Защо ни трябва управление на културата? За по-голяма част от обществото тя трябва да се подпомага в търсене на решения за ограничаване на пазара. Какво означава интегрирано управление, когато разпадът на обществените отношения достига непознати стойности, изправяйки ни пред избори, които не правим в страха си от последиците? Засилващата се десинхронизация на социалните системи от своя страна повишава несигурността в обществото, изкушавайки ни да търсим частни решения. Посочените предизвикателства предполагат интегрирано управление на културата като стратегически ориентиран процес, при който се преосмислят нейната роля, ... |
|
|
Учебното помагало е предназначено за студенти по мениджмънт и / или политики за култура в различни университети и висши училища. Освен за тях, книгата е полезна за всеки читател с интереси в областта на политиката, икономиката и културата. Настоящото издание е съвместимо с учебната програма за 2025/2026 г. Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии. ... |
|
|
Основната цел на изследването, представено в настоящото издание, е да покаже, че проблемите с правната защита на интелектуалната собственост и достъпа до култура не са само от правно-технически характер, доколкото са резултат от повсеместността и обвързаността си с конкретна култура, която има винаги различно отношение към творческите усилия, както и от комуникацията на функционални системи, всяка от които разчита и реагира на постъпващата информация съобразно предназначението и програмата си на действие. Нещо повече - диагнозата на съвременното състояние показва, че кризата е резултат от разрушения диалог на културите. ... |
|
|
Съставители: Деница Хинкова, Евелина Иванова-Варджийска, Иван Кирков. ... Сборник с доклади от научна конференция - София, 18 - 19 март 2022 г. ... |
|
|
Съставител: Петър Миладинов. ... Темата за отворено образование като набор от практики, които заедно могат да направят образованието по-приобщаващо, в съответствие с промените в обществото, а също и да бъде по-иновативно по отношение на максимално ефективно използване на учебните и образователните ресурси в институциите на паметта (библиотеки, музеи, архиви) не е била разглеждана цялостно. Всичко това провокира екипа на катедра Библиотекознание, научна информация и културна политика при Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски да подходи по-задълбочено към изследването на проблема чрез проучване ... |
|
|
Съставител: Татяна Томова, Елена Калфова. ... Сборник с доклади от межденародна научна конференция, проведена в рамките на Климентовите дни на Алма Матер, София, 2021 г. Първата част е посветена на ключовите компетентности и включването им в образователните системи. Дискутирани са темите за значението на културата като ключова компетентност, за иновативните подходи при усвояването на компетентности, за значението на онтологичните разлики между компетентността, знанията и уменията и за възприемането на компетентностния подход в контекста на образователното и социалното включване. Втората част на сборника разглежда ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Архаичният човек изгражда личната си идентичност въз основа на системата на социалните статуси, т. е. в рамките на социалната група, към която принадлежи по рождение. Дори когато епическият герой става цар, се оказва, че той е подхвърлено дете с царски произход. Аристократът демонстрира социалната си позиция чрез предметни и поведенчески знаци, добре познати и лесно дешифрирани от обществото. В архаичния социум богатството винаги е свързано с генеалогията, нещо повече – то зависи от нея. И това богатство служи не като капитал, а като предметен знак на славата. Славата, най-важната духовна категория на героичното ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
"Най-после, след толкова мистични поеми в други издания на поредицата „Мнемозина“, Иван Гранитски се срещна с мистериите на древността: на Залмоксис, Аполон, Хермес, Дионис, Орфей, Митра, Изида и Озирис. Той влезе в техния свят с почитание към сакралната им същност и психологическа роля: те обещавали безсмъртие или поне правели идеята за Края по-поносима. Всеки химн към божество започва с призоваване – да се яви пред почитателите си. Следват изложение на мита и молитвите, отправени към бога и завършват с благодарности за вероятната му помощ. Гранитски спазва обичайната химнична структура и това създава единство на ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
