"Очи, помръкнали и натъжени от ненужната обида, Не се опитвайте да спрете любовта - тя си отива! Ръце, претръпнали и отмалели от ласките предишни, Без никакво предчувствие за бъдност, сбогувайте се равнодушно! Сърце, заглуши, изтръгни всеки вик в паметта си, Щом си тръгнем, нека всеки да остане поотделно нещастен!" Из книгата Под редакцията на Владо Даверов. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"Дяволът никога не се опитва да накара хората да правят грешни неща, като ги плаши. Той го прави, като ги изкушава."Лейди Мерит Стърлинг, млада жена със силна воля, която управлява корабната компания на покойния си съпруг, знае, че лондонското общество си умира да я хване в скандал. Досега тя е била твърде умна, за да им осигури такъв шанс. Но тогава среща Киър Макрей, груб и непреклонен шотландски дестилатор на уиски, и всички нейни разумни планове отлитат като дим. Те не биха могли да бъдат по-различни, но привличането им е мощно, сурово и неустоимо. От момента, в който Киър Макрей пристига в Лондон, той има ... |
|
|
Името на книгата и името на авторката, което неминуемо свързваме с предишните и книги „Наръчник по саморъчни убийства”, „ Бейби лъжкиньо ” и „Искам го мъртъв”, могат да ви наведат на мисълта за нещо мрачно. Не се подвеждайте! Това е една весела история за поредица от съдбовности, която може да приближи героините до фатален край. Но само на пръв поглед. Всъщност това е „Приказка за цар Салтан”, разказана от Мария Станкова. Звучи объркано, нали? Така е в живота. Второ издание ... |
|
|
В един злощастен алхимичен ритуал младият Едуард Елрик губи ръката и крака си, а брат му Алфонс се превръща в душа, заключена в стоманена броня. С помощта на механични крайници и решителност Едуард става национален алхимик и се впуска в търсене на легендарния Философски камък - единственото нещо, което може да възстанови телата им. Хванат и ранен в тайна алхимична лаборатория, Едуард Елрик е оставен на милостта на своите врагове. Ала те не го искат мъртъв... имат други планове за него. Докато лабораторията гори в пламъци, братята се озовават там откъдето са тръгнали, само с представа за огромния мащаб на конспирация с ... |
|
|
"Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача... Танцът на светлините и сенките... Това са тоновете и боите, с които често борави Василен. Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги. Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване ... |
|
|
Норвежкият посланик е намерен мъртъв в публичен дом в Банкок и инспектор Хари Хуле е пратен от Осло, за да се включи в разследването. А и да помогне да се потуши скандалът. Хари бързо установява, че случаят има далеч по-дълбоки корени от едно случайно убийство. Там някъде се крие нещо повече, таящо се и дращещо повърхността. Или казано другояче - за всяка хлебарка, която се вижда в хотелската стая, има още стотици, пъплещи в стените. Хари поема сред нестихващата шумотевица на тайландската столица, изпълнена с барове с танцьорки, с храмове, пушални за опиум и капани за туристи, и събира парчетата от историята на една ... |
|
|
Публицистика 1989 - 1998 г. ... "Още от самото начало на писателското си дело Николай Хайтов изпитва неудържимо пристрастие и към краеведските изследвания. В съвременната българска литература няма друг автор, който да е отделял толкова много време за на пръв поглед досадните проучвания и справки, нужни за едно краеведско изследване, както за книги за миналото на Асеновград, на Яврово, Девин, Смолян и др. И друга особеност сродява Хайтов с традицията на голямата българска литература - полемиката, потребността ѝ с оръжията на публицистиката да се отстояват определени принципи и цели. А някои негови книги ... |
|
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
|
Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
|
Всякакви прилики с действителни лица и събития са случайни, непълни и понякога верни. Запознайте се с Подполковника - той така се казва, въпреки че си има и истински пагони на подполковник. Светът отдавна го мисли за мъртъв, но Подполковника си е здрав и свеж като репичка, живее на малък китен остров, където местните знаят, че по принцип е опасно да разпознават хората, които виждат. И така, огромната вила на брега на морето се обитава от един анонимен диктатор, зрелищно застрелян пред очите на целия свят, а компания му прави само неговият иконом. Засега - защото скоро във вилата ще стане крайно оживено и забавно. " ... |
