен обективен поглед неизбежно предполага. "Нов сън за щастие" е несвоевременна и с това лишена от всякаква баналност. Книга на озареното краевремие, далечна на суетнята и ... |
|
|
"Дълги години превеждах за БНТ документални филми за природата и за различни животни. Заснети от BBC, те бяха любопитни, вълнуващи, интригуващи. С една дума - невероятни! И тогава, по оня изумителен и вълшебен начин, по който се раждат стиховете, ми хрумна идеята за детска книжка в две части. В първата част малката Влади сънува странен сън и в него вижда познати или напълно непознати животни, които смайват с вида и поведението си. Най-изненадващо е, че смешните създания, подражаващи с неописуемо очарование на хората (подражанието откриваме донякъде в двустишията и в по-голяма степен в чудесните илюстрации на Емилия ... |
