Спомени за вода. Dm разказва живота и смъртта на анонимно крайдунавско село на Северозапад. Съдбата на жителите му е белязана от водата - голямата вода на Дунава. Водата, падаща четири години неспирно от небето, водата, заливаща душите и задушаваща печалните вопли. Нещата се случват вчера и днес. Разказите в книгата се държат за ръце. Тя не разчита нито на Историята, нито на историите. Някои от тях са действителни. Останалите са истински. Иван Станков е роден в с. Гомотарци, Видински окръг, през 1956 г. Автор е на литературоведски книги върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил ... |
|
|
"Не само хората имат любими животни. Животните също имат любими хора. Особено тези, които живеят близо до човека. Всеки разказ в тази книга разказва за обич между едно животно и един човек. Разбират се помежду си с думи и без думи. В литературата това е правено отдавна. Всичко в литературата е стара песен на нов глас. Тук гласовете са по два във всеки разказ. Единият да тегли към минор, другият - към мажор. Действието се развива в наши дни, на брега на Дунава, който продължава старателно да отмерва човешките времена. Иван Станков Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във ... |
|
|
"Главните герои в тази книга са двама мъже и една жена. Те са несъединени самотни върхове на любовен триъгълник. Живеят непоносимо дълго, до наши дни. Иначе са връстници на новата българска държава. Провират се през войни, бунтове, преврати. Но Историята е само декорация. Както повечето книги на света, и тази разказва за любов и за смърт. Героите трябва да издържат и на двете. И в живота, и в книгата ранната смърт е отблъскваща. Късната - привлекателна. Но мигар някой някога си е отивал навреме?" Иван Станков Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. ... |
|
|
След самотата любовта е най-силното човешко преживяване."Разказите в тази книга са любовни. Разкази за несбъднати сватби. Действието се развива в годините между двете световни войни. В един красив български град на брега на Дунава. Преди да стигнат тук, героите са минали през вестникарските хроники. Искат да разкажат своето време. Днес то ни изглежда легендарно. Но всъщност прилича на всички останали времена. Следователно - и на нашето. Защото любовта няма никакво отношение към годините и вековете. Роклите, файтоните, гемиите и вечеринките са тялото на времето. А човекът е неговата душа. Приятно четене." Иван ... |
|
|
Анчо Калоянов заслужава анкета по няколко причини. Първо, пише художествена проза на високо национално равнище. Второ, прави българска етнология на европейско ниво. Трето, развива медиевистични идеи от същия порядък. И четвърто, най-важното, като дългогодишен преподавател във Великотърновския университет произвежда хора за първите три области. Струва си Анчо Калоянов да бъде разпитан и да бъде изслушан. За живота му, за написаните и прочетените книги. За авторите, с които съдбата го е срещала. За пътищата, които сам е прокарвал. За идеите, които е раждал, споделял или отхвърлял. ... |
|
|
Това е книга разговор на проф. Иван Станков с поета за преживяното дотук - за Болката да се родиш изправен, за Любовта - Светия Граал, за паметта на Словото и за Забравата, за съзидателната сила на смъртта, разказано в метафори и холограми, в картини, документи и поеми от заглавия. Книгата включва галерия от жанрове: поезия, есеистика, разговори, спомени и документални свидетелства за сблъсъка на поета с Държавна сигурност..."Роден да бъда нещо друго - свободен селянин, пътуващ музикант или каменоделец, аз бях насилен от Съдбата - пленница на Службите за сигурност, да разговарям с хората с непълни рими... Но като ... |
|
|
Рентгенова снимка на свободата е кратка книга. Кратки са и героите в нея. Животът им прилича на сбъднато предсказание, а времето им е страшно сегашно. Те се държат за него, както се държи дървото за брега на реката. Идват от миналото си със светлите детски спомени, с раните и травмите си. "Михаела Илиева разказва плътно, пестеливо и искрено. Няма щастливи разкази в тази книга, но тя е много светла и топла, защото е човешка." Иван Станков Рентгенова снимка на свободата e отличена с Голямата награда на Националния студентски литературен конкурс Боян Пенев - Шумен през 2022 година. ... |
|
|
Съставител: Светлозар Желев. ... "Любовта е неразбирана, неразбрана и много често неразбираща. Любовта е нещото, което търсим, за да запълним вътрешните си рани, разломи или просто липси. Любовта ни кара да се усмихваме, кара ни да страдаме, любовта никога не ни е достатъчна, любовта никога не може да бъде обяснена. Няма нищо по-силно от това да се оставим на любовта, да оставим да ни превземе, да ни изпълни, да ни накара да се слеем с всемира, който пък от своя страна е концентриран в един човек, в едно нещо, в едно същество, което обичаме. Любовта има много природи, има плът, има дух, има слова, има светлина, има ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Грях-покаяние-изкупление-опрощение. Страдание-състрадание-добро, заради самото добро - любов. Тази ценностна верига е опора на художествения свят на Йордан Йовков. Религиозното у този автор не е ритуал, не е норма на бита, а мислене чрез категориите на най- универсалната нравственост. Чрез тях Йовков извежда своя свят до високите полета на духовно просветление, до небесната светлина на душата. ... |
|
|
Академик Иван Радев на 70 години. ... "...Всичко, което е достояние на човека, е вложено в езика. Рядко се замисляме за дългия живот и вечната душа на думите, рядко правим изводи за отмъщението, с което ни отговарят. Аз винаги съм на колене пред езика – в смут и несигурност пред неговата сила и морал, обвеяни с мистика и непреходност... Дано успея да си напиша това, което ми е дадено…" Иван Радев ... |
|
|
Литературен фестивал Русе 2018 / 2019 / 2020. Часовниковата кула на библиотеката отвътре В центъра на кулата тупти желязното сърце на стария стругар Johannes, който е искал да улови времето в стоманени зъбци. Вместо това времето е уловило и залюляло в паяжинни люлки спомена за него - мъж в Bockenen през 1920, който мечтае за един есенен ден през 2018, когато трима поети ще бъдат заточени в сърцето на кулата и пред небесното лице на циферблата ще се заклеват, и в бялото, ослепяло от времето огледало в стената, което отразява само звуци, ще се оглеждат душите им, докато старите ребра на кулата се разпукат в камбанен звън. ... |
|
|
Сборникът може да се чете като антология с 51 стихотворения, коментирани от 51 съвременни български философи, историци, писатели, журналисти, художници, изкуствоведи и литературоведи. Но може да се чете и като сборник с 51 визии за това как се чете стихотворение, всяка от които има стихотворение за илюстрация. Обединява ги на първо място общото историческо време и едва след това - обстоятелството, че стихотворенията са на един и същ поет, навършил 50. ... |
