"Има мигове когато ти си открита пропаст а аз съм камък наречен да падне в любовните клопки на твоето тяло грабя мигове сам плячка на мигове мярка за дължина моето падане ми е дало страстта из основи се разлюля и времето пак се раздвои на две самотни и на две тела" Владимир Кршиванек Владимир Кршиванек е роден на 7 май 1951 г. в Колин над Елба. Част от детството си прекарва в Пекин, а от юношеството си - в Хавана, където баща му е представител на родни промишлени обединения. Завършва Педагогическия факултет на "Карловия университет", Прага. От 1990 г. е преподавател по чешка литература към ... |
|
Четири млади дами навлизат в лондонското висше общество с една неотложна цел: те трябва да използват цялата си женска находчивост и съобразителност, за да си намерят съпруг. Така че те се съюзяват и дръзкият план е готов - ловът започва... Всичко започва на един бал......където красивата, но самонадеяна Лилиан Боуман бързо ще разбере, че нейният независим американски стил изобщо "не минава". А най-непоносим от всички е дразнещият, снобски, невъзможен Маркъс, лорд Уестклиф, най-желаната партия сред лондонските аристократи. Всичко започва в градината......когато Маркъс шокиращо - и опасно - я сграбчва в обятията ... |
|
|
|
|
|
|
|
Село по време на любов. В Северозапада всичко е възможно - да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов! Когато фотографката Изабел попада случайно в Наше село - поредното занемарено, изоставено и почти забравено село в Северозапада - очаква да направи няколко артистични кадъра в черно-бяло, да се качи на колата си и да се прибере обратно в столицата, където я очакват обичайните проблеми и хаотичния ѝ личен живот. Със сигурност обаче не е очаквала да бъде непреодолимо привлечена към красива, но изоставена къща, легендата за която мълви, че е пазена от смок с особен нрав. Ала Бела е разумна, зряла ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... |
|
Стихосбирката Бяла светлина е дебютна за двете сестри - Светлана Стоянова и Албена Стоянова. Сън Сънувах, немного години... Връщам се до дъба с форма на сърце и до другото дърво с най-странната кора. Очи на жълти кръгове, кънти шумът на хиляди човешки небеса. Трудът все пак ще ни помогне да оцелеем. Говорят насън възклицанията на топлината. Светлана Стоянова Вълк През дългите самотни зимни вечери аз чувам твоя глас, пронизващ тишината и знам, че с избора си сме обречени - да бъдем с теб пазители на Свободата. Проблясват две очи във мрака и някъде отвъд небето и земята аз знам - отдавна ти ме чакаш да бъдем с ... |
|
В книгата са включени 200 стихотворения, разделени в четири цикъла: Една българка, Магията на думите, Кръговрати и Магията Любов. Горещници Маранята трепти и в очите ми влизат миражи. А е толкова огнено, сянката пари ме даже. Изгоряха тревите и пътят пустее сред зноя. Нито куче минава, ни скитник да скърши покоя. Аз - с попукани устни. Край мене лежат на земята недовършени думи, с каквито е пълна устата. Стискам зъби и чакам кога ще изгрее Луната, в нейната сянка да седна и да се моля за вятъра. Но внезапно от нищото прашна стена взе да никне. Дали е истинска, Боже, или с миражите свиквам? Може би просто вятърът се ... |
|
"В "есенната тишина" Светозар Аврамов отговорно "поставя" знаците на своето "пътуване" през земното пространство. И смело застава пред читателите не само за да ги направи съпричастни на това пътуване, но и за да се огледа в тяхната интелигентна чувствителност, за да свери самооценката си с тяхната, за да утвърди словото като форма на живот." Ангелина Бакалова Светозар Аврамов е софийски поет и публицист. Негови стихове са включени в редица поетични антологии, автор е на стихосбирките "Надеждата, че сънуваме" (1992), "Светлинен брод" (1994), "Възкръсващ ... |
|
Зелено е Зелено е в душата ми сега, зелени клонки носи пролетта, премяна нежна старото дърво покрива, зелено стана като младостта. Листа в безброй нюанси на зелено, от тях се ражда любовта зелена, млада и красива. Зелено е в душата ми сега, зелено като след студена зима. Андон Роков Андон Роков е роден в гр. Пловдив през 1970 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат в гр. София. Това е първата му стихосбирка. Стиховете му са дълбоко човешки, писани с любов, изпълнени с много чувства и емоции. ... |
|
Чувството, че живееш в роман Чувството, че живееш в роман (недовършен роман по Димов), те преследва, когато си сам. Достраша ли те? Обади ми се. Безизходици търсят решения и случайни съдби криволичат. Обади се. В едно отклонение да си спомним как сме обичали. Нищо ново на запад (допусках го), а на изток от рая е тъмно. Тези твои напукани устни ще лекувам, преди да се съмне. Идва нощ и конете са бели (на картината на стената ми). Любовта е любов и в неделя, и във всичките ми възприятия. Любовта обитава и книгите и дома ти. Нахлувам неканена. В някой есенен ден ще ме видиш по шосето, романи нарамила. Обади се. ... |
|
"След два сборника с разкази на Милена Неделчева сега до читателите достига нейната повест "Орисията". Тя е прекрасен разказ за надеждите, за истинските ценности, за зареждащото съвършенство на планината и на Дунава, за силата, която помага на човека, дори и прекършен, да устои и да върви напред. Заедно с това "Орисията" е и горчива хроника на мъчителния преход, през който преминава страната, причинил трагедии, донесъл горчилка и обезверяване, съсипал не една и две съдби. И все пак "Орисията" е разказ за любовта - за любовта към багрите на есенната гора, за любовта към дунавските ... |