Сгъваема, двустранна, ламинирана карта на Рилски манастир и манастирите в България. Съдържа кратка история на Рилската обител, карта на пътят на мощите на Св. Иван Рилски, както и кратък, хронологичен преглед на събитията от обявяването на Рила планина за гостоприемно място за построяване на манастири и църкви до възстановяването на монашеския статут на манастира през 1991 г. Също така в картата може да намерите и синтезирана информация относно няколко от по-големите манастира в България - Земенски, Дряновски, Троянски, Преображенски, Бачковски, Гложенски и Роженски манастир, както и списък на ставропигиалните манастири, ... |
|
|
В многовековното културно наследство по българските земи скалните манастири заемат особено място. В историческата литература се е оформило мнението, че появата им може да бъде отнесена към периода на късната античност IV – VI век. Но съществуват и свидетелства, които допускат появата на една част от тях още през езическия период като проява на силно изявения култ към пещерата сред местното население – траките. Кога е основан Аладжа манастир не е известно. Датировката на оцелелите в параклиса стенописи показва, че разцветът на монашеската обител може да бъде отнесен към XIII – XIV век. “Легенда за Аладжа манастир” е ... |
|
|
Томът включва произведения на Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов, Св. Григорий Нисийски, Св. Дионисий Ареопагит, Еп. Йоан Скитополски, Преп. Максим Изповедник."Не на всекиго... не на всекиго е дадено да разсъждава за Бога. Това не е нещо, което се придобива лесно, и не от пълзящите по земята. Ще добавя също - не по всяко време, не пред всеки и не за всичко, а трябва да се знае кога, пред кого и колко. Не на всекиго, защото на това са способни хора, изпитали себе си и напреднали в умозрението, които са пречистили (или пречистват) душата и тялото си. За нечистия не е дори безопасно да влезе в досег с Чистия, ... |
|
|
Текстът, издаден преди публикуването на досиетата на висшия клир е опит за осмисляне на същността на "комунистическия" период, взаимоотношенията на Църквата с тогавашната власт, исторически успоредици от I до XX век и желаният подход на Българската църква към обнародването на досиетата. ... |
|
|
Статии. Спомени. Писма (1869 - 1900) ... Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840 – 1937 г.) е деец на Българското възраждане и на църковнонационалната борба, най-младият митрополит на Българската екзархия, станал такъв едва на 32 години и управлявал епархията си в продължение на 65 години – безпрецедентен случай в православния свят. След Освобождението е един от „строителите на съвременна България”, държавен и просветен деец, председател на III ОНС (1882 – 1883 г.); публицист, учен-елинист, преводач, редовен (1884 г.) и почетен член на БАН (1923 г.). По многообразните си дарования, дела и заслуги, по мащаба на ... |
|
|
Западната църква от началото на Реформацията до наши дни. ... Съществуват различни възгледи за определяне на протестантската Реформация. Католическите историци я разглеждат като бунт на протестантите срещу Римската църква и авторитета на папата. За тях протестантството е еретическа схизма, която унищожава богословското и църковно единство на Западната църква. Според протестантските историци Реформацията довежда религиозния живот до по-голяма близост с новозаветния образец и принципи. Филип Шаф и Харолд Грим я разглеждат като религиозно движение, което се стреми да възвърне чистотата на ранното християнство. Подобни ... |
|
|
Западната църква от Великата схизма до началото на Реформацията. ... Първите спорове между Изтока и Запада се зародили през II век относно Пасха. Този спор бил решен на събора в Никея през 325 г. Своите властолюбиви претенции папите проявили през V в. На Четвъртия Вселенски събор папските легати заявили, че Римската църква стои над всички църкви. От VI век в Западната църква се появило учението за изхождане на Святия Дух и от Сина (filioque), макар че до XI век то не било санкционирано. Политическото и религиозно напрежение, тлеещо между Изтока и Запада от векове, в крайна сметка довело до Схизмата от 16 юли 1054 г. ... |
|
|
Сравнително малко християни смятат за необходимо да познават църковната история. Това е доказателство за духовната немощ на съвременната религия. Църковната история извисява представата ни за Бога и ни показва какво означава истинската вярност към Христос и Неговото Слово. Всеки, който е свързан с Църквата, трябва да познава нейното минало, нейната история, за да има ясна представа за нейната историческа съдба и по този начин да може правилно да оцени значението ѝ в живота на обществата. Докато не се осъзнае значимостта, която църковната история има за християните, и не се замислим върху стойността ѝ за ... |
|
|
Първите пет века след Константин били време на особено напрегната борба на Църквата с ересите. Богословската мисъл имала за задача да опровергае еретичните учения и да даде точно определение на онези истини, които били изопачавани от еретиците. Израз на тази борба били вселенските събори. И тъй като с понятието "гръко-римска империя" се свързвала представата за целия християнски свят, простиращ се дори извън пределите на Римската империя, то и съборите от този период получили названието "вселенски", а техните определения били задължителни за всички християни и църкви. Догматичните определения били ... |
|
|
|
|
|
Ако се страхуваме да отхвърлим старото, как новото би растяло в нас? Две самотни, но чисти души, еднакво тъжни и дълбоко наранени, дирещи утеха на брега на океана, пресичат пътищата си. Тя - сираче от дете, той - изоставен от майка си и израснал в дом. Тя - останала без любимия си точно в деня на сватбата, той - размонашен монах заради отец, с когото години са делили една килия. Дълго време не знаят нищо за себе си, дори и имената си. Но може ли човек да таи непрекъснато нещо, което го разяжда и измъчва, не трябва ли да го сподели и изхвърли от себе си? Нара, недипломиран психолог, има сили да чуе мъката и проблемите на ... |
|
|
Характеристики: географска мрежа; хидрография; територия на Османската империя, автономни територии, територии, присъединили се към Българската екзархия, територии, в които населението признава Българската екзархия и други територии, представени чрез фоново оцветяване върху сенкорелеф; държавни граници; граници на зависими територии; граница на Българската екзархия, съгласно фермана от 1870 г.; столици и градове; класни училища; гимназии; педагогически, търговски, богословски и протестантски училища; колежи; висши училища, в които са учили българи; места на издаване на български книги и български вестници и ... |
